Когато усещаш, че всеки момент ще рухнеш
Това са естествени усеща.
Това е обикновено: да се заключиш в банята и да плачеш пред огледалото поради това, че другите даже не могат да си показват, че това може да те разстрои.
Нормално е да не разбираш за какво плачеш.
Нормално е да плачеш поради нещо, което се е случило преди години, може би даже преди десетилетие, поради нещо, което от дълго време е трябвало да оставиш в предишното.
Нормално е да не разбираш по какъв начин да решиш проблемите си, да чувстваш, че болката като че ли в никакъв случай няма да си отиде.
Нормално е никой да не може да разбере през какво преминаваш.
Нормално е да се срамуваш от постъпките си, да се смяташ за идиотка поради това, че по този начин мощно преживяваш нещо, за което даже не би трябвало да мислиш.
Нормално е да искаш да усилиш музиката, с цел да не чува никой риданията ти.
Нормално е да искаш да изтриеш сълзите си и да се измиеш със студена вода преди да излезеш, с цел да не разбере никой, че си плакала.
Нормално е да казваш на другар, че всичко е наред, когато те питат по какъв начин си, тъй като искаш да изглеждаш по-силна.
Нормално е да решиш да разкажеш всичко на някого, даже в случай че се притесняваш, че ще им досадиш.
Нормално е някой да те чуе и да те посети, да те види в положението, когато си най-узявима.
Нормално е да се нуждаеш от обичан човек, с цел да се успокоиш, тъй като сама не можеш да се оправиш с това.
Нормално е да имаш страсти. Нормално е да си човек.
Нормално е да дадеш воля на своите усеща вместо да ги задържаш в себе си, до момента в който не изригнеш.
Нормално е очите ти да са червени, а главата ти да се пръска от болежка и сълзи, които към този момент си се уморила да изливаш.
Нормално е тъй като по този начин чувстваш твоето тяло, твоето сърце, твоята душа.
Помни, че не си глупачка, тъй като плачеш за мъж или другар, или работа, или пък сериал. Твоите усеща са значими. Ти си значима.
Това е обикновено. В момента може и да не мислиш по този начин, само че след това ще схванеш. И всичко ще бъде наред!
