Животът е кратък. Хората ги боли. Не бъдете глупаци
Това обръщение било написано от американския свещеник Джон Павловиц и оповестено на уеб страницата му:
Днес се разхождах и следих хората: тези, които прекосяваха около мен в магазина, прекосяваха около мен на пътя, показваха се в лентата ми с вести, вървяха по улицата край дома ми.
Опитвах се същински да ги видя.
Стараех се да погледна под външната маска, зад която се криеха; да си показва невидимия товар върху раменете им: заболели деца, разпаднали се връзки, финансови проблеми, тежка меланхолия, дълбока тъга, рецесия на вярата, загубване на смисъл за живот – или просто персонален набор от разкъсващи подозрения и страхове, които носят със себе си от младежкото учебно заведение и въобще не могат да изхвърлят.
Гледах всички тези хора и се питах: „ Какъв е той – техният персонален пъкъл? “
Това ме накара да си спомня за нещо, което от дълго време съм не запомнил. Това и желая да споделя с вас:
Животът е доста къс и трошлив, като яйчена черупка.
За множеството хора животът е тежко задължение.
Околните изпитват доста повече болежка, в сравнение с си мислите.
Всеки прави всичко допустимо, с цел да преживее този ден, на мнозина се постанова да преминат през съществени тествания.
Никой не е застрахован от неприятности и несгоди.
Хората не би трябвало да бъдат спасявани или да им се оказва помощ
Малцина се нуждаят от вашата помощ.
Единственото, което в действителност им е нужно, е да не бъдете простаци.
Да, всичко е толкоз просто.
Нужно им е да не им усложнявате живота, да не изостряте тъгата им, да не усилвате страховете им, да не им добавяте проблеми.
Просто живейте на правилото на лекарите: „ Не навреждай “.
Не е мъчно.
Не бъдете простаци, т.е.:
Не натрапвайте религиозните си убеждения на другите хора.
Не изисквайте от близките да съгласни във всичко с вас.
Не наранявайте другите, пазете душевното им успокоение.
Не пречете на родителите да прекарват време с децата възпитавайте ги, гответе ги за живота а възрастни.
Не говорете на хората с кого могат да встъпят в брак и по кое време е най-добре да го създадат.
Не създавайте стресови обстановки, не довеждайте хората д сълзи и обезсърчение.
Не се опитвайте да спирате хората от това, което на вас ви наподобява недопустимо.
Колкото и да е необичайно, да бъдеш простак е доста комплицирано и въпреки всичко такива измежду нас са болшинство.
До какво водят враждата, жестокостта, безразличието?
В обществените мрежи, в учебно заведение, даже в коридорите на държавните управления – на всички места виждаме недоброжелателни и озлобени хора.
С всички сили се борим с отчаянието с действителните и измислени страхове, с външните условия и вътрешните демони.
Правим всичко, което е по силите ни. На всички ни е нужно единствено едно – да не ни пречат.
Тези думи са ориентирани към мен.
Насочени са към вас.
Към елементарните хора.
Към депутатите.
Към президента.
Животът е къс.
Той е доста нежен.
Хората скърбят.
Те се борят.
Боли ги.
Заради Бог и поради тях – апелирам ви, не бъдете простаци.
