Според учители, онлайн обучението разкри негативите на образователната система
Това са най-ниските резултати по математика от 2019 г. Самите изпити са в погрешен формат. Защо да измерваме единствено български и математика в 7 клас - какво учат децата по другите науки? Това запита пред Българска национална телевизия Асен Александров, шеф на 51 СУ " Елисавета Багряна " в София във връзка извършените преди седмица матури по български език и по математика след 7 клас.
По думите му българското учебно заведение не може да излезе от сянката н ХХ век. Измерваме опцията на учениците да преразказват благоприятни условия, а не тяхното креативно мислене. Това е поради огромния напън да се олекотява материала, да са по-лесни дилемите.
По думите на Нора Кирева, учител по български език в 35 СОУ " Добри Войников " в София онлайн образованието се оказа комфортно опрощение за натрунпаните негативи в системата. Негативите са и в образователните стратегии, и в кадровата политика и други Всеки нов идва и " открива топлата вода ", сподели тя.
За седмокласниците скалата си беше добре, счита тя. Заблуждаваме се, че вършим нещо в това общество. В тест за Националното външно оценяване (НВО), изключително, когато той е и за асортимент на децата (за нови учебни заведения - б.р.) имаше толкоз ниски условия, сподели Кирева и даде образец с 12-ти, 24-ти, 17-ти въпрос - не може да изпитваме деца в 7 клас по кое време се използва с и със - прекомерно обикновено е, изясни тя.
Според Александров задачата на математиката е да взема решение житейски проблеми. Той желае милутидисциплинарни изпити. Не е обикновено да има изпити вид " Пиза ", а нашите да са вътрешни. Тестовите задания моделират действителния живот. Пътят е това - да променим формата на изпита. Трябва да се промени типа на изпита, учениците би трябвало да се научат на повече труд, безапелационен е Александров.
Според Кирева учителите не приготвят децата единствено за изпити. Тя напомни през 2000 година, когато е въведено и децентрализираното учене. Учителите готвят учениците за живота, счита тя, само че Александров не е склонен.
Кирева счита, че смяна на метода на изпитване в този момент не е добра концепция. Няма да имаме подготвеност, правенето на проби не е толкоз обикновено нещо. В езика има логичност, той е " логос ", стимулира се тя.
Александров обоснова тезата си, че в живота мислим с главата си, мултидисциплинарно. Можем да си купим такива въпроси за матурите - от Финландия, да вземем за пример. Мотивираните деца в 6-ти и в 7-ми клас обръщат внимание единствено на български и математика и другите предмети ги неглижират. Може 50% от изпита по математика да включва естествени науки, изясни той.
Тя незабавно реагира, че когато преподаваш литература, ти не може да обясниш " Опълченците на Шипка " без да разкажеш за хода на Руско-Турската война. Има метод за интеграция на материала, съгласи се Александрова.
По думите му българското учебно заведение не може да излезе от сянката н ХХ век. Измерваме опцията на учениците да преразказват благоприятни условия, а не тяхното креативно мислене. Това е поради огромния напън да се олекотява материала, да са по-лесни дилемите.
По думите на Нора Кирева, учител по български език в 35 СОУ " Добри Войников " в София онлайн образованието се оказа комфортно опрощение за натрунпаните негативи в системата. Негативите са и в образователните стратегии, и в кадровата политика и други Всеки нов идва и " открива топлата вода ", сподели тя.
За седмокласниците скалата си беше добре, счита тя. Заблуждаваме се, че вършим нещо в това общество. В тест за Националното външно оценяване (НВО), изключително, когато той е и за асортимент на децата (за нови учебни заведения - б.р.) имаше толкоз ниски условия, сподели Кирева и даде образец с 12-ти, 24-ти, 17-ти въпрос - не може да изпитваме деца в 7 клас по кое време се използва с и със - прекомерно обикновено е, изясни тя.
Според Александров задачата на математиката е да взема решение житейски проблеми. Той желае милутидисциплинарни изпити. Не е обикновено да има изпити вид " Пиза ", а нашите да са вътрешни. Тестовите задания моделират действителния живот. Пътят е това - да променим формата на изпита. Трябва да се промени типа на изпита, учениците би трябвало да се научат на повече труд, безапелационен е Александров.
Според Кирева учителите не приготвят децата единствено за изпити. Тя напомни през 2000 година, когато е въведено и децентрализираното учене. Учителите готвят учениците за живота, счита тя, само че Александров не е склонен.
Кирева счита, че смяна на метода на изпитване в този момент не е добра концепция. Няма да имаме подготвеност, правенето на проби не е толкоз обикновено нещо. В езика има логичност, той е " логос ", стимулира се тя.
Александров обоснова тезата си, че в живота мислим с главата си, мултидисциплинарно. Можем да си купим такива въпроси за матурите - от Финландия, да вземем за пример. Мотивираните деца в 6-ти и в 7-ми клас обръщат внимание единствено на български и математика и другите предмети ги неглижират. Може 50% от изпита по математика да включва естествени науки, изясни той.
Тя незабавно реагира, че когато преподаваш литература, ти не може да обясниш " Опълченците на Шипка " без да разкажеш за хода на Руско-Турската война. Има метод за интеграция на материала, съгласи се Александрова.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ