Проф. Николай Слатински за ФрогНюз: Надеждата ми е Украйна да изд...
Това уточни пред ФрогНюз проф. Николай Слатински, български академик, академични учител, лекар по математика и професор по национална сигурност. Неговата нова е налична за българския четец от броени дни.
„ Европа към този момент е неспособна да се откаже от това мислене на първо време – като какво щяло било да стане с Русия. Тази мисъл беше още преди повече от 30 години, когато аз, досегашен програмист в ЗТМ-Радомир и настоящ ръководител на Комисията по национална сигурност, държах пламенни речи пред Парламентарната асамблея на НАТО – да не се лишават нуклеарните оръжия на Украйна! Кой да чуе... Това “Russia first ” е колосалната стратегическа илюзия, едиповият комплекс на Европа по отношение на Русия. От тази илюзия изтича и кръвта на Украйна! Западът с тази илюзия избави Русия от проваляне през есента на 2022 година Тогава освен краткотрайно и ненадейно пресъхна военната и финансова помощ за Украйна, само че и западните военни и политически стратези спънаха Украйна да продължи настъплението си. За мен при ужасния недостиг от военни и при трагичните загуби (няма украинско семейство без умрял на фронта или от бомбардировки непосредствен човек), при пропутинската обич на Тръмп, при подсъзнателното желание на Европа войната да продължи, до момента в който Европа се съвземе и премине към по-многопланова и многопластова подготовка за пресрещане на съветската опасност, основният стратегически плюс – можещ „ да удари рамо “ на Украйна и да облекчи клаузите на несправедливия мир, който може да бъде натрапен на Украйна – са процесите в стопанската система и финансите на Русия. Там свлачището е тръгнало и аз се апелирам за Украйна да се държи, даже и поради нас да се държи, без да съм сигурен, че ние го заслужаваме. Да, Русия ще се сгромоляса стопански и финансово, в случай че Тръмп не я избави с анулация на глобите. Това за мен е явно. Въпросът е Украйна да се държи и да издържи това строполясване да стане преди несправедливия мир, който ще ѝ бъде наложен. Такава е моята вяра за Украйна – да издържи, до момента в който Русия се сгромоляса. А както постоянно е с моите сакрални очаквания, и тази вяра като първа глупачка ще почине последна “.
Цялото изявление за рисковете и заканите пред България, четете в идващите редове:
В книгата „ За Сигурността “ говорите за по-широкия смисъл на понятието сигурност. Какво в действителност включва сигурността?
Вижте, с демократичните промени животът ми направи внезапен живот от математиката, където бях лекар и работех като програмист, към сигурността. През тези 35 години, когато се бях посветил на науката и практиката на сигурността, ми е било заплащано от страната като народен представител, ръководител на парламентарната Комисия за национална сигурност, секретар по националната сигурност на президента, учител, доцент, професор (и посредством немалките студентски такси). Затова по към края на живота си в науката, аз взех решение да покажа какво съм направил персонално аз в сигурността и дали не съм ял несправедливо белия самун на заниманията с нея. Така че книгата ми „ За Сигурността “ е първата част от своеобразното ми научно наследство, тя съдържа моите приноси в Науката за сигурността. Всичко в нея и измислено и сътворено от мен. Тук ще се опитам да отговоря посредством частици от тази книга.
Отговорът на въпроса визира самата същина на научната категория „ Сигурност “. И този отговор може да бъде даден най-малко по четири метода, от четири ъгъла.
Започвам с това, че по-рано сигурността бе обвързвана основно със силовите защитни механизми на обществото – войска, полиция, специфични служби, отбранителна промишленост... Ако те действаха дейно, обществото и обособените човеци бяха в положение на сигурност – такава, каквато страната смяташе, че им е нужна и им се поставя. Т.е. това бяха основно количествени измерения на сигурността. Сега към този момент на напред във времето излизат и качествените измерения на сигурността – качество на обществената политика, качество на опазването на здравето, качество на образованието, качество на човешкия капацитет, качество на водачеството, качество на ръководството, качество на околната среда и други С други думи, на обособения субект не му е задоволително пицата „ Сигурност “ да е по-голяма и по-сочна: той се интересува – и с право – от качеството на своя дял от тази пица.
От друга страна (т.нар. водоравен прорез на сигурността), страната, обществото и индивидите през днешния ден не живеят в ненапълно изолираното пространство на страната и са от ден на ден функционалност на процеси, потоци, прехвърляния и феномени отвън границите й. Различията сред вътрешна и външна сигурност се размиват, има овъншностяване на вътрешната сигурност и овътрешностяване на външната сигурност. И това се случва при стесняване на ролята, качествата и ресурсите на националната страна, която от ден на ден е прекомерно огромна за локалните, локалните проблеми и прекомерно дребна за огромните, глобализиращите се проблеми.
От трета страна (т.нар. отвесен прорез на сигурността), сигурността на страната, обществото и обособените човеци е подвластна и под влияние на процесите във всяко от петте равнища на научната категория „ Сигурност “ – Сигурността на индивида, Сигурността на групата човеци, Сигурността на страната, Сигурността на общността от страни, Сигурността на света. Актьорите са прекалено много, взаимоотношенията им са както взаимно допълващи се, така и взаимно изключващи се. Това освен усложнява инструментариума за ръководство на сигурността, само че извежда на напред във времето отговорността на индивида за своята сигурност. Всеки субект е управител на сигурността – най-малкото точно на своята сигурност. И той не може да „ държи “ има искания за още повече сигурност, а да трансферира отговорностите за обезпечаването на тази сигурност на други артисти. Не може да заема антиевропейска и проруска, антидемократична и проавторитарна позиция, да се поддава на носталгии по соца, по живота в клетката, да вреди на единствената действителна външна гаранция за нашия суверенитет – Европа, само че да желае да живее в сигурност. В този смисъл голяма опасност за сигурността на страната и всеки от нас е безотговорната прорашистка, пропутинска наклонност в настройките на немалка част от обществото. Русия на Путин е колосална опасност за нашата национална сигурност, тя е държава-чудовище сега и в случай че обществото ни има инстинкт за оцеляване и самозапазване, то би трябвало на първо място и на първо време да се имунизира против смъртоносния вирус на рашизма-путинизма.
И най-после, трансформира се същността на сигурността през днешния ден. Тя от дълго време към този момент не е безспорна сигурност (разбирана като безопасност) – със отбрана от всички и всевъзможни опасности; тя не е и относителна сигурност, при която ти си гарантираш равнище на сигурност каквото можеш да си позволиш и нагледно казано, пей сърце, щракаш с пръсти. Сега сигурността става рискова. Рискът е новото име на сигурността. Сигурността е непрестанен развой на ръководство на рисковете и на търсене и предоставяне на отговори на провокациите. Ние би трябвало да се опитваме да забележим освен какво имаме в двора си, само че и оттатък хоризонта, да можем да предвиждаме и в случай че предвиждаме добре, да можем даже да предвиждаме какво ще бъде на следващия ден и дори в другиден. Така е в Рисковото общество, обществото, в което, както споделяше един прочут академик, непрестанно се генерират неопределености и несигурности.
Какви са методите към гарантирането на сигурност, какви са най-сигурните способи да опитаме да я осигурим?
По-рано можехме да даваме отпор на непосредствените закани, да направляваме вероятните рискове. Сега основната ни задача е да управляваме дейно рисковете. А в Рисковото общество рисковете са от радикално друг тип – те не са свързани всеки един с съответна наша накърнимост, само че могат да експлоатират която и да е наша накърнимост. Това значи, че би трябвало да бъдат ръководени на цялостното (холистичното), систематичното равнище. Днешните опасности са сходни на акулите, които надушват кръв от доста километри разстояние. Така и новите опасности те надушват някоя накърнимост, която и каквато да е тя и се устремяват към нея. Сканират ни, търсят ни слабото място, с цел да го намерят и ни видят цаката. Ние би трябвало да сме крачка напред пред тях. А това значи да се учим да предвиждаме. Цицерон споделя, че на старолатински „ съумявам “ и „ предвиждам “ са сходни думи. Но на новоСлатински език те са една и съща дума!
Нека сложим ръка на сърцето си – в омайност и нега на света след Студената война, инфектирани от триумфализма на демокрацията и края на Историята, ние се размекнахме, отдадохме се на наслаждения и удоволствия, смятахме мирът и полезностите ни за безконечни и неизменими. А в този момент се пробуждаме уплашени от този блян по безметежния живот. Едни полезности и правила са действителни полезности и правила, в случай че имаш ресурсите и волята да ги отстояваш, да се бориш и даже да се биеш за тях. Иначе са лозунги, плакати, илюзии, самоизмами. Когато Западът три десетилетия ни учеше, че би трябвало да имаме дребни, гъвкави, мобилни, бутикови армийки, аз питах – а кой ще води война на бойното поле против рушители на света и врагове на демокрацията? Трябва да обърнем страната още веднъж с лице към националната сигурност. Това не значи да вършим по-голяма, по-арогантна, по-брутална, по-репресивна страна, а да имаме по-ефективна страна в сигурността. Да създадем надеждни механизми за привличане на частната самодейност в сигурността, да построяваме логистика и инфраструктура в сигурността, в изключителните обстановки. Или с други думи, надеждността на системата за национална сигурност не се дефинира основно от броя на генералите и офицерите, разузнавачите и бюрокрацията в нея, а от нейната успеваемост, в положение ли е тази система да създава повече сигурност за страната, обществото и жителите. Моята оценка е, че нашата система за национална сигурност е в развой на перманентна деградация и ерозия. Да не приказваме, че на мъчително значими места тя е пробита от доброволни и доброзорни, внедрени и превербувани хора на путинските служби. Затова националната сигурност на България виси на косъм. Казвам го с цялата си професионална и научна отговорност и тъжната гражданска и човешка болежка.
В книгата анализирате обичайните и нетрадиционните провокации, опасности, рискове и закани. Кои са най-преките опасности и закани за нашата страна?
Сред така наречен външните ще загатна единствено няколко:
Първо, съветската имперска, шовинистична, мракобесна и нападателна политика за присвояване на територии, за инжектирани на безпорядък и безредица в територии, които към този момент Русия не може да заграби и да плячкоса всичко в тях. Русия на Путин е екзистенциална опасност за България. Където стъпи съветският ботуш, първи се пращат на заколение или в тюрми младите мъже и интелектуалният хайлайф. Донецка и Луганска област са образци какво прави рашизмът – разорява, ограбва, праща за пушечно месо мъжете, натиква в ГУЛАГ всички инакомислещи. Държава, която не може да създава нищо, с изключение на да добива петрол и газ, умира от злоба, че някъде живеят в порядъчен витален стандарт и първото, към което прибягва, е да унищожи техния свят и да им плячкоса всичко, което руснаците нямат и не могат към този момент да основат.
Второ, разпадането на еднополюсния модел с една суперсила, освен това демократична, високо развита, демократична и високо софтуерна – Съединени американски щати. При умиране или най-малко намаляване на геополитическия модел постоянно има турбулентност, разтърсвания, разбъркване на тектонични плочи, загуба на стратегическа ориентировка. А идването на власт в Съединени американски щати на човек като Тръмп освен форсира залеза на еднополюсния модел, само че и носи риск от налагане на нов еднополюсен модел със суперсила властническият, изповядващ антилиберални, недемократични полезности Китай.
Трето, предричането още преди 20 години от мен разширение на Атлантическия океан, т.е. дрейфът в разнообразни направления на Европа и Съединени американски щати. За жал, като се изключи че този развой за мен бе справедлив и по тази причина пишех за нуждата той да бъде ръководен, с цел да се минимизират вредите от него, Съединени американски щати се снабдиха с президент, който ненавижда Европа, който като Путин желае превръщането ѝ в детайлност от геополитическия пейзаж. А това е разтърсване от ен-та степен по скалата на цивилизационните процеси. То може да докара до геостратегическо цунами с непредвидими и невъзстановими последствия. Единственото, което България може да направи, е още по-здраво да се държи за Европа, да се скатае в пазвите на Европа, та в случай че Европа оцелее, да оцеле и България. Европа е единствената наша вяра в сигурността и да ни има като страна, като общество, като общОство. Европа някак ще се изправи и без България, само че България без Европа е изгубена, затъваща задунайска губерния на рашизма.
Четвърто, вероятното завръщане на Балканите в центъра на несигурността и етнорелигиозните спорове. Две десетилетия капакът на балканската кутия на Пандора бе надеждно затворен, завинтен, закован, занитен. Но в района вилнеят ръчкани и от Русия шовинисти, патрѐоти, и те няма да се уморят да сервират запалена съчка популизъм към бензина на ранимата и обременена историческа памет на локалните нации, изпълнена с взаимни омрази и обиди.
Сред така наречен вътрешни сериозни наши, български фактори и процеси ще загатна незадълбочено следните:
Първо, демографската рецесия, от дълго време придобила размери на демографска злополука. Ние сме един от най-топяшите се нации освен в Европа, само че и въобще в демократичния свят.
Второ, корупцията измежду политическия хайлайф. В Науката за сигурността разграничават два равнища проблеми – свързани със сигурността и насъщни за сигурността (секюритизирани). Когато приказваме за корупцията, то тя у нас към този момент е секюритизирал се проблем, т.е. минал отвън рамките на „ естественото “, с което можем да се оправим с избрани ограничения и палиативни решения, и намиращ се в областта на изключителното, а-нормалното, това, което може да се овладее с решителни, включително изключителни ограничения, тъй като разяжда към този момент самата ни държавност.
Трето, ескалиращото обществено разделяне. Социалната конструкция у нас се изражда в едни грозни пропорции – наподобява на обърната празна чаша вино: тънка каста свръхбогати олигарси, подкрепяща ги едвам издължена каста така наречен междинна класа, която вместо да отстоява стабилността и да спомага за просперитета на страната, пасивно съзерцава безчинствата на олигархическата „ тайфа “; и голяма част от обществото, разпростряла се от легнали задълго на общественото дъно маргинали и новобранци до свързващи относително добре двата края работливи, предприемчиви, само че при все че финансово нестабилни хора. Общото измежду всичката тази голяма част от обществото е, че те нямат благонадежден надзор върху своите витални тактики и всевъзможни съдбовни събития – банкрут на основна банка, болест в фамилията, грабеж на дома или офиса, промени в законодателството – могат да ги тласнат по нанадолнището и те да полетят бързо към дънните обществени прослойки.
Четвърто, стратегическите дефицити, заложени, добити в историческия развой, вградени и втъкани – в логиката на психиката, комплексите, ценностната система на българската нация. Те са детайли от народопсихологията и народокултурата ни: Песимизъм; Негативно отношение към държавата; Проблемно обединяване; Неспособност за стратегическо мислене. Тези български „ исторически наследства “, тези „ стратегически дефицити “ аз навеждам не като упрек и укор, а като мисъл и размисъл над някои присъщи на българския народ, мъчно променими черти. Тук изключително значими са ролята и мястото на елита, изключително на водачите на нацията, на стратегическите мениджъри на страната – да оказват помощ на обществото да трансформира чертите от националната еднаквост, които го дърпат обратно и носят опасности за страната и нейната рационализация, демократизация и европеизация, както и да съхраняват всички специфики в българската еднаквост, които работят за добруването на България – като българска демократична страна в европейското цивилизационно пространство.
Има ли го разбирането за нуждата от дейно обмисляне в сигурността, в случай че съдим по институционалните дейности в България?
Капацитетът на нашите институции да създават сигурност, да организират ефикасна политика за сигурност – ранно сигнализиране, стратегическо прогнозиране, редовно планиране, сценарийно обмисляне, целево програмиране – е мощно подкопан от систематичен кадрови разгром, от страха на слабите, неподготвени управленци и експерти. Донякъде това е общ проблем на демокрациите. Виждаме какъв неуместен избор на фрагменти прави Тръмп. Но отново споделям – това е общо заболяване на демокрациите: все по-силно дробене на партии, чести смени на държавни управления, къс по дълготрайност живот в политиката, нахлуване на злостни популисти, ултракрайни манипулатори на обществата, опустошително влияние на някои обществени мрежи, овластяване на редовите хора с правото да се произнасят по въпроси и да образуват публично мнение, без да имат знания, без да са чели умни книги, без да са слушали качествени лекции, а като край кръчмарската маса – това прави професионализмът непотребен, той не е към този момент бърза писта за кариерен напредък, преместен от партийно парашутиране, шуробаджаначеско споразумяване, корупционно назначение, любовчийско прокарване и така нататък
А системата за сигурност е изключително атрактивна – там са тайните, парите са повече и за другите може и да няма, а за нея постоянно ще има. Вече съзираме потомство фрагменти в сигурността, които са уверени, че системата за сигурност и всички силови институции в нея са меч на властта против обществото, а не са щит на обществото против застрашаващите го – от една страна, и ръководещите го – от друга. И това потомство с лекост, без да се замисля, бие по площадите и зад колоните. То по този начин е надъхано, това е герберският принос в сигурността – нанеси разгром над професионалните фрагменти и ги размени с послушни и склонни към побоища и принуждение свои протежета. А какви златни младежи имаме в науката за сигурността! Но те са ненужни на страната.
Как оценявате сегашното положение на НАТО – до каква степен постоянен е Алиансът?
За мен НАТО през днешния ден съществува де юре, само че не и де факто. Това, което НАТО в този момент може да прави, е ненапълно като това, което персийският държател Ксеркс наредил един път да се направи – да се ударят камшици на морето и да го прободат с стоманени остриета. У нас има значително хора, които не могат да одобряват изпразването от наличие на НАТО. Част от тях си живееха добре около НАТО, тъй като НАТО даваше благоприятни условия и плащаше добре стипендии (и аз съм бил стипендиант), възнаграждения, обилни софри и плодотворни семинари с екскурзионен привкус. Сегашният ни срамен президент също е натовски военачалник, а ненавижда НАТО неистово. Мои сътрудници професори до войната против Украйна си живееха добре с НАТО и преподаваха тановските теории за бутиковите армийки. Сега смъкнаха тези маски и бълват антизападен и пропутински огън и жупел. Да, аз бих желал отново да има НАТО – " пусть всегда будет НАТО ", като се пееше, само че с други думи. Ала считам, че Европа би трябвало да възнамерява политиката си за сигурност все едно НАТО към този момент е светиня, портрет от стената. Европа в основното през днешния ден е сама и оцеляването на европейците е дело на самите европейци.
Тръмп споделя: Съединени американски щати ще продават въоръжения за Украйна, а НАТО ще ги купува. Значи има Съединени американски щати и настрана има НАТО. Безумно и рисково мислене. При това на президент на Съединени американски щати. Сякаш американският ВПК е някакъв боен Amazon. И който желае, може да си поръча и да му бъде доставен артикул от този боен Amazon. Ами тогава с изключение на НАТО, всеки различен може да си поръча и да си купи каквото се продава. Какво проваляне. Да тръгнеш от New Deal на Рузвелт и да пропаднеш до deal на Тръмп.
Войната против Украйна продължава. Какви ще са геополитическите последствия от този спор, при положение, че позволим неправдив мир, позволим на Путин и Русия да не понесат отговорност?
Нещата, уви, отиват към печален излаз от тази война. Доскоро Западът правеше всичко Украйна да не загуби, само че пречеше тя да завоюва. Стигнахме дотгам, че в този момент Европа би трябвало да излезе отвън кожата си от старания да помогне на Украйна да не загуби. Вместо това има едно така прочувствено – и то е май само – единогласие сред Съединени американски щати на Тръмп и Европа: Русия да не загуби. Защото в случай че Русия загубела, тя щяла да са разпадне. Все същата „ пилешка “ политика на баща Буш през 90-те – сакън Съюз на съветските социалистически републики да не се разпаднел. Не знам какво още ще измисли Тръмп, какъв брой още ще върви той по гайдата на Путин и ще разрешава да го прави на глупак.
За жал Европа към този момент е неспособна да се откаже от това мислене на първо време – като какво щяло било да стане с Русия. Тази мисъл беше още преди повече от 30 години, когато аз, досегашен програмист в ЗТМ-Радомир и настоящ ръководител на Комисията по национална сигурност, държах пламенни речи пред Парламентарната асамблея на НАТО – да не се лишават нуклеарните оръжия на Украйна. Кой да чуе... Това “Russia first ” е колосалната стратегическа илюзия, едиповият комплекс на Европа по отношение на Русия. От тази илюзия изтича и кръвта на Украйна. Западът с тази илюзия избави Русия от проваляне есента на 2022 година Тогава освен краткотрайно и ненадейно пресъхна военната и финансова помощ за Украйна, само че и западните военни и политически стратези спънаха Украйна да продължи настъплението си. За мен при ужасния недостиг от военни и при трагичните загуби (няма украинско семейство без умрял на фронта или от бомбардировки непосредствен човек), при пропутинската обич на Тръмп, при подсъзнателното желание на Европа войната да продължи, до момента в който Европа се съвземе и премине към по-многопланова и многопластова подготовка за пресрещане на съветската опасност, основният стратегически плюс – можещ „ да удари рамо “ на Украйна и да облекчи клаузите на несправедливия мир, който може да бъде натрапен на Украйна – са процесите в стопанската система и финансите на Русия. Там свлачището е тръгнало и аз се апелирам за Украйна да се държи, даже и поради нас да се държи, без да съм сигурен, че ние го заслужаваме. Да, Русия ще се сгромоляса стопански и финансово, в случай че Тръмп не я избави с анулация на глобите. Това за мен е явно. Въпросът е Украйна да се държи и да издържи това строполясване да стане преди несправедливия мир, който ще ѝ бъде наложен. Такава е моята вяра за Украйна – да издържи, до момента в който Русия се сгромоляса. А както постоянно е с моите сакрални очаквания, и тази вяра като първа глупачка ще почине последна.
Интервю на Илияна Маринкова
„ Европа към този момент е неспособна да се откаже от това мислене на първо време – като какво щяло било да стане с Русия. Тази мисъл беше още преди повече от 30 години, когато аз, досегашен програмист в ЗТМ-Радомир и настоящ ръководител на Комисията по национална сигурност, държах пламенни речи пред Парламентарната асамблея на НАТО – да не се лишават нуклеарните оръжия на Украйна! Кой да чуе... Това “Russia first ” е колосалната стратегическа илюзия, едиповият комплекс на Европа по отношение на Русия. От тази илюзия изтича и кръвта на Украйна! Западът с тази илюзия избави Русия от проваляне през есента на 2022 година Тогава освен краткотрайно и ненадейно пресъхна военната и финансова помощ за Украйна, само че и западните военни и политически стратези спънаха Украйна да продължи настъплението си. За мен при ужасния недостиг от военни и при трагичните загуби (няма украинско семейство без умрял на фронта или от бомбардировки непосредствен човек), при пропутинската обич на Тръмп, при подсъзнателното желание на Европа войната да продължи, до момента в който Европа се съвземе и премине към по-многопланова и многопластова подготовка за пресрещане на съветската опасност, основният стратегически плюс – можещ „ да удари рамо “ на Украйна и да облекчи клаузите на несправедливия мир, който може да бъде натрапен на Украйна – са процесите в стопанската система и финансите на Русия. Там свлачището е тръгнало и аз се апелирам за Украйна да се държи, даже и поради нас да се държи, без да съм сигурен, че ние го заслужаваме. Да, Русия ще се сгромоляса стопански и финансово, в случай че Тръмп не я избави с анулация на глобите. Това за мен е явно. Въпросът е Украйна да се държи и да издържи това строполясване да стане преди несправедливия мир, който ще ѝ бъде наложен. Такава е моята вяра за Украйна – да издържи, до момента в който Русия се сгромоляса. А както постоянно е с моите сакрални очаквания, и тази вяра като първа глупачка ще почине последна “.
Цялото изявление за рисковете и заканите пред България, четете в идващите редове:
В книгата „ За Сигурността “ говорите за по-широкия смисъл на понятието сигурност. Какво в действителност включва сигурността?
Вижте, с демократичните промени животът ми направи внезапен живот от математиката, където бях лекар и работех като програмист, към сигурността. През тези 35 години, когато се бях посветил на науката и практиката на сигурността, ми е било заплащано от страната като народен представител, ръководител на парламентарната Комисия за национална сигурност, секретар по националната сигурност на президента, учител, доцент, професор (и посредством немалките студентски такси). Затова по към края на живота си в науката, аз взех решение да покажа какво съм направил персонално аз в сигурността и дали не съм ял несправедливо белия самун на заниманията с нея. Така че книгата ми „ За Сигурността “ е първата част от своеобразното ми научно наследство, тя съдържа моите приноси в Науката за сигурността. Всичко в нея и измислено и сътворено от мен. Тук ще се опитам да отговоря посредством частици от тази книга.
Отговорът на въпроса визира самата същина на научната категория „ Сигурност “. И този отговор може да бъде даден най-малко по четири метода, от четири ъгъла.
Започвам с това, че по-рано сигурността бе обвързвана основно със силовите защитни механизми на обществото – войска, полиция, специфични служби, отбранителна промишленост... Ако те действаха дейно, обществото и обособените човеци бяха в положение на сигурност – такава, каквато страната смяташе, че им е нужна и им се поставя. Т.е. това бяха основно количествени измерения на сигурността. Сега към този момент на напред във времето излизат и качествените измерения на сигурността – качество на обществената политика, качество на опазването на здравето, качество на образованието, качество на човешкия капацитет, качество на водачеството, качество на ръководството, качество на околната среда и други С други думи, на обособения субект не му е задоволително пицата „ Сигурност “ да е по-голяма и по-сочна: той се интересува – и с право – от качеството на своя дял от тази пица.
От друга страна (т.нар. водоравен прорез на сигурността), страната, обществото и индивидите през днешния ден не живеят в ненапълно изолираното пространство на страната и са от ден на ден функционалност на процеси, потоци, прехвърляния и феномени отвън границите й. Различията сред вътрешна и външна сигурност се размиват, има овъншностяване на вътрешната сигурност и овътрешностяване на външната сигурност. И това се случва при стесняване на ролята, качествата и ресурсите на националната страна, която от ден на ден е прекомерно огромна за локалните, локалните проблеми и прекомерно дребна за огромните, глобализиращите се проблеми.
От трета страна (т.нар. отвесен прорез на сигурността), сигурността на страната, обществото и обособените човеци е подвластна и под влияние на процесите във всяко от петте равнища на научната категория „ Сигурност “ – Сигурността на индивида, Сигурността на групата човеци, Сигурността на страната, Сигурността на общността от страни, Сигурността на света. Актьорите са прекалено много, взаимоотношенията им са както взаимно допълващи се, така и взаимно изключващи се. Това освен усложнява инструментариума за ръководство на сигурността, само че извежда на напред във времето отговорността на индивида за своята сигурност. Всеки субект е управител на сигурността – най-малкото точно на своята сигурност. И той не може да „ държи “ има искания за още повече сигурност, а да трансферира отговорностите за обезпечаването на тази сигурност на други артисти. Не може да заема антиевропейска и проруска, антидемократична и проавторитарна позиция, да се поддава на носталгии по соца, по живота в клетката, да вреди на единствената действителна външна гаранция за нашия суверенитет – Европа, само че да желае да живее в сигурност. В този смисъл голяма опасност за сигурността на страната и всеки от нас е безотговорната прорашистка, пропутинска наклонност в настройките на немалка част от обществото. Русия на Путин е колосална опасност за нашата национална сигурност, тя е държава-чудовище сега и в случай че обществото ни има инстинкт за оцеляване и самозапазване, то би трябвало на първо място и на първо време да се имунизира против смъртоносния вирус на рашизма-путинизма.
И най-после, трансформира се същността на сигурността през днешния ден. Тя от дълго време към този момент не е безспорна сигурност (разбирана като безопасност) – със отбрана от всички и всевъзможни опасности; тя не е и относителна сигурност, при която ти си гарантираш равнище на сигурност каквото можеш да си позволиш и нагледно казано, пей сърце, щракаш с пръсти. Сега сигурността става рискова. Рискът е новото име на сигурността. Сигурността е непрестанен развой на ръководство на рисковете и на търсене и предоставяне на отговори на провокациите. Ние би трябвало да се опитваме да забележим освен какво имаме в двора си, само че и оттатък хоризонта, да можем да предвиждаме и в случай че предвиждаме добре, да можем даже да предвиждаме какво ще бъде на следващия ден и дори в другиден. Така е в Рисковото общество, обществото, в което, както споделяше един прочут академик, непрестанно се генерират неопределености и несигурности.
Какви са методите към гарантирането на сигурност, какви са най-сигурните способи да опитаме да я осигурим?
По-рано можехме да даваме отпор на непосредствените закани, да направляваме вероятните рискове. Сега основната ни задача е да управляваме дейно рисковете. А в Рисковото общество рисковете са от радикално друг тип – те не са свързани всеки един с съответна наша накърнимост, само че могат да експлоатират която и да е наша накърнимост. Това значи, че би трябвало да бъдат ръководени на цялостното (холистичното), систематичното равнище. Днешните опасности са сходни на акулите, които надушват кръв от доста километри разстояние. Така и новите опасности те надушват някоя накърнимост, която и каквато да е тя и се устремяват към нея. Сканират ни, търсят ни слабото място, с цел да го намерят и ни видят цаката. Ние би трябвало да сме крачка напред пред тях. А това значи да се учим да предвиждаме. Цицерон споделя, че на старолатински „ съумявам “ и „ предвиждам “ са сходни думи. Но на новоСлатински език те са една и съща дума!
Нека сложим ръка на сърцето си – в омайност и нега на света след Студената война, инфектирани от триумфализма на демокрацията и края на Историята, ние се размекнахме, отдадохме се на наслаждения и удоволствия, смятахме мирът и полезностите ни за безконечни и неизменими. А в този момент се пробуждаме уплашени от този блян по безметежния живот. Едни полезности и правила са действителни полезности и правила, в случай че имаш ресурсите и волята да ги отстояваш, да се бориш и даже да се биеш за тях. Иначе са лозунги, плакати, илюзии, самоизмами. Когато Западът три десетилетия ни учеше, че би трябвало да имаме дребни, гъвкави, мобилни, бутикови армийки, аз питах – а кой ще води война на бойното поле против рушители на света и врагове на демокрацията? Трябва да обърнем страната още веднъж с лице към националната сигурност. Това не значи да вършим по-голяма, по-арогантна, по-брутална, по-репресивна страна, а да имаме по-ефективна страна в сигурността. Да създадем надеждни механизми за привличане на частната самодейност в сигурността, да построяваме логистика и инфраструктура в сигурността, в изключителните обстановки. Или с други думи, надеждността на системата за национална сигурност не се дефинира основно от броя на генералите и офицерите, разузнавачите и бюрокрацията в нея, а от нейната успеваемост, в положение ли е тази система да създава повече сигурност за страната, обществото и жителите. Моята оценка е, че нашата система за национална сигурност е в развой на перманентна деградация и ерозия. Да не приказваме, че на мъчително значими места тя е пробита от доброволни и доброзорни, внедрени и превербувани хора на путинските служби. Затова националната сигурност на България виси на косъм. Казвам го с цялата си професионална и научна отговорност и тъжната гражданска и човешка болежка.
В книгата анализирате обичайните и нетрадиционните провокации, опасности, рискове и закани. Кои са най-преките опасности и закани за нашата страна?
Сред така наречен външните ще загатна единствено няколко:
Първо, съветската имперска, шовинистична, мракобесна и нападателна политика за присвояване на територии, за инжектирани на безпорядък и безредица в територии, които към този момент Русия не може да заграби и да плячкоса всичко в тях. Русия на Путин е екзистенциална опасност за България. Където стъпи съветският ботуш, първи се пращат на заколение или в тюрми младите мъже и интелектуалният хайлайф. Донецка и Луганска област са образци какво прави рашизмът – разорява, ограбва, праща за пушечно месо мъжете, натиква в ГУЛАГ всички инакомислещи. Държава, която не може да създава нищо, с изключение на да добива петрол и газ, умира от злоба, че някъде живеят в порядъчен витален стандарт и първото, към което прибягва, е да унищожи техния свят и да им плячкоса всичко, което руснаците нямат и не могат към този момент да основат.
Второ, разпадането на еднополюсния модел с една суперсила, освен това демократична, високо развита, демократична и високо софтуерна – Съединени американски щати. При умиране или най-малко намаляване на геополитическия модел постоянно има турбулентност, разтърсвания, разбъркване на тектонични плочи, загуба на стратегическа ориентировка. А идването на власт в Съединени американски щати на човек като Тръмп освен форсира залеза на еднополюсния модел, само че и носи риск от налагане на нов еднополюсен модел със суперсила властническият, изповядващ антилиберални, недемократични полезности Китай.
Трето, предричането още преди 20 години от мен разширение на Атлантическия океан, т.е. дрейфът в разнообразни направления на Европа и Съединени американски щати. За жал, като се изключи че този развой за мен бе справедлив и по тази причина пишех за нуждата той да бъде ръководен, с цел да се минимизират вредите от него, Съединени американски щати се снабдиха с президент, който ненавижда Европа, който като Путин желае превръщането ѝ в детайлност от геополитическия пейзаж. А това е разтърсване от ен-та степен по скалата на цивилизационните процеси. То може да докара до геостратегическо цунами с непредвидими и невъзстановими последствия. Единственото, което България може да направи, е още по-здраво да се държи за Европа, да се скатае в пазвите на Европа, та в случай че Европа оцелее, да оцеле и България. Европа е единствената наша вяра в сигурността и да ни има като страна, като общество, като общОство. Европа някак ще се изправи и без България, само че България без Европа е изгубена, затъваща задунайска губерния на рашизма.
Четвърто, вероятното завръщане на Балканите в центъра на несигурността и етнорелигиозните спорове. Две десетилетия капакът на балканската кутия на Пандора бе надеждно затворен, завинтен, закован, занитен. Но в района вилнеят ръчкани и от Русия шовинисти, патрѐоти, и те няма да се уморят да сервират запалена съчка популизъм към бензина на ранимата и обременена историческа памет на локалните нации, изпълнена с взаимни омрази и обиди.
Сред така наречен вътрешни сериозни наши, български фактори и процеси ще загатна незадълбочено следните:
Първо, демографската рецесия, от дълго време придобила размери на демографска злополука. Ние сме един от най-топяшите се нации освен в Европа, само че и въобще в демократичния свят.
Второ, корупцията измежду политическия хайлайф. В Науката за сигурността разграничават два равнища проблеми – свързани със сигурността и насъщни за сигурността (секюритизирани). Когато приказваме за корупцията, то тя у нас към този момент е секюритизирал се проблем, т.е. минал отвън рамките на „ естественото “, с което можем да се оправим с избрани ограничения и палиативни решения, и намиращ се в областта на изключителното, а-нормалното, това, което може да се овладее с решителни, включително изключителни ограничения, тъй като разяжда към този момент самата ни държавност.
Трето, ескалиращото обществено разделяне. Социалната конструкция у нас се изражда в едни грозни пропорции – наподобява на обърната празна чаша вино: тънка каста свръхбогати олигарси, подкрепяща ги едвам издължена каста така наречен междинна класа, която вместо да отстоява стабилността и да спомага за просперитета на страната, пасивно съзерцава безчинствата на олигархическата „ тайфа “; и голяма част от обществото, разпростряла се от легнали задълго на общественото дъно маргинали и новобранци до свързващи относително добре двата края работливи, предприемчиви, само че при все че финансово нестабилни хора. Общото измежду всичката тази голяма част от обществото е, че те нямат благонадежден надзор върху своите витални тактики и всевъзможни съдбовни събития – банкрут на основна банка, болест в фамилията, грабеж на дома или офиса, промени в законодателството – могат да ги тласнат по нанадолнището и те да полетят бързо към дънните обществени прослойки.
Четвърто, стратегическите дефицити, заложени, добити в историческия развой, вградени и втъкани – в логиката на психиката, комплексите, ценностната система на българската нация. Те са детайли от народопсихологията и народокултурата ни: Песимизъм; Негативно отношение към държавата; Проблемно обединяване; Неспособност за стратегическо мислене. Тези български „ исторически наследства “, тези „ стратегически дефицити “ аз навеждам не като упрек и укор, а като мисъл и размисъл над някои присъщи на българския народ, мъчно променими черти. Тук изключително значими са ролята и мястото на елита, изключително на водачите на нацията, на стратегическите мениджъри на страната – да оказват помощ на обществото да трансформира чертите от националната еднаквост, които го дърпат обратно и носят опасности за страната и нейната рационализация, демократизация и европеизация, както и да съхраняват всички специфики в българската еднаквост, които работят за добруването на България – като българска демократична страна в европейското цивилизационно пространство.
Има ли го разбирането за нуждата от дейно обмисляне в сигурността, в случай че съдим по институционалните дейности в България?
Капацитетът на нашите институции да създават сигурност, да организират ефикасна политика за сигурност – ранно сигнализиране, стратегическо прогнозиране, редовно планиране, сценарийно обмисляне, целево програмиране – е мощно подкопан от систематичен кадрови разгром, от страха на слабите, неподготвени управленци и експерти. Донякъде това е общ проблем на демокрациите. Виждаме какъв неуместен избор на фрагменти прави Тръмп. Но отново споделям – това е общо заболяване на демокрациите: все по-силно дробене на партии, чести смени на държавни управления, къс по дълготрайност живот в политиката, нахлуване на злостни популисти, ултракрайни манипулатори на обществата, опустошително влияние на някои обществени мрежи, овластяване на редовите хора с правото да се произнасят по въпроси и да образуват публично мнение, без да имат знания, без да са чели умни книги, без да са слушали качествени лекции, а като край кръчмарската маса – това прави професионализмът непотребен, той не е към този момент бърза писта за кариерен напредък, преместен от партийно парашутиране, шуробаджаначеско споразумяване, корупционно назначение, любовчийско прокарване и така нататък
А системата за сигурност е изключително атрактивна – там са тайните, парите са повече и за другите може и да няма, а за нея постоянно ще има. Вече съзираме потомство фрагменти в сигурността, които са уверени, че системата за сигурност и всички силови институции в нея са меч на властта против обществото, а не са щит на обществото против застрашаващите го – от една страна, и ръководещите го – от друга. И това потомство с лекост, без да се замисля, бие по площадите и зад колоните. То по този начин е надъхано, това е герберският принос в сигурността – нанеси разгром над професионалните фрагменти и ги размени с послушни и склонни към побоища и принуждение свои протежета. А какви златни младежи имаме в науката за сигурността! Но те са ненужни на страната.
Как оценявате сегашното положение на НАТО – до каква степен постоянен е Алиансът?
За мен НАТО през днешния ден съществува де юре, само че не и де факто. Това, което НАТО в този момент може да прави, е ненапълно като това, което персийският държател Ксеркс наредил един път да се направи – да се ударят камшици на морето и да го прободат с стоманени остриета. У нас има значително хора, които не могат да одобряват изпразването от наличие на НАТО. Част от тях си живееха добре около НАТО, тъй като НАТО даваше благоприятни условия и плащаше добре стипендии (и аз съм бил стипендиант), възнаграждения, обилни софри и плодотворни семинари с екскурзионен привкус. Сегашният ни срамен президент също е натовски военачалник, а ненавижда НАТО неистово. Мои сътрудници професори до войната против Украйна си живееха добре с НАТО и преподаваха тановските теории за бутиковите армийки. Сега смъкнаха тези маски и бълват антизападен и пропутински огън и жупел. Да, аз бих желал отново да има НАТО – " пусть всегда будет НАТО ", като се пееше, само че с други думи. Ала считам, че Европа би трябвало да възнамерява политиката си за сигурност все едно НАТО към този момент е светиня, портрет от стената. Европа в основното през днешния ден е сама и оцеляването на европейците е дело на самите европейци.
Тръмп споделя: Съединени американски щати ще продават въоръжения за Украйна, а НАТО ще ги купува. Значи има Съединени американски щати и настрана има НАТО. Безумно и рисково мислене. При това на президент на Съединени американски щати. Сякаш американският ВПК е някакъв боен Amazon. И който желае, може да си поръча и да му бъде доставен артикул от този боен Amazon. Ами тогава с изключение на НАТО, всеки различен може да си поръча и да си купи каквото се продава. Какво проваляне. Да тръгнеш от New Deal на Рузвелт и да пропаднеш до deal на Тръмп.
Войната против Украйна продължава. Какви ще са геополитическите последствия от този спор, при положение, че позволим неправдив мир, позволим на Путин и Русия да не понесат отговорност?
Нещата, уви, отиват към печален излаз от тази война. Доскоро Западът правеше всичко Украйна да не загуби, само че пречеше тя да завоюва. Стигнахме дотгам, че в този момент Европа би трябвало да излезе отвън кожата си от старания да помогне на Украйна да не загуби. Вместо това има едно така прочувствено – и то е май само – единогласие сред Съединени американски щати на Тръмп и Европа: Русия да не загуби. Защото в случай че Русия загубела, тя щяла да са разпадне. Все същата „ пилешка “ политика на баща Буш през 90-те – сакън Съюз на съветските социалистически републики да не се разпаднел. Не знам какво още ще измисли Тръмп, какъв брой още ще върви той по гайдата на Путин и ще разрешава да го прави на глупак.
За жал Европа към този момент е неспособна да се откаже от това мислене на първо време – като какво щяло било да стане с Русия. Тази мисъл беше още преди повече от 30 години, когато аз, досегашен програмист в ЗТМ-Радомир и настоящ ръководител на Комисията по национална сигурност, държах пламенни речи пред Парламентарната асамблея на НАТО – да не се лишават нуклеарните оръжия на Украйна. Кой да чуе... Това “Russia first ” е колосалната стратегическа илюзия, едиповият комплекс на Европа по отношение на Русия. От тази илюзия изтича и кръвта на Украйна. Западът с тази илюзия избави Русия от проваляне есента на 2022 година Тогава освен краткотрайно и ненадейно пресъхна военната и финансова помощ за Украйна, само че и западните военни и политически стратези спънаха Украйна да продължи настъплението си. За мен при ужасния недостиг от военни и при трагичните загуби (няма украинско семейство без умрял на фронта или от бомбардировки непосредствен човек), при пропутинската обич на Тръмп, при подсъзнателното желание на Европа войната да продължи, до момента в който Европа се съвземе и премине към по-многопланова и многопластова подготовка за пресрещане на съветската опасност, основният стратегически плюс – можещ „ да удари рамо “ на Украйна и да облекчи клаузите на несправедливия мир, който може да бъде натрапен на Украйна – са процесите в стопанската система и финансите на Русия. Там свлачището е тръгнало и аз се апелирам за Украйна да се държи, даже и поради нас да се държи, без да съм сигурен, че ние го заслужаваме. Да, Русия ще се сгромоляса стопански и финансово, в случай че Тръмп не я избави с анулация на глобите. Това за мен е явно. Въпросът е Украйна да се държи и да издържи това строполясване да стане преди несправедливия мир, който ще ѝ бъде наложен. Такава е моята вяра за Украйна – да издържи, до момента в който Русия се сгромоляса. А както постоянно е с моите сакрални очаквания, и тази вяра като първа глупачка ще почине последна.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ