На мостика никога не се застава гърбом към морето
Това са мемоари в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
21.10.1980 година, ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ
01,00 часа Бяло море се пробва да се прави на черно. Вятър 5-6 бала по Бофорт, къса и нервна вълна. Динамичният крен по двата борда не е повече от 7-8 градуса.
14,00 часа Продължава да друса на 3-4 бала вълна. Изглежда е истина, че до нос Матапан свършва морската автомагистрала и нататък е каруцарски път. Транзисторът ми към този момент не хваща „ Хоризонт “, радиовълните се изгубиха в безброя егейски острови. Срещнахме се и се разминахме с „ Клисура “ с включени сирени за привет.
Палубният боцман реши, че най-вече за занаята ще науча от дърводелеца Вальо. Мерим равнището на танкове и сантини, това – ежедневно. Дупчихме с дрелка щормовия ров. Подреждахме такелажа в първи хамбар. Уча морски възли. И боцманът, и Вальо ръмжат против неуредици около укрепването на товарите. На профилирани бригади в непознати пристанища за това се заплаща в долари, само че наподобява това е по-лесно, в сравнение с да се изпишат книжа и да се даде някой лев на моряците за същата работа. Защото разкрепеният товар може да прати кораба на дъното, да пази Господ, другояче постоянно се случва палубна команда спешно да слиза в хамбарите, през деня иди-дойди, само че нощем е изключително неприятно да се будиш по паника. В края на краищата и доларите изхарчени, и моряците отново довършват работата.
Във втори хамбар една от степенките по трапа е изключително рискова. Откачиш ли се, срутваш се върху месинга долу.
18,00 часа Нос Малея. Наблизо е остров Китира, съгласно древногръцката митология – отечество на Афродита. Между Малея и Китира минава условната граница на три морета, които са съставни елементи на Средиземно море. Според „ Илиадата “, при опит да заобиколи нос Малея корабът на Одисей е отвеян от буря и това забавя завръщането му в Итака с цели 10 години. Току над морето е провесен манастир, за който се счита, че е издигнат от моряшки вдовици, които от нос Малея молят Посейдон да върне мъжете им. А моряците споделят, че манастирът е обиталище на девици. В безоблачен ден тази южна точка на континентална Гърция може да наподобява лъчезарна, само че в този момент, похлупена от тъмни кълбести облаци, насичани от нуклеарни експлоадирания в атмосферата, мястото е злокобно за нечестивци, камо ли за девици.
Три кораба зад кърмата и четири пред бака. През бинокъл надничащата зад облаците кръглолика луна е навръх една ръка разстояние.
21,00 часа Нос Матапан. Сбогом на Балканите. Средиземно море полюлява приспивно, клатенето от ръб на ръб е осезаемо единствено за фината конфигурация на вестибуларния уред. Вахтен на мостика е третият асистент. Вече си знаем навиците и не ми предлага кафе. Но не си икономисва забележката, че на мостика в никакъв случай не се застава заднишком към морето. Според моряшкото поверие по този начин се провокира повелителят на моретата и бурите. А ти от Бога ли се страхуваш повече, или от капитана? Нито от единия, нито от другия. Ако се опасявах от Нептун, нямаше да съм моряк, а от капитана – нямам аргументи, по-скоро той би трябвало да се опасява от мен. Да не направя неточност, за която в края на краищата виновен ще е той. Има ми доверие, втори автобус сме дружно, към края на нощната вахта постоянно се качва на мостика, едвам направи някаква забележка, другояче не може да заспи. А ти свиквай, в частен диалог никой не споделя капитана, той просто е барото.
В 23,15 часа барото в действителност се качи на мостика, едвам предизвести за неналичието на две чаши за кафе, а на излизане се наведе и оправи леко запретнатата пътека. Свекърва или естет?
Нейко ДАМЯНОВ
21.10.1980 година, ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ
01,00 часа Бяло море се пробва да се прави на черно. Вятър 5-6 бала по Бофорт, къса и нервна вълна. Динамичният крен по двата борда не е повече от 7-8 градуса.
14,00 часа Продължава да друса на 3-4 бала вълна. Изглежда е истина, че до нос Матапан свършва морската автомагистрала и нататък е каруцарски път. Транзисторът ми към този момент не хваща „ Хоризонт “, радиовълните се изгубиха в безброя егейски острови. Срещнахме се и се разминахме с „ Клисура “ с включени сирени за привет.
Палубният боцман реши, че най-вече за занаята ще науча от дърводелеца Вальо. Мерим равнището на танкове и сантини, това – ежедневно. Дупчихме с дрелка щормовия ров. Подреждахме такелажа в първи хамбар. Уча морски възли. И боцманът, и Вальо ръмжат против неуредици около укрепването на товарите. На профилирани бригади в непознати пристанища за това се заплаща в долари, само че наподобява това е по-лесно, в сравнение с да се изпишат книжа и да се даде някой лев на моряците за същата работа. Защото разкрепеният товар може да прати кораба на дъното, да пази Господ, другояче постоянно се случва палубна команда спешно да слиза в хамбарите, през деня иди-дойди, само че нощем е изключително неприятно да се будиш по паника. В края на краищата и доларите изхарчени, и моряците отново довършват работата.
Във втори хамбар една от степенките по трапа е изключително рискова. Откачиш ли се, срутваш се върху месинга долу.
18,00 часа Нос Малея. Наблизо е остров Китира, съгласно древногръцката митология – отечество на Афродита. Между Малея и Китира минава условната граница на три морета, които са съставни елементи на Средиземно море. Според „ Илиадата “, при опит да заобиколи нос Малея корабът на Одисей е отвеян от буря и това забавя завръщането му в Итака с цели 10 години. Току над морето е провесен манастир, за който се счита, че е издигнат от моряшки вдовици, които от нос Малея молят Посейдон да върне мъжете им. А моряците споделят, че манастирът е обиталище на девици. В безоблачен ден тази южна точка на континентална Гърция може да наподобява лъчезарна, само че в този момент, похлупена от тъмни кълбести облаци, насичани от нуклеарни експлоадирания в атмосферата, мястото е злокобно за нечестивци, камо ли за девици.
Три кораба зад кърмата и четири пред бака. През бинокъл надничащата зад облаците кръглолика луна е навръх една ръка разстояние.
21,00 часа Нос Матапан. Сбогом на Балканите. Средиземно море полюлява приспивно, клатенето от ръб на ръб е осезаемо единствено за фината конфигурация на вестибуларния уред. Вахтен на мостика е третият асистент. Вече си знаем навиците и не ми предлага кафе. Но не си икономисва забележката, че на мостика в никакъв случай не се застава заднишком към морето. Според моряшкото поверие по този начин се провокира повелителят на моретата и бурите. А ти от Бога ли се страхуваш повече, или от капитана? Нито от единия, нито от другия. Ако се опасявах от Нептун, нямаше да съм моряк, а от капитана – нямам аргументи, по-скоро той би трябвало да се опасява от мен. Да не направя неточност, за която в края на краищата виновен ще е той. Има ми доверие, втори автобус сме дружно, към края на нощната вахта постоянно се качва на мостика, едвам направи някаква забележка, другояче не може да заспи. А ти свиквай, в частен диалог никой не споделя капитана, той просто е барото.
В 23,15 часа барото в действителност се качи на мостика, едвам предизвести за неналичието на две чаши за кафе, а на излизане се наведе и оправи леко запретнатата пътека. Свекърва или естет?
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ