Тони Николов: Основни улици в София носят имената на първите бълг...
Това описа по Евронюз философът и публицист Тони Николов, създател на книгата „ Бленувана София – нови 20 истории “, в диалог за незабравената София, за историите и тайните на града, за съветските шпиони преди и в този момент.
По някакъв метод историята се завръща в нашия живот. Но хора, събирайки се от разнообразни места в София, схващат, че не просто споделят едно пространство. Те споделят и време. Разказът дава общественост. Хората осъзнават, че тези, които са вървели по софийските улици преди тях, са стъпвали по същия метод, виждали са може би част от същите здания..., сподели още той.
Споменът е нещо доста мощно. Дори и да се опиташ да го заличиш, тези неща остават. Аз съм се опитал „ да подвигна похлупака на предишното “. И внезапно тези истории стартират да се движат по софийските улици – малко като филм. Някои от тези истории към този момент бяха екранизирани, добавя той.
Историята не е някакъв трен, който се движи с голяма скорост – това са пластове. Пласт върху слой се надграждат на едно и също място. Големият въпрос постоянно е бил – за какво хората желаят да живеят и със спомените на другите? Те живеят и със страховете на другите – да вземем за пример, бомбардировките на София...Историята е част от груповия ни спомен, към този момент трансфериран в едни други рамки, оповестява още философът.
По някакъв метод историята се завръща в нашия живот. Но хора, събирайки се от разнообразни места в София, схващат, че не просто споделят едно пространство. Те споделят и време. Разказът дава общественост. Хората осъзнават, че тези, които са вървели по софийските улици преди тях, са стъпвали по същия метод, виждали са може би част от същите здания..., сподели още той.
Споменът е нещо доста мощно. Дори и да се опиташ да го заличиш, тези неща остават. Аз съм се опитал „ да подвигна похлупака на предишното “. И внезапно тези истории стартират да се движат по софийските улици – малко като филм. Някои от тези истории към този момент бяха екранизирани, добавя той.
Историята не е някакъв трен, който се движи с голяма скорост – това са пластове. Пласт върху слой се надграждат на едно и също място. Големият въпрос постоянно е бил – за какво хората желаят да живеят и със спомените на другите? Те живеят и със страховете на другите – да вземем за пример, бомбардировките на София...Историята е част от груповия ни спомен, към този момент трансфериран в едни други рамки, оповестява още философът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ