Карина Карагаева за ФрогНюз: Русия иска всички да сме тъжни комун...
Това описа пред ФрогНюз Карина Карагаева - българка, която към този момент две години живее в украинската столица Киив. Част е от екипа на благотворителната, която се занимава точно с построяването на приказни укрития за децата, както и с възобновяване на културно-историческото завещание на Украйна.
И до момента в който на някого може да му звучи ненужно да се строят такива укрития, за Карина отговорът на такива рецензии е явен - приказните бомбоубежища са доста добра метафора за метода на украинците: те не просто махат бомбите, а вършат нещо красиво с грижа за общото без значение бъдеще.
Говорим с Карина Карагаева в почивките сред интензивната стратегия на, който се организира в и който ФрогНюз отразихме на място. Между многото разкази на Карина за живота в Киив при непрекъснати офанзиви, приказваме и за битката за хубав живот макар войната.
Говорим за културното завещание на украинците и по какъв начин руснаците безусловно пробват да го замажат с бяла багра преди десетилетия. В рамките на украинското издание на, който, дружно с Карина гледаме кино лентата. Оттам потегля и диалогът ни за красивите стенописи на Украйна и културата, която стартира да избива под бялата багра. " Съюз на съветските социалистически републики замазва тези стенописи, това е част от опита на съветските варвари да се изтрие украинското културното наследството. Русия желае да замаже всичко с една бяла багра и всички да сме тъжни, кутийчести, комунистически хора, които се редят на опашки за банани. Украинците доста ясно потвърждават, че това просто няма да стане ".
И за фреските, и за приказните бомбоубежища, оказва помощ фондация ГУРТУМ. Повече за активността и задачата на доброволците, измежду които и българи, четете в идващите редове:
Фондация ГУРТУМ се занимава с възобновяване на Украйна, с нейното преизграждане след офанзивите на съветските терористи - без значение дали физически офанзиви, или офанзиви върху културата, върху естествения живот. Защо фондацията е значима?
Основатели на фондация ГУРТУМ са Катерина Полищук и Олександр Кагал, дружно с тях и Петко Петков (българин, който живее в Киив, част от кибергрупата, бел. ред.). Аз се причислих към екипа малко по-късно. Това е фондация, учредена напълно от доброволци, които идват от най-различни професионални пътеки. Преди да стартира войната, те не са се занимавали с нищо сходно. Има маркетолози, строители, архитекти, хора, които се занимават с всевъзможни специалности.
Катерина Полищук и Карина Карагаева на форума " Rebuild Ukraine " във Варшава, 2023 година
Всичко стартира от това, че те безусловно си споделят: “Не можем да стоим просто по този начин и да гледаме какво се случва, желаеме да оказваме помощ ”. Дейностите тогава са по-простички неща като да възвръщат счупени стъкла - където прозорците са се счупили от ударната вълна, поставят талашитени плоскости, с цел да може постройката да се защищити най-малко в някаква степен, пък и да не наподобява толкоз кошмарно.
В един миг се появява опция за план в Гостомел, в Киивския регион. Летището в е едно от основните места, откъдето стартира войната - от офанзивата против Гостомел потегля опитът на руснаците да стигнат в Киив “за три дни ”, там има тежки боеве. Много огромна част от постройките са разрушени, има големи вреди. Една от постройките, които пострада, е учебно заведение - постройка с историческа стойност, тя е на повече от 120 години. Училището има огромно значение за самия регион, това е единственото учебно заведение в Гостомел.
Училището в Гостомел. Снимки: Gurtum Charity Foundation
Тогава една малко по-голяма група доброволци, включва се и Петко Петков, се заемат да възстановят в началото покрива на учебното заведение, тъй като той е опустошен, след това стените, най-после се прави повсеместен ремонт на постройката. В момента там се образоват 170 дечица. В Украйна към този момент има нов закон - с цел да може да действа едно учебно заведение обикновено и да има образователен развой, би трябвало наоколо да има бомбоубежище, което дава отговор на избрани стандарти.
Покрай възобновяване на учебното заведение се ражда концепцията за по този начин наречените приказни бомбоубежища. Това са укрития, които от една страна, дават отговор на стандартите за това на какъв брой метра да бъдат подземен, какъв брой да бъдат дебели стените, по какъв начин да бъде направено като структура, само че въпреки това - това са бомбоубежища, основани като арт места. Целта е времето, което децата прекарват там, да е не е толкоз трагично и извънредно.
Първото такова приказно бомбоубежище се споделя Хобит Хаус (Hobbit House). То е въодушевено от “Властелинът на пръстените ”. Прилична на къщурка с кръгла врата, изрисувано е с красиви рисунки, покрито е с трева, има дребна градинка, даже две зайчета. Това приказно бомбоубежище се случи с поддръжката на украинската диаспора в Япония, която финансира огромна част от построяването му.
Хобит Хаус в Гостомел. Снимки: Gurtum Charity Foundation
Така, с този план, фондацията внезапно закупи огромна известност. Моята роля в екипа е по втори план за такова приказно бомбоубежище. То е в село Озера, отново в Киивския регион. Бомбоубежището е за 110 души. То е отдадено на галактическа тематика - вътре има космонавти, планети, извън ще наподобява като галактически транспортен съд с една пързалка в профил.
Космическото скривалище в село Озера. Снимки: Gurtum Charity Foundation
Идеята е, че тези пространства и след войната могат да служат арт пространства, може да вземем за пример да се прожектират филми. Вече имаме проектор в Хобит Хаус, ще сложим и в село Озера. Искаме това да бъдат места, които децата да свързат с нещо изобретателно, прелестно, а не в тях да остане спомен за четири бетонни сини стени, в които свети луминисцентна светлина и е недружелюбно.
Извън това, че децата могат да се разсеят с нещо прелестно по време на такива травматични и ужасяващи прекарвания, има ли символно значение зад приказните бомбоубежища?
Приказните бомбоубежища са доста добра метафора за метода на украинците - там, където падат бомби, те садят цветя. Те не просто махат бомбите, ами вършат нещо красиво, нещо, обвързвано със себеизразяване, с творчество, с хармония, с грижа.
Освен с приказните бомбоубежища, фондацията стартира да се занимава и с възобновяване на здания с историческа значителност, потърпевши от бомбардировки. Продължава да се работи на ad hoc правилото - там, където има потребност.
Така да вземем за пример беше при бомбардировката на онкологичното поделение на Националната профилирана детска болница " Охматдит ". Доброволците отидоха там и помагаха с всичко, с което могат.
Фондацията възвръща и остарели мозайки в украински домове, останали още преди Съюз на съветските социалистически републики. Защо?
Когато Съюз на съветските социалистически републики се открива като конструкция, здания в Украйна с доста красиво изрисувани във вътрешните пространства украшения, стенописи, фрески, се покриват с бяла шпакловка. Целта е била да не се “разбуржоази ” обществото, да не помни идентичността си, да знае, че всички са под строй, че стените са идентични сиви кутийки за всички.
Снимка:
Това е част от опита на съветските варвари да се изтрие украинското културното наследството, само че и освен украинското - сходни неща се случват освен с наследството на Украйна, а на доста други места.
Част от изложбата " Какво споделят вратите " или защо мълчат. Какво крият под пластове руска багра, безчовечен поправки, ненавременна реституция и загуба на неповторими достоверни детайли. " Ако по руско време историческата памет е била унищожавана, заличавана и пренаписвана, то в този момент проучването и съхраняването на тази история би трябвало да бъде приоритет ", написа създателят на фрагментите Катерина Полищук, създател на ГУРТУМ.
Една част от нашата работа е да възстановим каквото можем от тези исторически здания в Киив, като безусловно изстържем гадната съветска бяла шпакловка и си върнем цветната красива украинска украса. Такава активност се прави доста интензивно и в Лвив, и на още много други места. Хората последователно си връщат загатна и си връщат концепцията за културно завещание през тези дребни детайли.
Истината и преди, и през днешния ден е, че Русия просто желае да замаже всичко с една бяла багра и всички да сме тъжни, кутийчести, комунистически хора, които се редят на опашки за банани, вместо изобретателни хора, които вършат нещата по-красиви, които имат лична просвета и почерк. Украинците доста ясно потвърждават, че това просто няма да стане - от 2014 година насам много интензивно, само че и самите украинци споделят - борбата за цивилизационния им избор е към този момент 300 години.
Интервю на Илияна Маринкова от Болград, Украйна
И до момента в който на някого може да му звучи ненужно да се строят такива укрития, за Карина отговорът на такива рецензии е явен - приказните бомбоубежища са доста добра метафора за метода на украинците: те не просто махат бомбите, а вършат нещо красиво с грижа за общото без значение бъдеще.
Говорим с Карина Карагаева в почивките сред интензивната стратегия на, който се организира в и който ФрогНюз отразихме на място. Между многото разкази на Карина за живота в Киив при непрекъснати офанзиви, приказваме и за битката за хубав живот макар войната.
Говорим за културното завещание на украинците и по какъв начин руснаците безусловно пробват да го замажат с бяла багра преди десетилетия. В рамките на украинското издание на, който, дружно с Карина гледаме кино лентата. Оттам потегля и диалогът ни за красивите стенописи на Украйна и културата, която стартира да избива под бялата багра. " Съюз на съветските социалистически републики замазва тези стенописи, това е част от опита на съветските варвари да се изтрие украинското културното наследството. Русия желае да замаже всичко с една бяла багра и всички да сме тъжни, кутийчести, комунистически хора, които се редят на опашки за банани. Украинците доста ясно потвърждават, че това просто няма да стане ".
И за фреските, и за приказните бомбоубежища, оказва помощ фондация ГУРТУМ. Повече за активността и задачата на доброволците, измежду които и българи, четете в идващите редове:
Фондация ГУРТУМ се занимава с възобновяване на Украйна, с нейното преизграждане след офанзивите на съветските терористи - без значение дали физически офанзиви, или офанзиви върху културата, върху естествения живот. Защо фондацията е значима?
Основатели на фондация ГУРТУМ са Катерина Полищук и Олександр Кагал, дружно с тях и Петко Петков (българин, който живее в Киив, част от кибергрупата, бел. ред.). Аз се причислих към екипа малко по-късно. Това е фондация, учредена напълно от доброволци, които идват от най-различни професионални пътеки. Преди да стартира войната, те не са се занимавали с нищо сходно. Има маркетолози, строители, архитекти, хора, които се занимават с всевъзможни специалности.
Катерина Полищук и Карина Карагаева на форума " Rebuild Ukraine " във Варшава, 2023 година
Всичко стартира от това, че те безусловно си споделят: “Не можем да стоим просто по този начин и да гледаме какво се случва, желаеме да оказваме помощ ”. Дейностите тогава са по-простички неща като да възвръщат счупени стъкла - където прозорците са се счупили от ударната вълна, поставят талашитени плоскости, с цел да може постройката да се защищити най-малко в някаква степен, пък и да не наподобява толкоз кошмарно.
В един миг се появява опция за план в Гостомел, в Киивския регион. Летището в е едно от основните места, откъдето стартира войната - от офанзивата против Гостомел потегля опитът на руснаците да стигнат в Киив “за три дни ”, там има тежки боеве. Много огромна част от постройките са разрушени, има големи вреди. Една от постройките, които пострада, е учебно заведение - постройка с историческа стойност, тя е на повече от 120 години. Училището има огромно значение за самия регион, това е единственото учебно заведение в Гостомел.
Училището в Гостомел. Снимки: Gurtum Charity Foundation
Тогава една малко по-голяма група доброволци, включва се и Петко Петков, се заемат да възстановят в началото покрива на учебното заведение, тъй като той е опустошен, след това стените, най-после се прави повсеместен ремонт на постройката. В момента там се образоват 170 дечица. В Украйна към този момент има нов закон - с цел да може да действа едно учебно заведение обикновено и да има образователен развой, би трябвало наоколо да има бомбоубежище, което дава отговор на избрани стандарти.
Покрай възобновяване на учебното заведение се ражда концепцията за по този начин наречените приказни бомбоубежища. Това са укрития, които от една страна, дават отговор на стандартите за това на какъв брой метра да бъдат подземен, какъв брой да бъдат дебели стените, по какъв начин да бъде направено като структура, само че въпреки това - това са бомбоубежища, основани като арт места. Целта е времето, което децата прекарват там, да е не е толкоз трагично и извънредно.
Първото такова приказно бомбоубежище се споделя Хобит Хаус (Hobbit House). То е въодушевено от “Властелинът на пръстените ”. Прилична на къщурка с кръгла врата, изрисувано е с красиви рисунки, покрито е с трева, има дребна градинка, даже две зайчета. Това приказно бомбоубежище се случи с поддръжката на украинската диаспора в Япония, която финансира огромна част от построяването му.
Хобит Хаус в Гостомел. Снимки: Gurtum Charity Foundation
Така, с този план, фондацията внезапно закупи огромна известност. Моята роля в екипа е по втори план за такова приказно бомбоубежище. То е в село Озера, отново в Киивския регион. Бомбоубежището е за 110 души. То е отдадено на галактическа тематика - вътре има космонавти, планети, извън ще наподобява като галактически транспортен съд с една пързалка в профил.
Космическото скривалище в село Озера. Снимки: Gurtum Charity Foundation
Идеята е, че тези пространства и след войната могат да служат арт пространства, може да вземем за пример да се прожектират филми. Вече имаме проектор в Хобит Хаус, ще сложим и в село Озера. Искаме това да бъдат места, които децата да свързат с нещо изобретателно, прелестно, а не в тях да остане спомен за четири бетонни сини стени, в които свети луминисцентна светлина и е недружелюбно.
Извън това, че децата могат да се разсеят с нещо прелестно по време на такива травматични и ужасяващи прекарвания, има ли символно значение зад приказните бомбоубежища?
Приказните бомбоубежища са доста добра метафора за метода на украинците - там, където падат бомби, те садят цветя. Те не просто махат бомбите, ами вършат нещо красиво, нещо, обвързвано със себеизразяване, с творчество, с хармония, с грижа.
Освен с приказните бомбоубежища, фондацията стартира да се занимава и с възобновяване на здания с историческа значителност, потърпевши от бомбардировки. Продължава да се работи на ad hoc правилото - там, където има потребност.
Така да вземем за пример беше при бомбардировката на онкологичното поделение на Националната профилирана детска болница " Охматдит ". Доброволците отидоха там и помагаха с всичко, с което могат.
Фондацията възвръща и остарели мозайки в украински домове, останали още преди Съюз на съветските социалистически републики. Защо?
Когато Съюз на съветските социалистически републики се открива като конструкция, здания в Украйна с доста красиво изрисувани във вътрешните пространства украшения, стенописи, фрески, се покриват с бяла шпакловка. Целта е била да не се “разбуржоази ” обществото, да не помни идентичността си, да знае, че всички са под строй, че стените са идентични сиви кутийки за всички.
Снимка:
Това е част от опита на съветските варвари да се изтрие украинското културното наследството, само че и освен украинското - сходни неща се случват освен с наследството на Украйна, а на доста други места.
Част от изложбата " Какво споделят вратите " или защо мълчат. Какво крият под пластове руска багра, безчовечен поправки, ненавременна реституция и загуба на неповторими достоверни детайли. " Ако по руско време историческата памет е била унищожавана, заличавана и пренаписвана, то в този момент проучването и съхраняването на тази история би трябвало да бъде приоритет ", написа създателят на фрагментите Катерина Полищук, създател на ГУРТУМ.
Една част от нашата работа е да възстановим каквото можем от тези исторически здания в Киив, като безусловно изстържем гадната съветска бяла шпакловка и си върнем цветната красива украинска украса. Такава активност се прави доста интензивно и в Лвив, и на още много други места. Хората последователно си връщат загатна и си връщат концепцията за културно завещание през тези дребни детайли.
Истината и преди, и през днешния ден е, че Русия просто желае да замаже всичко с една бяла багра и всички да сме тъжни, кутийчести, комунистически хора, които се редят на опашки за банани, вместо изобретателни хора, които вършат нещата по-красиви, които имат лична просвета и почерк. Украинците доста ясно потвърждават, че това просто няма да стане - от 2014 година насам много интензивно, само че и самите украинци споделят - борбата за цивилизационния им избор е към този момент 300 години.
Интервю на Илияна Маринкова от Болград, Украйна
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ