Това са само два въпроса, дочути от един украински режисьор.

Това са единствено два въпроса, дочути от един украински режисьор. Разговор сред майки и техните деца. Разговори за войната в Украйна, които не би трябвало да се случват. Децата не би трябвало да задават такива въпроси на родителите си. И те не би трябвало да дават отговор на такива.

Разговорите са чути от Олег Кавун - сценарист и режисьор от Украйна. Събрал ги по време на престоя си в бомбоубежищата, цялостни с цивилни хора, бягащи от войната в родината си. Кратките детски въпроси са споделени в обществените мрежи от съветските музиканти Татяна и Сергей Никитини.

Eто и късите разговори:

- Мамо, слушаш ли Арестович?

- Понякога.

- Слушай го постоянно. Може внезапно да каже, че ни е разрешено да се върнем у дома и ще го пропуснем...

***

- Мамо, къде е момчето, което единствено мина границата? Можем ли да го вземем с нас? Сигурно се опасява...

***

- Мамо, какъв брой още бомби има?

***

- Мамо, в случай че бомбардират къщата ни, може ли да взема легото си от там?

***

- Мамо, в случай че бог не убива Путин, значи ли това, че е афектиран на украинците за нещо?

***

- Мамо, добре, че войната стартира рано сутринта. Иначе децата щяха да имат време да отидат на учебно заведение...

***

- Мамо, не ме интересуват бомбите. Хайде да се върнем в Киев

***

- Мамо, децата от Русия слушат ли за войната? Съжаляват ли за нас?

***

- Мамо, ти сподели, че фантазиите на децата се сбъдват. Моите към този момент не работят. Възрастен ли съм?

Дети всегда...

- мам, а ты слушаешь Арестовича?
- иногда.
- слушай всегда, вдруг он скажет, что можно вернуться, а мы пропустим.
***
- мам, а где тот мальчик, что самичък перешёл границу? Давай его заберём, ему ужасно там одному.
***
- мам, а сколько у него ещё бомб?
⬇️
— Олег Кавун (@watermelonONK)