Това са истории, към които няма как да останеш безразличен… Част

1. Плувецът от Кавказ

Шаварш Карапе­тян е роден във Ванадзор, Арме­ния, на 19 май 1953 година От дребен е със спортни достижения в плуването. Става 17 пъти международен първенец, с 11 усъвършенствани международни върха, 13 пъти е европе­йски първенец, 7 пъти първенец на Съюз на съветските социалистически републики и е победител в още доста надпревари през спортната си кариера. Историята за него е дълга и я представям в резюме и едвам покажа, че спортистите като че ли са “един различен тип ” хора. “Плувецът от Кавказ ” става очевидец на злополука – рейс с 92-ма души потъва в язовир с ледена вода, бездънен 10 метра. Веднага щом вижда това, без да се замисли Шаварш се хвърля в ледените води.

Немислимо по какъв начин съумява да се гмурне 40 пъти, като на всеки 20-25 секунди вади на повърхността човек от дъното. За да действа обикновено човешката дихателна система, на всеки арестуван мирис, би трябвало да се вдишва най-малко 5 пъти. Тогава квалифициран организъм би могъл да издържи до 4 минути под вода. Ако не си обезпечи най-малко 5 вдишвания, човек получава хипервентилация. А Карапетян няма време за губене, вдишва по по-малко, с цел да се гмурка по-често. Прави го до тоталното си безсилие и съумява да извади 36 души! А 9 съумяват да изплуват сами, откакто Шаварш счупва стъклото на рейса, при което наранява съществено краката си.

След тотално безсилие и загуба на кръв губи схващане. Откаран е в болница и развива двустранна бронхопневмония, месец и половина е лекуван с 40-градусова температура и инфекции от мръсните води, влезнали в тялото му след строшаване на стъклото.

2. Добри Динев

След историята за великия Шаварш Карапетян, дано ви срещна и с български “аналог ”. Отново огромен състезател със забележителни заслуги в плуването – Добри Динев. Историята стартира още веднъж с съдбовен случай. Голяма група хора, чествали Димитровден във варненското село Гебедже (днешния град Белослав), се запътват към жп гарата, като по път се налагало да пресекат по понтонният мост в Белослав. Точно в този миг двамата морски старшини, обслужващи моста, го отворили, с цел да премине танкерът „ Въча “. След затварянето му, понтонният мост към момента не е бил нормализиран, когато бил нападнат от тълпата. 150-метровият мост се накланя и се прекатурва, затискайки десетки в ледените води на канала. Понтонът има перила с защитни мрежи, които след обръщането хващат в капан доста хора.

На единия бряг със фамилията си тогава е и 30-годишният варненец Добри Динев. Плувен маратонец, по-късно той записва купища върхове. Включително и шест за „ Книгата за върхове Гинес “. „ Колебанието му трае единствено секунда. Поглежда дъщерите си и без да чува молбите на брачната половинка си, скача в ледената вода. Голяма част от хората не могат да плуват. Има доста деца. Добри стартира от тях. Първите, които изважда на брега са момиченце и момченце, които се държат героичен за обърналия се понтон. Връща се още веднъж и още веднъж и още веднъж. Спасява 43-ма. Спасява ги от сигурна гибел “ , споделя журналистката от Българска национална телевизия Василена Матакева след кончината на Динев през 2015 година Загиналите (неофициално) са 65.

3. Петте близначки Дион

На 23 май 1934 година в Корбейл, Онтарио, се раждат недоносени и прибързано 5 идентични близначки – Анет, Сесил, Ивон, Мари и Емили. Кръстени небрежно от акушера, който ги е израждал, точно тъй като не е очаквал да оцелеят даже и ден. Но те оцеляват и наддават на тегло. За тяхно страдание обаче уникалността им ги трансформира в забележителност и те са затворени в „ човешки зоопарк “. Когато стават на 6 месеца татко им взема решение да ги покаже на международното ревю в Чикаго. Децата живеели в стъклена клетка от 1935 до 1943 година, като през това време били „ посетени “ от 3 милиона души. Това остава един от най-циничните случаи на потребление на деца за печелене на пари в целия свят.

Има няколко снимани кино лентата за тях, както и доста играчки и сувенири с техния лик, носейки облаги на производителите, само че на петте девойки – само злощастие. Те, въпреки заобиколени от скъпи играчки, страдали от неналичието на обществени контакти и връзка с родители и фамилията, което в следствие ги направило плахи и те в никакъв случай не основали връзки с околните си. Сестрите се чувствали добре само когато общували между тях, повредени вечно от белега, който бил оставен в тях вечно.

4. Христина Хранова Ценкова

Родена през 1852 година и израснала във възрожденска фамилна среда, момичето взема решение да бъде част от националноосвободителното ни придвижване. Именно тя придвижва, преоблечена като мъж, писма от великия Васил Левски по негова заповед по комитетите. В деня на баташкото кръвопролитие Христина е била в църквата и е избягала като по знамение. След Освобождението отпътува да учи в Русия и се завръща в България като първата българска акушерка. Благодарение на отдадената ѝ работа, през 1882 година в София е намерено първото родилно поделение у нас.

Освен това, тя е извънредно добра плувкиня и е първата в света жена воден избавител. През 1907 година е наградена със сребърен медал „ за гражданска заслуга “ – през времето е съумяла да избави не по-малко от 54 давещи се от морето. Но не стопираме дотук – по време на Сръбско-българската война Христина Хранова още веднъж демонстрация изключителната си смелост и даже е ранена в лявото коляно. Две десетилетия по-късно, през 1913 година, тя нарамва за трети път пушката и се включва в Междусъюзническата война. Достойна и неповторима българка, на която (за жал и срам) страната обръща тил, като обрича последните години на тази велика персона в бедност и апетит.

5. Може би е орис

През 1883 година Хенри Зигланд напуснал своята обичана. Уви, сходно на доста дами, тя не съумяла да понесе раздялата и поставила завършек на живота си. Братът на момичето решил да отмъсти и прострелял Зигланд, след което поставил завършек на живота си със същия револвер. Зигланд обаче оживял – патронът одраскал лицето му и се забил в близкото дърво. Тривиалното завършва тук, с цел да отстъпи място на парадокса. Зигланд несъмнено си е мислел, че е надхитрил ориста, но… След няколко години мъжът решил да отсече дървото. За облекчение решил да употребява необикновен способ, а точно с няколко пръчки динамит. В резултат на взривната вълна патронът отхвръкнал и поразил смъртоносно Хенри Зигланд.

6. Тихите близначки

Джун и Дженифър се раждат в Барбадос през 1963 година Наречени са „ тихите близначки “, точно тъй като са говорили единствено между тях и с никой различен. Те измислят своя лична връзка и по този начин се отдалечават от всички родственици и другари. А това води до обстоятелството, че те почват по едно и също време да се обичат и ненавиждат мощно, като единственото избавление от тази поличба е по-късно една от двете да постави завършек на живота си. Още като деца фамилията им се реалокира в град Хавърфордуест, Югозападен Уелс, където девойките са единствените чернокожи и по този метод те отнасят насмешки, които оставят белег върху детството им. Загрижените им родители пробват да поправят стореното, като ги водят на разнообразни терапевти, даже ги разделят и изпращат в разнообразни интернати, само че това довежда само до утежняване – девойките си затварят още повече в себе си. В дневника си Джун разказва връзката със сестра си като страдание…

Двете пробват да станат писателки и пишат романи, само че към тях няма необикновен интерес. Обръщат се към незаконния живот, като имат няколко обири, опит да се удушат една друга, както и обвиняване за палеж. Съдията ги афишира за психологично заболели и ги затворя в психиатрична клиника. Сестрите даже се хранели необичайно – единият ден се хранела едната, а другата гладувала и назад. Когато в клиниката ги разделили, сестрите ги заварвали втренчени в една и съща точка.

В последна сметка сестрите вземат решение, че е нужно едната да почине, с цел да живее другата. Така до момента в който ги местят в друга болница, Дженифър е открита да лежи в скута на Джун с отворени очи. След това е оповестена за мъртва, а повода – инфектиране на сърцето. Не са открити следи от наркотични или отровни субстанции. Джун заживява непретенциозно с родителите си, като стартира да се социализира, държи си обикновено и повече не е нуждаела от психиатрично лекуване.

7. Най-кръвожадният наркобос в историята е жена

Гризелда Бланко е на 11 години, когато прави първото си ликвидиране – прострелва 10-годишно дете, отвлечено за откуп от богато семейство, а година по-късно става продажница и се омъжва за първият си брачен партньор – Алберто Браво, дилър на кокаин. С тежко детство – родена в оскъдно семейство на майка продажница и татко пияч, тя е постоянно пребивана. Колумбийката построява империя от Меделин, та до Маями и Ню Йорк. Името на Бланко се свърза с убийството на 250 души. Тя е първата, която употребява наемни убийци, които стрелят от мотоциклети, с цел да могат бързо да избягат от мястото на престъплението. Това е техника, която след това е употребена от доста нарушители по целия свят. Също по този начин тя осъзнава, че дамите са по-добри мулета в преноса на кокаин, тъй като са по-малко подозрителни от мъжете, като даже основава собствен бранд дамско долни дрехи, с вътрешни джобове, в които да се носи дрогата.

Освен че е колосален социопат, който подрежда убийството на хора за нищо, да вземем за пример поради дълг или тъй като не харесва по какъв начин индивида насреща се показва в общуването им, тя постоянно желае да се донесе част от убития при нея – да вземем за пример пръст, ухо и така нататък за трофей. Двамата с първия ѝ мъж стават мултимилионери, откакто стартират да вкарват големи колета с кокаин със лични самолети. Бланко се любува на живота си на наркобарон, омъжва се три пъти, убива и тримата си мъже и има четири деца. Известна с бисексуалността си, любовта си към извратените оргии, кокаина, тя убивала без причина. Освен мъжете си, единият от които е убит пред детето им, поръчва убийството на 8 стриптизьорки, поради лудата си ревнивост. Убива децата на враговете си. Убива и бащата на приятелката на сина си, тъй като момичето взема решение да се разделят.

Влиза в пандиза закратко, а след освобождението и оцелява учудващо цели 8 години, макар че държавното управление мисли, че ще бъде отстранена от някой зложелател. Застреляна е пред месарница от мъж, който… слиза от мотоциклет.

8. Нещастният благородник

„ Преди няколко години бях най-после на заплата си и в магазина похарчих последните си няколко $ за дребни покупки, с цел да ме изкарат до деня на възнаграждение. Лотарията се оказа с висока облага, по тази причина взех решение да консумирам безусловно последените си пари за билет. Зад мен стоеше стара дама и защото магазинът беше цялостен, я пуснах да ме изпревари на касата. Тя закупи един билет за лотария, а по-късно и аз закупих лотарийния си билет и се прибрах. Няколко дни по-късно я видях по новините: Тя беше единственият победител в джакпот за 90 милиона $. Ако не я бях пуснал пред себе си, щях да си купя този билет и щях да съм милионер в този момент. “

9. Предай нататък

Когато Джеймс Харисън е бил на 14 години, замалко да загуби живота си. Наложила му се тежка интервенция на гърдите, с цел да избегне съдбовен край. Хирурзите трябвало да отстранят един от белите му дробове, което лишило тялото му от 2 литра кръв. След като всичко завършва сполучливо, Харисън схваща, че е оживял единствено тъй като хора, които в никакъв случай не е срещал, са дарили кръв. Осъзнавайки това, той поискал да направи това за някой различен. Харисън решил, че щом порасне задоволително, ще подарява кръв толкоз постоянно, колкото може. Така той подарява кръв за пръв път на 18-ия си рожден ден.

Лекарите обаче открили, че кръвта на Харисън е необикновена – имала антитела, които в основата си биха били лек за Rh (резус) заболяване, което може да докара до раждане на бебета с мозъчно увреждане или даже до гибел. След откритието те помолили Харисън да подарява постоянно плазма и той се съгласил. Така кръвта му се трансформира в лек.

По подигравка на ориста, когато личната му щерка Трейси забременяла, тя била диагностицирана като рискова за Rh (резус) заболяване. Така кръвта на татко ѝ, обезпечили безвредно раждане на детето ѝ. Харисън, който към този момент е на над осемдесет години, досега е избавил живота на повече от два милиона бебета.

10. Българска история като на кино

На 26 септември 2001 година кантонерът Никола Димитров намира на жп линиите банкнота от 50 лева Зарадва ѝ се и си я прибира. След още няколко стъпки намира втора такава, а след няколко метра и банкноти от по 20 лева, до момента в който не се натъква на шокираща панорама – разпилени на всички места голямо количество банкноти. Никола Димитров не се замисля даже и за миг да върне парите, които, става известно, са поискани в откуп за живота на чужд човек.

Малко предистория: отвличат основателя на компания „ Руен “ – Стефко Колев, и го държат за пленник, очаквайки откуп за живота му. Бездушната формация кара дамата на Стефко да събере сумата, да се качи на влака и при подаден от тях сигнал да изхвърли парите в придвижване. От бързината и конфликта със земната повърхнина обаче сакът се скъсва, част от банкнотите се разпиляват и остават неприбрани по жп линиите, досега в който положителният кантонер „ Бай Кольо “ не ге намира и предава на полицията. За благополучие Стефко Колев е освободен жив, само че компанията му, както и 2000 индивида в нея, приключват работата си. Държавата губи и прихода от непознатите компании, работещи с нея, като те изцяло се дистанцират от бизнес в България след случилото се.

За честността си Бай Кольо, роден и израснал в оскъдно семейство, получава подарък – часовник от министъра на превоза, а постъпката му се трансформира във ентусиазъм за кино лентата „ Слава “.