Проф. Иван Дончев: Никой не е по-самотен от концертиращия из...
Това са над 700 страници материал, 12 часа музика, която извършвам независимо, в абсолютна самотност, тъй като никой не е по-самотен от концертиращия реализатор, когато е на сцена, когато работи. Ние сме в тотално усамотение, в личният си свят, беседваме само с инструмента си, с музикалния език. Не бих го направил, в случай че зад всичко това не стоеше голямата ми обич към самия Бетовен като човек, като персона и, несъмнено, неговата музика, която е нещо още по-различно от това, което е самият човек. Това споделя виртуозният пианист проф. Иван Дончев.
_0.webp )
Той ще показа първия за 2026г. собствен концерт от втората поредност на Интеграл на 32те сонати за пиано на Бетовен. Събитието е на 4 април в Зала АМТИИ от 19:00 часа и е част от дълготраен цикъл, който стартира през 2025г. и ще приключи през 2027г., представящ Цикъл от сонати на Бетовен.
„ Вече сме на четвъртата среща от десетте концерта. Заглавието, което съм дал на тази стратегия е „ Сбогом на осемнадесети век “, тъй като представям трите сонати, които са като мост сред двете столетия “ , описа за „ Марица “ пианистът.
Първите три стратегии дотук бяха напълно отдадени на сонати от края на 18 век, въпреки доста реформаторски, те са запълнени с доста хрумвания.
„ Бетовен стартира да третира инструмента по напълно друг метод. Същевременно има щастието да живее в една ера, в която вижда развиването на пианото като механика и като благоприятни условия за експресивност. Той доста бързо ги усвоява и посредством своята гениална вътрешен глас схваща накъде върви музиката и надлежно - инструменталното развиване “, твърди проф. Дончев.
Целият този свят, който Бетовен разкрива, е извънредно трогателен.
„ Всяко едно мое осъществяване за мен е преживяване, потапяне в света на Бетовен, само че освен в неговия, а и в моя личен свят. Правя сравнение непрестанно с моите визии, с моя персонален опит, с моите страсти, с моите мисли, които показвам посредством неговата музика. Разбира се, създателят е главното, той е най-важното. А изпълнителят има голямата отговорност и тежката задача да откри салдото сред личните си визии и хрумвания и големия почит и почитание към създателя “, издава Иван.
Изпълнителят ще показа в „ Сбогом осемнадесети век “ Опус 13: Соната номер 8 в до минор „ Патетична “, Опус 22: Соната номер 11 в си бемол мажор и Опус 26: Соната номер 12 в ла бемол мажор „ С траурен марш “.
„ В третата соната виждам една гръцка покруса. Виждам гибелта на Ахил и неговото заравяне. Говорил съм и с хора от публиката, непрофесионалисти, с цел да ги запитвам какво са усетили, какво са си показали. Разбирам, че всеки има свое лично виждане. Някой даже ми беше казвал, че вижда, че Бетовен има поради нещо изцяло универсално и по тази причина не показва към кого се обръща, кого за него е героят в сонатата, тъй като това би могъл да бъде всеки един човек. Всеки един от нас е воин във личния си живот и се бори, с цел да оцелява “, изяснява професорът.
Той ще показа първия за 2026г. собствен концерт от втората поредност на Интеграл на 32те сонати за пиано на Бетовен. Събитието е на 4 април в Зала АМТИИ от 19:00 часа и е част от дълготраен цикъл, който стартира през 2025г. и ще приключи през 2027г., представящ Цикъл от сонати на Бетовен.
„ Вече сме на четвъртата среща от десетте концерта. Заглавието, което съм дал на тази стратегия е „ Сбогом на осемнадесети век “, тъй като представям трите сонати, които са като мост сред двете столетия “ , описа за „ Марица “ пианистът.
Първите три стратегии дотук бяха напълно отдадени на сонати от края на 18 век, въпреки доста реформаторски, те са запълнени с доста хрумвания.
„ Бетовен стартира да третира инструмента по напълно друг метод. Същевременно има щастието да живее в една ера, в която вижда развиването на пианото като механика и като благоприятни условия за експресивност. Той доста бързо ги усвоява и посредством своята гениална вътрешен глас схваща накъде върви музиката и надлежно - инструменталното развиване “, твърди проф. Дончев.
Целият този свят, който Бетовен разкрива, е извънредно трогателен.
„ Всяко едно мое осъществяване за мен е преживяване, потапяне в света на Бетовен, само че освен в неговия, а и в моя личен свят. Правя сравнение непрестанно с моите визии, с моя персонален опит, с моите страсти, с моите мисли, които показвам посредством неговата музика. Разбира се, създателят е главното, той е най-важното. А изпълнителят има голямата отговорност и тежката задача да откри салдото сред личните си визии и хрумвания и големия почит и почитание към създателя “, издава Иван.
Изпълнителят ще показа в „ Сбогом осемнадесети век “ Опус 13: Соната номер 8 в до минор „ Патетична “, Опус 22: Соната номер 11 в си бемол мажор и Опус 26: Соната номер 12 в ла бемол мажор „ С траурен марш “.
„ В третата соната виждам една гръцка покруса. Виждам гибелта на Ахил и неговото заравяне. Говорил съм и с хора от публиката, непрофесионалисти, с цел да ги запитвам какво са усетили, какво са си показали. Разбирам, че всеки има свое лично виждане. Някой даже ми беше казвал, че вижда, че Бетовен има поради нещо изцяло универсално и по тази причина не показва към кого се обръща, кого за него е героят в сонатата, тъй като това би могъл да бъде всеки един човек. Всеки един от нас е воин във личния си живот и се бори, с цел да оцелява “, изяснява професорът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ