Аксаков: “Всяко тържество на България е смърт за Русия”. Защо руснакът-българомразец е в центъра на София,...
Това провокира гневът на Захарий Стоянов, който написа публикация във в. „ Независимост “ от 12 март 1886 година, в която наред с другото създателят написа:
„ В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и намерено, че всяко празненство на българите е гибел за Русия, че балканските страни не би трябвало да имат нищо свое, че те би трябвало да бъдат владеене на русите, или, по-ясно казано, те би трябвало да погълнат от вашата страна. Колко сте жестоки настойници ".
Захарий Стоянов се обръща към Иван Аксаков, съветски посланик, изявен славянофил, шовинист и труженик за това България да бъде под контрола на Русия. Пропагандатор на съветската надмощие на Балканите.
Представял се за посланик, само че действително е чиновник за особени поръчения в Министерството на вътрешните работи. Принадлежи към славянофилския публичен кръг. Редактор на „ Московский алманах “. В навечерието на свикването на Учредителното заседание в Търново е издигната кандидатурата му за български княз. По време на Съединението той заема гневна антибългарска позиция.
Неговите дейности провокират гнева на Председателя на Народното събрание по това време – Захари Стоянов. В писмо до Аксаков Захари написа:
“Вие сте ни освободили, дали сте ни политическо битие – благодарим ви. Но за какво не ни оставите сами да падаме, да ставаме, да се караме и гониме, за което отново сами себе си ще упрекваме? Бъдете малко по-настрани от нас, давайте ни препоръки през гори и планини, да ви виждаме и чуваме от надалеч, да си спомняме за вас единствено ония минути, в които вие гонихте неприятеля!………
Повярвайте, че вашата интервенция в нашите домашни работи: кой да бъде министър, где каква черква да се направи и защо да пишат вестниците и прочие, е услуга смешна и оскъдна.
Кокло сте жестоки настойници. Колко се оправдава това изречение, че вие вършиме народите на мост, с цел да преминете по тях, а по – след това вземате за себе си и самия мост. Каква дееспособност в думите на един наш остарял активист, че вие не знаете граматиката, тъй като не вършиме разликата сред твой и мой!
И за какво налитате като орли на нашата нещастна земица?…..
Не ви е чист косъмът, бай Аксаков! Не желаеме ние такива настойници.
“Всеки, който не е с вас, той е срещу вас. ”
Захари Стоянов е поборник за освобождението на България, взел участие в основаването на Таен револйционен комитет в Румъния, участник и летописец на Априлското въстание, той е отпред и на комитета за Съединението. Захари Стоянов е депутат и ръководител на Народното събрание. Това пропямняне кой е Захари Стоянов е нужно, повярвайте. Защото всеки столичанин ще ви покаже улица " Аксаков " на пъпа на София, само че не знае къде е ул. " Захарий Стоянов ". Защото тя е забутана нейде в кв. " вяра "...
Предлагаме ви предговора на Захарий Стоянов към книжката на Георги Раковски “Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите “. Публикували сме този текст и различен път, само че след несъответстващите изяви на путинофили след началото на войната на Русия против Украйна се постанова сходни позиции да бъдат на вниманието на българите по-често.
Ето самият текст:
”Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели, са биле срещу публична Русия. ” “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаяли, че нейний бич повече боли от турския…. ”
Русчук, 1-й Март 1886 година
З. Стоянов Из предговора към публикацията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите ”, оповестена във в. ”Дунавски лебед ”, 1859 година
Захари Стоянов, публикация “Русия и българската рецесия ” написа: “С безобразните си военни дейности през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби популацията и в последна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се означи, че тези войни не се въодушевяваха в никакъв случай от ползите на България, чието име не бе даже произнасяно. Не е ли Русия тази, която унищожи градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и така нататък ” Коментар: Разгледана в по-широка вероятност, тази политика на Русия към България (а и освен към нея) е “дообогатяване ” на панславизма, същността на който се показва основно в непризнаването на обособени славянски народи и тяхното разглеждане като разнообразни групи от еднакъв народ, съдбоносен да се сплоти под скиптъра на съветските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските връзки.
“Всяко празненство на България е гибел за Русия ”, пишеше в един брой на “Русь ” покойний въодушевен славянофил Аксаков, за който се проляха толкоз сълзи в Софийското книжевно сдружение. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях? ”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската разгласа към българските солдати, в която се споделяше: “Вие, синове и потомци на Крума и прочие ” Виждате до каква степен е нечовечен бил горещий славянофил. Негова благосклонност желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.
КОЙ?
Кой въстана против нашето свещено дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, с цел да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата армия офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни атакуван изотзад, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-вече да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския дворец в същото време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница?
Кой даваше почтено и благородно слово, че в случай че си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде цялостно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в действие, с една тирада, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати след няколко дни подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да подвигат протести в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и вкарват безредица, щото по тоя метод да се отвори път за непозната окупация? Кой унизи и се подигра с България като й предлагаше за княз един блудствен черкезин - Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните управляващи, включително и В. Н. Събрание, за противозаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „ Дойдете и ни спасете ” - Русия, нашата съдбовна освободителка, настойничка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една религия и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и настойничка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не наподобява ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!
Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Никсолая, които ни говореха: „ Ще плачете за зеленото парцалче ”. Видели тия и патили, на съображение на обстоятелства и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в чеп, ни в ръкав, припознаха нашата висока просвета и благородните ни битки, единствено московците стоят настрани и викат: „ Стрижено е! ” - Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското робство, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са създали от съветските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, прекомерно е обяснимо тяхното подло държание, тъй като хората желаят да ни създадат московци, впрочем, вършат ни всичките несгоди и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други страни има, които също по този начин се стремят да владеят над непознати земи и нации. Между това, ние не виждаме тая измама в техните стремления, тия пъклен и гнусни средства, каквито съветската дипломация използва над България.
И след всички тия върволици жестокости и несгоди, които ни една страна не е направила над България, допустимо ли ще да бъде да се намерят посред ни такива идиоти и изменници дори, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, настойничка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, тъй като и естествените стихии ще да въстанат и стачкуват против сходно едно закононарушение! По-малък грях е да обереш църква и манастир, в сравнение с да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че съветското държавно управление имало приятелски, почтени и благородни планове, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която съветските стоманени автократи три пъти хайдушки разделиха посред три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която отново съветските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите дружно с доста още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала! Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един блудствен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и приказва, че народът е благодарен на своята освободителка!
Не е крив той. Криво е това стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже положително ли, зло ли е направила тая настойничка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени отпред на нашата публикация. Време е, би трябвало към този момент, щото българските деятели, офицери, учители и прочие, когато приказват на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, формалният московец със своите донски и кубански казаци да стои преди всичко. Това обучение би трябвало да се продължи до тогава, докато в Петерсбург царствува Александьр III… Защо московците не са 10 или петдесет милиона? Колко общително ще си решим и наредим аладжака!… "
Захарий Стоянов
„ В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и намерено, че всяко празненство на българите е гибел за Русия, че балканските страни не би трябвало да имат нищо свое, че те би трябвало да бъдат владеене на русите, или, по-ясно казано, те би трябвало да погълнат от вашата страна. Колко сте жестоки настойници ".
Захарий Стоянов се обръща към Иван Аксаков, съветски посланик, изявен славянофил, шовинист и труженик за това България да бъде под контрола на Русия. Пропагандатор на съветската надмощие на Балканите.
Представял се за посланик, само че действително е чиновник за особени поръчения в Министерството на вътрешните работи. Принадлежи към славянофилския публичен кръг. Редактор на „ Московский алманах “. В навечерието на свикването на Учредителното заседание в Търново е издигната кандидатурата му за български княз. По време на Съединението той заема гневна антибългарска позиция.
Неговите дейности провокират гнева на Председателя на Народното събрание по това време – Захари Стоянов. В писмо до Аксаков Захари написа:
“Вие сте ни освободили, дали сте ни политическо битие – благодарим ви. Но за какво не ни оставите сами да падаме, да ставаме, да се караме и гониме, за което отново сами себе си ще упрекваме? Бъдете малко по-настрани от нас, давайте ни препоръки през гори и планини, да ви виждаме и чуваме от надалеч, да си спомняме за вас единствено ония минути, в които вие гонихте неприятеля!………
Повярвайте, че вашата интервенция в нашите домашни работи: кой да бъде министър, где каква черква да се направи и защо да пишат вестниците и прочие, е услуга смешна и оскъдна.
Кокло сте жестоки настойници. Колко се оправдава това изречение, че вие вършиме народите на мост, с цел да преминете по тях, а по – след това вземате за себе си и самия мост. Каква дееспособност в думите на един наш остарял активист, че вие не знаете граматиката, тъй като не вършиме разликата сред твой и мой!
И за какво налитате като орли на нашата нещастна земица?…..
Не ви е чист косъмът, бай Аксаков! Не желаеме ние такива настойници.
“Всеки, който не е с вас, той е срещу вас. ”
Захари Стоянов е поборник за освобождението на България, взел участие в основаването на Таен револйционен комитет в Румъния, участник и летописец на Априлското въстание, той е отпред и на комитета за Съединението. Захари Стоянов е депутат и ръководител на Народното събрание. Това пропямняне кой е Захари Стоянов е нужно, повярвайте. Защото всеки столичанин ще ви покаже улица " Аксаков " на пъпа на София, само че не знае къде е ул. " Захарий Стоянов ". Защото тя е забутана нейде в кв. " вяра "...
Предлагаме ви предговора на Захарий Стоянов към книжката на Георги Раковски “Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите “. Публикували сме този текст и различен път, само че след несъответстващите изяви на путинофили след началото на войната на Русия против Украйна се постанова сходни позиции да бъдат на вниманието на българите по-често.
Ето самият текст:
”Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели, са биле срещу публична Русия. ” “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаяли, че нейний бич повече боли от турския…. ”
Русчук, 1-й Март 1886 година
З. Стоянов Из предговора към публикацията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите ”, оповестена във в. ”Дунавски лебед ”, 1859 година
Захари Стоянов, публикация “Русия и българската рецесия ” написа: “С безобразните си военни дейности през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби популацията и в последна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се означи, че тези войни не се въодушевяваха в никакъв случай от ползите на България, чието име не бе даже произнасяно. Не е ли Русия тази, която унищожи градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и така нататък ” Коментар: Разгледана в по-широка вероятност, тази политика на Русия към България (а и освен към нея) е “дообогатяване ” на панславизма, същността на който се показва основно в непризнаването на обособени славянски народи и тяхното разглеждане като разнообразни групи от еднакъв народ, съдбоносен да се сплоти под скиптъра на съветските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските връзки.
“Всяко празненство на България е гибел за Русия ”, пишеше в един брой на “Русь ” покойний въодушевен славянофил Аксаков, за който се проляха толкоз сълзи в Софийското книжевно сдружение. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях? ”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската разгласа към българските солдати, в която се споделяше: “Вие, синове и потомци на Крума и прочие ” Виждате до каква степен е нечовечен бил горещий славянофил. Негова благосклонност желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.
КОЙ?
Кой въстана против нашето свещено дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, с цел да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата армия офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни атакуван изотзад, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-вече да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския дворец в същото време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница?
Кой даваше почтено и благородно слово, че в случай че си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде цялостно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в действие, с една тирада, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати след няколко дни подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да подвигат протести в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и вкарват безредица, щото по тоя метод да се отвори път за непозната окупация? Кой унизи и се подигра с България като й предлагаше за княз един блудствен черкезин - Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните управляващи, включително и В. Н. Събрание, за противозаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „ Дойдете и ни спасете ” - Русия, нашата съдбовна освободителка, настойничка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една религия и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и настойничка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не наподобява ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!
Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Никсолая, които ни говореха: „ Ще плачете за зеленото парцалче ”. Видели тия и патили, на съображение на обстоятелства и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в чеп, ни в ръкав, припознаха нашата висока просвета и благородните ни битки, единствено московците стоят настрани и викат: „ Стрижено е! ” - Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското робство, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са създали от съветските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, прекомерно е обяснимо тяхното подло държание, тъй като хората желаят да ни създадат московци, впрочем, вършат ни всичките несгоди и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други страни има, които също по този начин се стремят да владеят над непознати земи и нации. Между това, ние не виждаме тая измама в техните стремления, тия пъклен и гнусни средства, каквито съветската дипломация използва над България.
И след всички тия върволици жестокости и несгоди, които ни една страна не е направила над България, допустимо ли ще да бъде да се намерят посред ни такива идиоти и изменници дори, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, настойничка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, тъй като и естествените стихии ще да въстанат и стачкуват против сходно едно закононарушение! По-малък грях е да обереш църква и манастир, в сравнение с да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че съветското държавно управление имало приятелски, почтени и благородни планове, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която съветските стоманени автократи три пъти хайдушки разделиха посред три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която отново съветските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите дружно с доста още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала! Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един блудствен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и приказва, че народът е благодарен на своята освободителка!
Не е крив той. Криво е това стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже положително ли, зло ли е направила тая настойничка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени отпред на нашата публикация. Време е, би трябвало към този момент, щото българските деятели, офицери, учители и прочие, когато приказват на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, формалният московец със своите донски и кубански казаци да стои преди всичко. Това обучение би трябвало да се продължи до тогава, докато в Петерсбург царствува Александьр III… Защо московците не са 10 или петдесет милиона? Колко общително ще си решим и наредим аладжака!… "
Захарий Стоянов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ