Това предаване на Мрежата“ идва в момент, в който се

Това предаване на „ Мрежата “ идва в миг, в който се навършват 6 месеца от убийството на Дафне Галиция в Малта. Убийството ѝ към момента е неразкрито. Само от началото на тази година имаше няколко грозни убийства на наши сътрудници – Ян Куцияк в Словакия, преди седмица умря съветският публицист писал за гибелта на съветски наемници в Сирия. Според последния отчет на „ Репортери без граници “ свободата на словото в света е застрашена, имайки поради освен тези убийства, само че и опитите гласът на публицистите изобщо да бъде заглъхнал с всевъзможни средства. Защо и по кое време убиват публицисти? Защо и по кое време върху тях се упражнява напън и те не могат или не желаят да кажат, или да разкрият истината? На тези въпроси ще се опитаме да отговорим през днешния ден с Илиян Василев, посланик, някогашен дипломат на България в Русия, анализатор; Асен Йорданов от „ Бивол “ и Тайфур Хюсеин, зам. гл. ред на уеб страницата „ obzornews.bg. ”

Илиян Василев: „ Дори и да няма летален темперамент, всяко принуждение над публицисти води до деградация на тяхната житейска среда. Всяко принуждение над публицисти в действителност е резултат на властнически страни, в които има непоносимост към рецензията и инакомислието. Голяма част от хората, които дават заповедите да се отстрани един публицист, без значение дали физически или просто да бъде лишен от работа, тези хора осъзнават своята неплатежоспособност като политици, опасяват се за своя имидж. И защото живеят в непрекъснат режим на осъществяване на грехове и закононарушения, те по тази причина прибягват до принуждение. Да не забравяме, въпреки всичко, че тези, които подреждат принуждение над публицисти, го вършат и с концепцията за поучителен акт – да преподадат урок, да всеят боязън. Насилието, издевателството, това е чудовищна преса към публицисти, които се опълчват с следствията и мнението си против мощните. Макар че насилието надали би решило проблемите им, само че очевидно инстинктите са по-силни. Особено, когато приказваме за България и последния отчет на „ Репортери без граници “, ами вижте там в анонса на отчета, който визира България, там се откроява ролята на Делян Пеевски, на потреблението на еврофондове, за замяна на финансовата база, тъй като, когато става дума за независимост на словото, тя е допустима единствено при финансова самостоятелност и идентичен достъп на медиите до нея. Разбира се, въпросът е в критериите за независимост. Ето господин Цонев да вземем за пример няма проблем. Той може да се яви където си желае и да приказва каквото си желае, само че неговият полет на независимост е стеснен, тъй като той в никакъв случай не би приказвал против Пеевски или Доган, или че ще откри нещо погрешно в средата, в която комфортно се е настанил. Та в този смисъл ние официално имаме независимост, само че тя е толкоз официална, тъй като не е финансово подкрепена, тъй като контролът върху финансовите потоци е противопоказен и пречи на всеки, който желае да направи самостоятелна публицистика. И ето вижте, с цел да се потисне интернационалният отзив и загубата на политическо лице от този пестник за неприятното ни място по независимост на словото съгласно „ Репортери без граници “, главното лице предмет на рецензия Пеевски незабавно пусна PR новината, че продава 50 % от акциите си в медийната си група. И това стана тъкмо в деня, в който излезе отчетът на „ Репортери без граници “ и държавното управление нямаше ход, с цел да отговори на рецензиите на отчета. Все едно съумяват да решат нещо, а те нищо не вземат решение. Това е толкоз транспарантна обстановка, че може да впечатли единствено някой 25-годишен човек, който в този момент за първи път идва у нас. Но за мен по-важното е, че всички данъкоплатци заплащат за своята несвобода на медиите, тъй като медиите са пленени посредством евросредства и през бюджета. Нито господин Пеевски, нито който и да е от другите употребяват лични пари, с цел да ни управляват. Нещата са песимистични, само че може би в дълготраен проект аз съм оптимист, тъй като целият модел на държане на власт, целият модел на медиите като НСО на властта е неплатежоспособен. Той ще се взриви от тъкмо тази неплатежоспособност. “

Асен Йорданов: „ Журналистите стават жертва в общества, в които има процедура и предпочитание за авторитарност на властта, а те се пробват да разкрият корупционни практики на тази власт. Говоря и като пострадал, тъй като и против мен е имало опити за покушения, подредени от най-висши ешалони на властта. Аз се занимавам от 26 години с проверяваща публицистика и съм достигал до извънредно сензитивна информация. Хубаво е, че у нас, където има извънредно дребна естрада за независимост, въпреки всичко има хора, чиято съвест се бунтува против чудовищната корупция в страната ни. Тези хора са на разнообразни основни позиции и желаят да приказват. Въпросът е, че те го вършат единствено, в случай че се усещат сигурни, че няма да бъдат издадени като източници на информация. Това е доста комплициран развой, освен в България. Аз взех решение да основа „ Бивол “, когато Делян Пеевски и майка му изкупиха медиите, в които аз работех. Създаването на „ Бивол “ беше провокирано точно от фактора, който срина България по независимост на словото и този фактор е посочен в отчета на „ Репортери без граници “. Колкото до това кои са „ Репортери без граници “ желая да кажа на слушателите ви, че за разлика от господин Цонев, който ги слага под въпрос като институция, аз желая да уточня, че „ Репортери без граници “ са организация, която се финансира от Европейска комисия, те са институцията на Европейска комисия, която обследва процесите, които се случват с медиите и свободата на словото.
А по отношение на продажбата на медиите на господин Пеевски, в случай че публицистичната политика на продаваните от него медии не се промени, в случай че новият им притежател не се интересува от нея, то какъв е смисълът те да съществуват, в случай, че те изобщо не са печеливши? Това не са медии, а пропагандни централи, обслужващи корпоративни и политически цели. Възможно е през тази продажба, в действителност за следващ път да се изперат едни пари. И това по никакъв метод не приказва добре за новия притежател. “

Тайфур Хюсеин: „ За страдание Турция върви стремително надолу в класацията на „ Репортери без граници “ и това не е изненада за никого. Самият турски президент дефинира публицистите в страната си като терористи. В Турция публицистите не би трябвало да мислят, не би трябвало да подлагат на критика, те би трябвало да са единствено микрофони, които препредават формалните послания на и от президента Ердоган. “