Това са думи на турски държавен служител, който има предвид

Това са думи на турски държавен чиновник, който има поради протичащото се в Близкия изток. Но сходни отзиви се чуват и в Москва, Киев или на Балканите. Единствено те не биха прозвучали в Брюксел.

Това написа в своя публикация в английския "Гардиън " Иван Кръстев, от Центъра за демократични тактики в София.

Според него, това, което става през днешния ден на Балканите е сериозен изпит за Европейския съюз и неговата дарба да мисли и работи като геополитически състезател.

Кръстев разяснява и новата тактика на Брюксел за района. Целта на тази тактика е да насърчи промените в Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Косово и Босна и Херцеговина.

"Една смешка от Балканите улавя добре какво мислят хората в тези региони, чакали прекомерно дълго Брюксел да ги насърчи за европейско участие. Тя гласи: разликата сред песимистите и оптимистите е, че едните считат присъединението на Турция за допустимо при вдишване от страна на Албания на европейското председателство, а другите мислят назад - че Албания ще влезе в Европейски Съюз по време на турското европейско председателство - тоест-никога ", написа Кръстев.

Според него, Брюксел вярно дефинира статуквото на Балканите като неустойчиво. Но в случай че не предприеме дейности против това, единствено ще усили чувството за неустойчивост.

Преди петнадесет години Турция беше въодушевена от възможностите си да се причисли към Европейски Съюз. В резултат на това тя очерта политиката си за Балканите, с цел да показва личната си стратегическа стойност за Европа. Тогава никой не говореше за влизането на Китай на Балканите. Днес обаче геополитическата конкуренция е друга.

Китай ще е задграничен вложител номер едно в Сърбия тази година. Плановете за създаване на високоскоростна железопътна линия сред гръцкото пристанище Пирея и Будапеща, през Белград, имат голяма стойност за Китай, защото той разполага със своя "Нов път на коприната " - търговски маршрут сред Азия и Европа.

Китайците се надяват, че Западните Балкани ще бъдат в последна сметка интегрирани в европейския обединен пазар, въпреки Китай да не бърза, тъй като инфраструктурните му планове се придържат към разпоредбите на Европейски Съюз.

Това повдига доста въпроси.

Трябва ли Европейски Съюз да стартира да притиска страните от Западните Балкани да одобряват европейските правила за търговия? И дали Европейски Съюз е подготвен да предложи отплата, в случай че тези страни в последна сметка изгубят китайски вложения в резултат на интеграцията в Европейски Съюз?

Подходът на Русия също се промени. Брюксел не би трябвало да има разузнавач в Кремъл, с цел да знае, че Москва ще направи всичко допустимо, с цел да попречи на Македония да се причисли към НАТО - не заради стратегическото си значение, а заради своята алегорична стойност. Балканският район е мястото, където Русия може да работи за дестабилизиране на Европейски Съюз при доста ниски политически разноски за себе си, както в парични условия, по този начин и в риск от борба със Съединени американски щати.

Така че е ред на европейската дипломация да убеди Москва, че ескалиращото напрежение няма да бъде в изгода за никого. Готов ли е Европейски Съюз за това?

След това има Турция, страна, чиито връзки с Европейски Съюз стоят на историческо ниско ниво. Все още не е ясно по какъв начин президентът му Реджеп Тайип Ердоган ще изиграе картите си в Западните Балкани. Докато Анкара се пробва да построи своето въздействие измежду мюсюлманските общности на Балканите, Москва употребява собствен личен лост над православните християни.

Биха ли могли Русия и Турция да координират своите политики, тъкмо както го вършат в Сирия?

Ако Европейски Съюз не се разсъни и не види тези нови геополитически действителности, неговата тактика за Западните Балкани ще приключи с проваляне.