Това показват данните от национално представително проучване за обществените нагласи

Това демонстрират данните от национално представително изследване за публичните настройки към присъединението на България към еврозоната, извършено от „ Алфа Рисърч ”. То е осъществено по поръчка на Министерството на финансите в интервала 8–22 юли и е третото по ред сходно проучване. Анкетирани са 1200 жители над 16-годишна възраст посредством директно стандартизирано изявление с таблети, както и 500 притежатели или представители на управническо равнище на компании, които вземат решения за развиването на фирмите.

Основните терзания измежду обществото са свързани с краткосрочните резултати към въвеждането на еврото. Въпреки че през последния месец някои страхове са намалели, салдото при оценката за следствията в близко бъдеще остава негативен – 47% отрицателни против 39% положителни отзиви. В дълготраен проект обаче и жителите, и бизнесът чакат позитивен резултат, като при бизнесмените оптимизмът е най-силен – 65% против 22%.

 

Като съответни изгоди българите най-често показват удобството при пътешестване и заплащане в чужбина (59%), улеснената търговия с други европейски страни, нарасналата финансова сигурност и непоклатимост, затвърждаването на европейската принадлежност и предотвратяването на прекосяване към друга сфера на въздействие (всички сред 25% и 30%). Поддръжниците на еврото най-често са хора с по-високо обучение, заети в съвременни промишлености, от огромните градове и с добра осведоменост за икономическите процеси.

 

Най-тревожната наклонност е внезапното повишаване на опасенията от далавера и изкуствено повишение на цените – 71%. Това е доста по-висок дял от хората с отрицателно отношение към еврото, което демонстрира, че безпокойството обгръща необятни обществени групи.

Практиките – двойно етикетиране и желания при обмяна

Въпреки че двойното обозначаване на цените в лв. и евро е въведено относително скоро, 90% от жителите към този момент са го виждали в магазини за хранителни артикули, 38–40% – в банкови извлечения и сметки за мобилни услуги, а 36% – в магазини за облекла и обувки. Привикването изисква време – 34% споделят, че то ги улеснява, до момента в който 36% споделят, че ги обърква, най-често тъй като се подвеждат по по-ниската цена в евро.

 

И жителите, и бизнесът избират да обменят левове в банкови клонове – 71% от жителите и 76% от компаниите. Пощенските клонове са избор за 6% от хората, главно в дребни обитаеми места. Делът на обменните бюра спада от 12% през май на 5% през юли, само че при хора с по-високи наличия и част от бизнеса те остават втори по желание.

Бизнесът – допустимо нарастване на разноските за труд и конструкция на заплащанията

Над една четвърт от ръководителите на компании чакат да усилят заплатите в околните месеци или незабавно след въвеждането на еврото – 7% в границите на идващите 1–2 месеца и още 20% директно след промяната на валутата. Ако прогнозите се осъществен, това ще се отрази върху цените и инфлацията.

 

По отношение на разплащанията със чиновници приблизително 68,5% са по банков път и 31,5% – в брой. При доставчиците съотношението е 77% към 23%. Делът на заплащанията в брой остава важен и може да въздейства върху сумите за превалутиране и инфлационния напън.

Доверието в институциите

Българска народна банка е институцията с най-високо доверие – 91% от бизнеса са уверени, че тя ще се оправи сполучливо с подготовката за въвеждане на еврото. 88% имат позитивно мнение за комерсиалните банки. Министерството на финансите получава доверие от 70% (22% се съмняват), Национална агенция за приходите – 66% (22% се съмняват).

 

Мнението за общините е по-поляризирано – 43% ги правят оценка позитивно, 37% – негативно. Сериозно отрицателни са оценките за Комисия за защита на конкуренцията (30% позитивни, 54% отрицателни) и КЗП (34%:56%).

Информираността – прогрес, само че и пропуски

Самооценката за осведоменост при жителите нараства от 39% през май на 50,5% през юли, като за първи път осведомените надвишават незапознатите (50,5%: 46,3%). При бизнеса този дял е 82,6%.

От жителите 91% знаят, че еврото ще бъде въведено от 1 януари 2026 година Две трети (67%) показват вярно, че обменът ще се прави по фиксинга на Българска народна банка (1,95583), което е растеж от 14 пункта по отношение на май.

 

60% вярно показват, че левове ще могат да се обменят в Българска народна банка и след въвеждането на еврото. 34% от жителите и 48% от бизнеса знаят, че в банките и пощите това ще е гратис шест месеца, само че към 20% считат, че срокът е 12 месеца, а 30% от жителите и 20% от бизнеса не знаят.

 

Най-голямото неведение е за интервала на двойно обращение на лв. и еврото – едвам 19% от жителите и 32,8% от бизнеса знаят, че е един месец. Двойно повече (37–38%) считат, че ще е шест месеца.

 

„ Тук наложително е нужна по-активна и разбираема акция “, означават създателите на изследването.