Ген. Бояджиев: Планираха да ударят посолството на САЩ с РПГ
Това разкри пред Дир.бг някогашният шпионин и основен секретар на Министерство на вътрешните работи ген. Тодор Бояджиев, който разгласява поредна книга с действителни шпионски истории. В нея той споделя по какъв начин американците са разкрили в посолството си "бръмбари ", сложени от българските служби, и за тайния канал сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Централно разузнавателно управление на САЩ "Гаврилов ".
- Ген. Бояджиев, наскоро станаха 27 години от предотвратения атентат против посолството на Съединени американски щати у нас, плануван за 9 февруари 1991 година Не се знае обаче доста, става известно, че към случая витаят и легенди, разкажете какво тъкмо се случи. Първо по какъв начин разбрахте за терористичния проект?
- Сигналът пристигна в края на 1990 година по линия на българското външно разузнаване, не мога да кажа тъкмо по какъв начин, само че някой е попаднал на подобаващото място в подобаващия миг и е получил информацията. Службите незабавно ангажираха своя агентурен уред и късче по късче нещата започнаха да се обясняват, и то много бързо.
Веднага съобщихме на партньорските служби и дори на такива, с които още нямахме контакт. Така безусловно за нула време в България се оказаха представители на Централно разузнавателно управление на САЩ, Мосад, японското, френското и британското разузнаване. Ако не бъркам, за първи път след рухване на Берлинската стена пред евентуалната опасност се реализира такова интернационално съдействие в границите на дни.
- Как разбрахте какво тъкмо възнамеряват да създадат терористите?
- Това са неща от кухнята, само че най-общо казано - посредством слагане под надзор със СРС-та, където е допустимо - с видеонаблюдение, определяне на контакти, връзки, адреси. И по този начин изплува информация, че те чакат да получат през границата на Драгоман РПГ , с което да извършат атентата. Намериха подобаваща мансарда на един тавански етаж с образна връзка към американското посолство, което тогава беше в центъра на София - зад Българска народна банка, на отдалечено, само че задоволително близко разстояние, с цел да могат да изстрелят противотанковия снаряд. Това беше проектът, не за бомба, не за камикадзе.
- Твърди се, че са били планувани атентати и против други здания - на Японския хотел, на "Шератон " и на Интерпред, по този начин ли беше?
- Това е небивалица, която не знам от кое място идва. Нямаше други планувани обекти, единствената цел беше посолството, изрично го декларирам. За какво им е на терористите да взривят Японския или "Шератон ", какъв сигнал ще дадат?
- Какви бяха тези хора?
- Най-интересното към тази група беше, че всеки от участниците членуваше в напълно разнообразни терористични организации, които в никакъв случай не са работили дружно, не са имали общ финансов център. Това говореше, че има, както аз го назовавам - черен интернационал на тероризма, те се бяха обединили и задачата им беше да покажат на американците, че в случай че стартират нещо в Ирак, ще носят последици. Това се случи тъкмо преди плануваната тогава от Съединени американски щати интервенция "Пустинна стихия ".
В целия случай нямаше никаква иракска диря, което първо беше разумно да си помислиш. Оказа се, че единият от участниците е от "Ню джуъл " - филипинско извънредно ляво придвижване, което в никакъв случай не се беше проявявало интернационално, а главатарят на група беше от извънредно лявата Японска алена войска - известна с няколко атентата в родината си. Те са антиимпериалисти, водят борба против международния империализъм. Именно японецът беше моторът, сивото вещество в групата. Беше засечен негов телефонен диалог, от който се разбра, че чака пощальон - колумбиец, който да финансира проекта. Така че в тази ситуация бяха намесени и наркопари от Латинска Америка. В групата имаше и двама палестинци и още един арабин.
- А за какво бяха избрали тъкмо София?
- Защото ние сме "мека " цел, както споделиха сътрудниците от Мосад. Като туристическа страна сме по-отворени, нямаме забранителни режими, а и да не забравяме, че беше 1990 година Не бяхме цел на интернационалния тероризъм. Сега нещата са изменени, имаме атентата в Сарафово и други образци. Те просто са търсели къде най-лесно могат да осъществят проекта си. Японецът е посещавал явно България преди този момент и по този начин са избрали София. Нямаше никакъв антибългарски детайл, тъй като е тръгнала към Европейски Съюз и НАТО.
Това, което аз не знаех тогава, е че американският дипломат в оня миг - Хю Кенет Хил, е бил изведен от страната дружно със фамилията незабавно след приемане на нашия сигнал. Официално ние знаехме, че е в командировка във Вашингтон. Американците обаче са решили, че е доста допустимо ударът да цели не просто постройката на посолството, а съответни персони, най-вероятно самия дипломат.
Тогава втори след него беше Бил Монтгомъри, който остана и координираше всичко. В опит да нулира изцяло заплахата, той много настойчиво се опита да прокара мнение, да не употребявам по краен израз - да наложи на българския вътрешен министър тогава Христо Данов, групата да бъде задържана. Само че не знаеше с кого си има работа . На една среща в кабинета на външния министър Виктор Вълков, в която участвах и аз, тъй като координирах интернационалното съдействие по случая, Данов твърдо му отговори, че в случай че арестуваме терористите без доказателства - групата още не беше получила РПГ-то, ще би трябвало да ги пуснем след 24 часа.
Освен това, защото са непознати жители, незабавно ще се задвижат консулските служби, ще се вдигне доста звук и не е ясно дали в суматохата не биха създали нещо непредвидимо. Уверихме го, че откакто са под наш надзор, имаме подготвеност, в случай че приближи миг на остри дейности, да ги задържим.
2-3 месеца по-късно държавният секретар на Съединени американски щати посети България и в колегиален диалог сервира извинения, че Монтгомъри не е работил по инструкции на Държавния департамент и че българските експерти са създали каквото би трябвало.
- Знае се, че по разследващ път терористите са били предизвестени, че са разкрити и по този начин са се отказали и са напуснали България. Това правилно ли е?
- Да, само че не и че ние просто сме ги уплашили и сме ги пуснали да вървят на майната си, както несъмнено ще настояват интернет троловете. Всичко беше в съгласие с непознатите служби, беше преценено, че оперативно оправдано е да се прихванат контактите на тези лица в организацията, с която всеки беше обвързван, да бъдат проследени до нея и в случай че има мрежа, тя да бъде разкрита. Арестът на няколко души е последното, което се прави, даже да имаш доказателства. Основната цел е да се събере допустимо повече информация, с цел да нанесеш цялостен удар.
- Днес е премиерата на новата ви книга - "Изповед на шпионина " - 3 част. Какви други незнайни шпионски истории разказвате в нея?
- Например за случая, в който отново през 1990 година американците откриха телевизионна камера и микрофони в посолството на Съединени американски щати, ловко вкарани и камуфлирани от българското контраразузнаване. Оказа се, че по този начин нашите служби са научавали много неща, които американците не биха желали. В последна сметка обаче и двете страни решиха, че е по-добре към този случай да не се шуми. Ако подобен скандал беше избухнал, Централно разузнавателно управление на САЩ щеше да стане за смях, откакто така и така нашите контраразузнавачи бяха съумели да ги надхитрят.
Интересното беше, че през цялата Студена война "чистачите на бръмбари " , които сканираха постройката с електронни "метли " два пъти годишно, не откриват нищо. Тогава обаче намират. Българите незабавно схващат и се втурват към жилището, който е прилежащ на тайната стая на посолството. Но закъсняват - американците към този момент къртят стената. Започва комедия на парадокса - чистачите дърпат кабела от едната страна, нашите от другата. Почти като в приказката "Дядо вади ряпа ". Но нашият тим се оказва по-силен - издърпват камерата и изчезват. Така американците нямаше по какъв начин да дадат конференция и да покажат оборудването.
Разказвам и за тайния канал за връзка, който работи сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Централно разузнавателно управление на САЩ за координиране - да не стават гафове, да не се сблъскат някъде ненужно, повече, в сравнение с би трябвало. Наричат го канала "Гаврилов ", на името на предреволюционен съветски стихотворец, за какво тъкмо него са избрали, не знам. Има секрети срещи във Виена, Токио, Хелзинки - шефът на съветското външно контраразузнаване и шефът на американското се срещат и си разясняват като приятелчета. Така че в разузнаването доста неща не са такива, каквито наподобяват. Този канал действаше и в годините на перестройката, продължава и в този момент.
Подобен канал преди измененията имаше и сред българските и американските служби - за информация, която не можеш по обмениш по дипломатически път. Сега към този момент върви като формален партньорски информативен продан.
- В книгата цитирате някогашния началник на Националната разследваща работа ген. Кирчо Киров - обвиняем за заграбване на 5 млн. лв., за което даже беше наказан на 15 години затвор, въпреки и неокончателно, и му беше натрапен домакински арест. Това значи ли, че не вярвате в обвиняванията против него?
- Кирчо Киров не ми е персонален другар, само че за мен е един заслужен български военачалник и съм сигурен, че той не е присвоил тези милиони. Съдът издава присъди без да каже истината, тъй като тя съдържа държавна загадка. Киров пък не може да се отбрани, без да наруши държавната загадка, без да назове имена, по тази причина е заловен в тежка обстановка.
За какво става дума. След като е закрита активността на незаконното разузнаване, нелегалите не изчезват , те са пръснати по света - някои може да са в Сирия, други в Турция, трети в ислямистка страна. Българската страна има контракт с тях, въпреки и неофициален и неподписан, те са били нейни чиновници, рискували са живота си за нея. Те към този момент не се водят български жители, почтени жители са на новата си татковина, само че България не може да ги изостави, тъй като те могат и да проговорят. И ген. Киров извършва своя дълг, работи в полза на България, като им изплаща "пенсия ", за което, несъмнено, няма по какъв начин да има регламентирани финансови документи. Това се прави от всички разузнавания по света. Иначе беше неточност, че въобще закриха активността на нелегалите, както и че отвориха досиетата на разузнавачите.
- Това значи ли, че съгласно Вас в този момент службите ни са по-слаби?
- Много по-слаби са, тъй като целият този агентурен уред го няма, в този момент никой не желае да работи в интерес на страната, с изключение на за пари. И освен това - беше прекратена връзката сред поколенията, в този момент младите ми сътрудници ми нямат доверие...
ВИЗИТКА
Ген. Тодор Бояджиев е роден на 10 октомври 1939 година Завършва гимназия в Бургас, а през 1963 година и радиоинженерство в МЕИ-София. Започва работа в Комитета за просвета и механически напредък, само че 26 години е шпионин - 13 години в научно-техническото разузнаване и 13 по линия на външнополитическото. През 1990 година става първият основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
- Ген. Бояджиев, наскоро станаха 27 години от предотвратения атентат против посолството на Съединени американски щати у нас, плануван за 9 февруари 1991 година Не се знае обаче доста, става известно, че към случая витаят и легенди, разкажете какво тъкмо се случи. Първо по какъв начин разбрахте за терористичния проект?
- Сигналът пристигна в края на 1990 година по линия на българското външно разузнаване, не мога да кажа тъкмо по какъв начин, само че някой е попаднал на подобаващото място в подобаващия миг и е получил информацията. Службите незабавно ангажираха своя агентурен уред и късче по късче нещата започнаха да се обясняват, и то много бързо.
Веднага съобщихме на партньорските служби и дори на такива, с които още нямахме контакт. Така безусловно за нула време в България се оказаха представители на Централно разузнавателно управление на САЩ, Мосад, японското, френското и британското разузнаване. Ако не бъркам, за първи път след рухване на Берлинската стена пред евентуалната опасност се реализира такова интернационално съдействие в границите на дни.
- Как разбрахте какво тъкмо възнамеряват да създадат терористите?
- Това са неща от кухнята, само че най-общо казано - посредством слагане под надзор със СРС-та, където е допустимо - с видеонаблюдение, определяне на контакти, връзки, адреси. И по този начин изплува информация, че те чакат да получат през границата на Драгоман РПГ , с което да извършат атентата. Намериха подобаваща мансарда на един тавански етаж с образна връзка към американското посолство, което тогава беше в центъра на София - зад Българска народна банка, на отдалечено, само че задоволително близко разстояние, с цел да могат да изстрелят противотанковия снаряд. Това беше проектът, не за бомба, не за камикадзе.
- Твърди се, че са били планувани атентати и против други здания - на Японския хотел, на "Шератон " и на Интерпред, по този начин ли беше?
- Това е небивалица, която не знам от кое място идва. Нямаше други планувани обекти, единствената цел беше посолството, изрично го декларирам. За какво им е на терористите да взривят Японския или "Шератон ", какъв сигнал ще дадат?
- Какви бяха тези хора?
- Най-интересното към тази група беше, че всеки от участниците членуваше в напълно разнообразни терористични организации, които в никакъв случай не са работили дружно, не са имали общ финансов център. Това говореше, че има, както аз го назовавам - черен интернационал на тероризма, те се бяха обединили и задачата им беше да покажат на американците, че в случай че стартират нещо в Ирак, ще носят последици. Това се случи тъкмо преди плануваната тогава от Съединени американски щати интервенция "Пустинна стихия ".
В целия случай нямаше никаква иракска диря, което първо беше разумно да си помислиш. Оказа се, че единият от участниците е от "Ню джуъл " - филипинско извънредно ляво придвижване, което в никакъв случай не се беше проявявало интернационално, а главатарят на група беше от извънредно лявата Японска алена войска - известна с няколко атентата в родината си. Те са антиимпериалисти, водят борба против международния империализъм. Именно японецът беше моторът, сивото вещество в групата. Беше засечен негов телефонен диалог, от който се разбра, че чака пощальон - колумбиец, който да финансира проекта. Така че в тази ситуация бяха намесени и наркопари от Латинска Америка. В групата имаше и двама палестинци и още един арабин.
- А за какво бяха избрали тъкмо София?
- Защото ние сме "мека " цел, както споделиха сътрудниците от Мосад. Като туристическа страна сме по-отворени, нямаме забранителни режими, а и да не забравяме, че беше 1990 година Не бяхме цел на интернационалния тероризъм. Сега нещата са изменени, имаме атентата в Сарафово и други образци. Те просто са търсели къде най-лесно могат да осъществят проекта си. Японецът е посещавал явно България преди този момент и по този начин са избрали София. Нямаше никакъв антибългарски детайл, тъй като е тръгнала към Европейски Съюз и НАТО.
Това, което аз не знаех тогава, е че американският дипломат в оня миг - Хю Кенет Хил, е бил изведен от страната дружно със фамилията незабавно след приемане на нашия сигнал. Официално ние знаехме, че е в командировка във Вашингтон. Американците обаче са решили, че е доста допустимо ударът да цели не просто постройката на посолството, а съответни персони, най-вероятно самия дипломат.
Тогава втори след него беше Бил Монтгомъри, който остана и координираше всичко. В опит да нулира изцяло заплахата, той много настойчиво се опита да прокара мнение, да не употребявам по краен израз - да наложи на българския вътрешен министър тогава Христо Данов, групата да бъде задържана. Само че не знаеше с кого си има работа . На една среща в кабинета на външния министър Виктор Вълков, в която участвах и аз, тъй като координирах интернационалното съдействие по случая, Данов твърдо му отговори, че в случай че арестуваме терористите без доказателства - групата още не беше получила РПГ-то, ще би трябвало да ги пуснем след 24 часа.
Освен това, защото са непознати жители, незабавно ще се задвижат консулските служби, ще се вдигне доста звук и не е ясно дали в суматохата не биха създали нещо непредвидимо. Уверихме го, че откакто са под наш надзор, имаме подготвеност, в случай че приближи миг на остри дейности, да ги задържим.
2-3 месеца по-късно държавният секретар на Съединени американски щати посети България и в колегиален диалог сервира извинения, че Монтгомъри не е работил по инструкции на Държавния департамент и че българските експерти са създали каквото би трябвало.
- Знае се, че по разследващ път терористите са били предизвестени, че са разкрити и по този начин са се отказали и са напуснали България. Това правилно ли е?
- Да, само че не и че ние просто сме ги уплашили и сме ги пуснали да вървят на майната си, както несъмнено ще настояват интернет троловете. Всичко беше в съгласие с непознатите служби, беше преценено, че оперативно оправдано е да се прихванат контактите на тези лица в организацията, с която всеки беше обвързван, да бъдат проследени до нея и в случай че има мрежа, тя да бъде разкрита. Арестът на няколко души е последното, което се прави, даже да имаш доказателства. Основната цел е да се събере допустимо повече информация, с цел да нанесеш цялостен удар.
- Днес е премиерата на новата ви книга - "Изповед на шпионина " - 3 част. Какви други незнайни шпионски истории разказвате в нея?
- Например за случая, в който отново през 1990 година американците откриха телевизионна камера и микрофони в посолството на Съединени американски щати, ловко вкарани и камуфлирани от българското контраразузнаване. Оказа се, че по този начин нашите служби са научавали много неща, които американците не биха желали. В последна сметка обаче и двете страни решиха, че е по-добре към този случай да не се шуми. Ако подобен скандал беше избухнал, Централно разузнавателно управление на САЩ щеше да стане за смях, откакто така и така нашите контраразузнавачи бяха съумели да ги надхитрят.
Интересното беше, че през цялата Студена война "чистачите на бръмбари " , които сканираха постройката с електронни "метли " два пъти годишно, не откриват нищо. Тогава обаче намират. Българите незабавно схващат и се втурват към жилището, който е прилежащ на тайната стая на посолството. Но закъсняват - американците към този момент къртят стената. Започва комедия на парадокса - чистачите дърпат кабела от едната страна, нашите от другата. Почти като в приказката "Дядо вади ряпа ". Но нашият тим се оказва по-силен - издърпват камерата и изчезват. Така американците нямаше по какъв начин да дадат конференция и да покажат оборудването.
Разказвам и за тайния канал за връзка, който работи сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Централно разузнавателно управление на САЩ за координиране - да не стават гафове, да не се сблъскат някъде ненужно, повече, в сравнение с би трябвало. Наричат го канала "Гаврилов ", на името на предреволюционен съветски стихотворец, за какво тъкмо него са избрали, не знам. Има секрети срещи във Виена, Токио, Хелзинки - шефът на съветското външно контраразузнаване и шефът на американското се срещат и си разясняват като приятелчета. Така че в разузнаването доста неща не са такива, каквито наподобяват. Този канал действаше и в годините на перестройката, продължава и в този момент.
Подобен канал преди измененията имаше и сред българските и американските служби - за информация, която не можеш по обмениш по дипломатически път. Сега към този момент върви като формален партньорски информативен продан.
- В книгата цитирате някогашния началник на Националната разследваща работа ген. Кирчо Киров - обвиняем за заграбване на 5 млн. лв., за което даже беше наказан на 15 години затвор, въпреки и неокончателно, и му беше натрапен домакински арест. Това значи ли, че не вярвате в обвиняванията против него?
- Кирчо Киров не ми е персонален другар, само че за мен е един заслужен български военачалник и съм сигурен, че той не е присвоил тези милиони. Съдът издава присъди без да каже истината, тъй като тя съдържа държавна загадка. Киров пък не може да се отбрани, без да наруши държавната загадка, без да назове имена, по тази причина е заловен в тежка обстановка.
За какво става дума. След като е закрита активността на незаконното разузнаване, нелегалите не изчезват , те са пръснати по света - някои може да са в Сирия, други в Турция, трети в ислямистка страна. Българската страна има контракт с тях, въпреки и неофициален и неподписан, те са били нейни чиновници, рискували са живота си за нея. Те към този момент не се водят български жители, почтени жители са на новата си татковина, само че България не може да ги изостави, тъй като те могат и да проговорят. И ген. Киров извършва своя дълг, работи в полза на България, като им изплаща "пенсия ", за което, несъмнено, няма по какъв начин да има регламентирани финансови документи. Това се прави от всички разузнавания по света. Иначе беше неточност, че въобще закриха активността на нелегалите, както и че отвориха досиетата на разузнавачите.
- Това значи ли, че съгласно Вас в този момент службите ни са по-слаби?
- Много по-слаби са, тъй като целият този агентурен уред го няма, в този момент никой не желае да работи в интерес на страната, с изключение на за пари. И освен това - беше прекратена връзката сред поколенията, в този момент младите ми сътрудници ми нямат доверие...
ВИЗИТКА
Ген. Тодор Бояджиев е роден на 10 октомври 1939 година Завършва гимназия в Бургас, а през 1963 година и радиоинженерство в МЕИ-София. Започва работа в Комитета за просвета и механически напредък, само че 26 години е шпионин - 13 години в научно-техническото разузнаване и 13 по линия на външнополитическото. През 1990 година става първият основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ