Това, разбира се, трябваше да се казва „България, моя любов“,

Това, разбира се, трябваше да се казва „България, моя любов“, ...

София, моя любов.


Това, разбира се, трябваше да се казва „България, моя любов“, защото е някак красиво всеобхватна метафора за Територията и социалното съзнание на територианците, но… 
… можеше да бъде грешно припознато от поддръжниците на чистата българска раса. 

 

Докато бях в отпуск през миналата седмица, имах щастието да се разхождам из София в това най-прекрасно време, когато вие сте били на работа. И понеже съм любознателен, разглеждах с интерес – места, хора, неща. 

Направи ми впечатление, че много интересни „образи“ са се появили в града. Поправка… са се размножили в града. 

Например: все повече 40- 45-годишни пубертети, с бейзболни шапки, шорти, скейтборди, BMX-ове, кецки, флешове и побелели бакенбарди. Също така – момичета на неопределена възраст. Дали е плод на генно инженерство, чалга-мода или извънземни опити със земляните, но все повече жено-мичета се пръкнаха по улиците на София и е трудно да разбереш дали са на 15 или 31 години.

Странното е, че и двете групи приемат объркването ми като комплимент. А не трябва. 

Оранжевите хора…

Те са навсякъде. Да-а-а… не е изключено ТОВА да са извънземните, които си правят споменатите експерименти. Не, сериозно – и преди хората хващаха тен, ходеха по морета, планини, но не бяха оранжеви! С какъв автобронзант се намаза народонаселението? На Оргахим ли? 

Вървя си и кой знае защо в главата ми звучи: 

„Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица“. 

***

И така – разходките ми ме отведоха до любимия ми Западен парк. Тук следва кратко мое объркване, защото военната зона, в която се намирам, е идентифицирана от Google Maps като Западен парк, но здравият разум отказва да извърши същото. Не и не!

Сещам се за снимките на Дрезден след бомбардировките. Не знам защо. 

Изумявам се на партизанския гении на ремонтаджиите, които така изкусно са поставили капаните си, че онези от Виетконг през Виетнамската война могат само да завиждат. Прекрасни немаркирани и добре скрити пресни шахти. Някои от тях – скрити в леки падинки и облицовани с тухли. Тухлите, ако не знаете, освен всички други свои свойства, притежават и следното – твърди са. Имат и ръбове. Капаните са заложени така, че да не се виждат до момента, в който вече е късно. 

Интересно е.

А по-интересното е, че повечето се намират на места, на които НЯМА осветление. За мой късмет – аз ги разгледах на дневна светлина. Някой, заподозрял критика в тона ми (каквато съвсем липсва, държа да уточня, разбира се), би казал: „Кой ще се мота тука по тъмно бе! Ква работа имаш да се моташ вечер из парка?“

Ама, разбира се. Прави са хората. Ще ми ходиш по тъмно навънка… че и в парка, даже, ама-ха, хипита с хипита!

Също така, за мой късмет, имам и поглед от височина над метър-и-осемсе, което ме спасява, защото ако бях около метър-и-петнаесе, съвсем щях да съм сляп за изненадите на парка. Освен това щях да търча като обезумял и съвсем да нямам навика да си гледам в краката, защото щях да съм… ами дете!

На една от шахтите някой се беше престрашил да използва нова техника за обезопасяване – и по конкретно: да метне част от ограда отгоре. Явно не му е харесал ефектът, защото другите си бяха останали необезопасени с тази модерна технология. 







 

Другото, което прави впечатление, е най-новият подход в изпълнението на ремонта – а именно: работата без работници и в пълен покой. Което е чудесно, защото така никакъв шум не смущава нас – посетителите; никаква работа, никакъв шум, ни-що. Нищо! 

Което си е съвсем в реда на нещата за ремонт, който така или иначе вече е пресрочил крайния си срок с месеци, а изглежда като току що наченат. Да не се прави нищо по него си е редно. Така е по български. Нали? Но пък можем да се надяваме, че от киноцентърът ще пробутат оферта на някое холивудско студио – за снимки на постапокалиптичен трилър. Да, продуцентите на „Живите мъртви“ биха се зарадвали на гледката в Западен парк. 



Забавянето в ремонта беше оправдано наскоро от ремонтаджии и община с две неща – едното е, че в плановете са пропуснали да отбележат факта, че е трябвало да думнат един нищо и никакъв… магистрален водопровод (нищо работа!), който не са знаели (че как!) че им е на пътя; и с другото, което лично на мен ми е любимо: непредвидени условия, които се оказаха снегът през зимата и дъждът през есента и пролетта. Имайки предвид, че България се намира в пустинен климат, дъждовете и снеговете е съвсем логично да ни изненадат, появявайки се така коварно за пръв път от 8000 години. 



Видно е, че кипи усилен труд...

 

С трескава тревожност чакам развитието на ремонта, който беше отложен за финализиране през есента, защото очаквам в графата с „непредвидените“ да се появи и „пролетна умора на работниците“. Логично е.

***

Посетих и беседка в парка. Къде без беседка? Там народното творчество направо ми проговори. 

Първо ми каза, че „КапитализмАЪт е зло“, а Putin is the best man, което, моите скромни познания по английски език ми казаха, че означава: „Путин е кумът“. 



Putin is the best man

 



 

Ама не разбрах чий кум е Путин и защо беседката в Западен парк ми го съобщава.

После надписите започнаха да стават по-чудати, но от гледна точка на общата картинка – обясняваха много…

Например надписът „4:20“. Реших, че е нещо религиозно. Потърсих в Евангелията.

Матей 4:20 – „И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него“;
Йоан 4:20 – „Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме“;
Лука 4:20 – „И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него“;
Марк 4:20 – „А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто“. 

… нищо не разбрах. Какво е посланието на беседката? 4:20? Хм…

В краката ми се въргаляше малко найлоново самозалепващо се пликче. Какво ли са си носили в него? 



А стените на беседката ми казваха и други неща, като например: как изглеждат котките и поповете, а и също така наличието на някаква нова група, кръстена „Квартални наркомани“. 

Иновативно. 



И таман да си тръгна и беседката още веднъж ми съобщи, че Путин е кумът. 

Ми… супер. 

После пейката в беседката рязко го обърна на патриотизъм: „Стани, стани, Юнак Балкански, от сън дълбок се събуди“.

А после ме информира и за друго: „Следващият (стрелка) Пак сме ние    се напафкахме         Следващият (стрелка)      събота 15 юни пушихме“.

Следва картинка на листо магданоз. 

На тръгване за малко да си тресна главата в „КапитализмАЪт е зло“, но проявих рефлекс и се измъкнах от сюрреализма на Западен парк. 

Почти. 

Пещерните рисунките на котката и попа все още ме преследват. 



Котка бе... котка! И поп

 

***

Докато бях в отпуск, се случи и нещо друго. Едни данни от един НАП изтекоха. Но се оказа, че нямало нищо страшно. Ама и да има нещо страшно, пак няма нищо страшно. Бели кахъри са това. 

(Казах „кахъри“, не „хакери“)

А, знаете ли какво е общото между мен и шефката на НАП? Че и двамата бяхме в отпуск по време на кризата с откраднатите данни. Но, ако от това ви става по-добре, Владислав Горанов каза: „Но едва ли си изкарва добре“…

Горанов каза още и: „За сигурността на системите в НАП са похарчени милиони“.

А аз пък си мисля, че може би не беше добра идея да ни подсеща за това. 

Каза и: „Ако си оставите колата отключена и някой ви я открадне, това не ви прави виновни“.

Виновни – не. Умствено ограничени – да, но виновни – не. Все пак…

Каза и: „Не знаех, че хакерът, атакувал НАП, работи в сградата, където живея“.

А аз казвам, че ми мирише на завръщане на Дейвид Линч към киното. Не, чакайте! Кустурица! Кустурица! 

След известно четене на новини, в главата ми се родиха няколко части от вероятен сценарий:

ГЛАС ЗАД КАДЪР, ПРИЛИЧАЩ НА ТОЗИ НА ГОРАНОВ: „Ако някой докаже, че е пряко потърпевш от хакерската атака, държавата ще понесе своята отговорност“.
ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ НА НОВИЯ ФИЛМ: „Писали са ме собственик на няколко фалирали фирми…“
ДЪРЖАВАТА: „М-м-м… не. Не ме убеждаваш. Не виждам връзка. По някакъв друг начин са ти взели данните. Или сам си си ги дал. Ти защо си даваш данните…!“

В същия сценарий:

ДЪРЖАВАТА: „Набедений хакере, ако си тъй невинен, разкодирай си компютъра, че да го разгледаме!“
НАБЕДЕН ХАКЕР: „Клиентите, с които имам договор, и шефовете ми са против, защото там има много лична информация на фирмите, с които работим и сме длъжни да я пазим…“
ДЪРЖАВАТА: „Споко бе, ние сме печени, само едно око да фърлиме!“
НАБЕДЕН ХАКЕР: „… ми добре“.
ДЪРЖАВАТА (след малко): „Готово, невинен си. Ама тука едни данни на клиентите ви малко изтекоха, то ни е традиция на нас да пускаме по малко да протече. Ама нищо де, случва се, важното е да сме здрави!“ 

Ми… Not great, not terrible… 

А, то станало 4:20… в такъв случай: Стани, стани, юнак Балкански… и Путин е кумът! 
 

Източник: novini.bg