Около 3.19 млн. евро на ден пращат българските емигранти у нас
Това демонстрират данните на Българската национална банка, написа profit.bg.
Това прави приблизително по 3.19 млн. евро дневно, влизащи у нас под формата на парични преводи от сънародниците ни зад граница.
Общата сума на преводите от емигранти нараства с 1.4% на годишна база. За съпоставяне, през първото тримесечие на предходната година прехвърлянията на българи зад граница са възлизали на общо 283.3 млн. евро.
През актуалната година общият размер на емигрантските прехвърляния по месеци доближава както следва – 86.2 млн. евро през януари, 93.3 млн. евро през февруари и 107.6 млн. евро през месец март.
През предходната година българите в чужбина изпратиха у нас рекордните 1.152 милиарда евро. Това се равнява на 2.28% от брутния вътрешен артикул на България за 2017 година, който възлиза на 50.429 милиарда евро, по данни на Националния статистически институт.
Така през предходната година емигрантските прехвърляния са възлизали на приблизително 3.158 млн. евро дневно.
Методологията за пресмятане на общата сума на емигрантските прехвърляния не може да даде прецизен отговор за действителния принос на тези пари към българската стопанска система.
„ Оценките на емигрантските преводи се базират на умножението на броя български емигранти, превеждащи пари към техни близки по междинния трансфер, като надлежно тези калкулации се вършат за формалния и неофициалния канал. Сумирането на средствата, трансферирани по двата канала, съставлява общата сума на преводите от български емигранти ”, написа в методологията на Българска народна банка.
Така или другояче, паричните прехвърляния от българи в чужбина се явяват детайл от българската стопанска система, който през годините усилва въздействието, предизвикан от мощната емиграция през последните години.
Това вероятно изяснява за какво, на фона на исторически ниските лихви по депозитите, сумата по тях не стопира да пораства, като за първи път съумя да премине границата от 50 милиарда лв..
Така към края на месец април тази година сумата по депозитите на семействата у нас възлиза на 50.192 милиарда лв., сочат данните на Българска народна банка. За съпоставяне, преди 12 месеца сумата по тях е била в размер на 47.504 милиарда лв..
Паралелно с това, някои банки у нас регистрират растеж на търсенето на ипотечни заеми от българи, живеещи в чужбина. Това значи, че някои сънародници, живеещи зад граница, действително влагат в пазара на недвижими парцели у нас, като опция на банковите депозити.
Докато у нас не се приложи по-ясна методология за отчитане на паричните потоци, идващи от българските емигранти, мъчно може да се даде безапелационна и достоверна оценка за действителния им стопански принос.
Това не е проблем, който визира единствено България, а и другите страни по света, защото в наши дни паричните преводи могат да се реализират по всевъзможни канали, което прави мъчно засичането на всички потоци.
Според разнообразни неофициални оценки, сумата, пращана у нас от българите в чужбина, варира сред 2 и 3 милиарда евро на година.
Това прави приблизително по 3.19 млн. евро дневно, влизащи у нас под формата на парични преводи от сънародниците ни зад граница.
Общата сума на преводите от емигранти нараства с 1.4% на годишна база. За съпоставяне, през първото тримесечие на предходната година прехвърлянията на българи зад граница са възлизали на общо 283.3 млн. евро.
През актуалната година общият размер на емигрантските прехвърляния по месеци доближава както следва – 86.2 млн. евро през януари, 93.3 млн. евро през февруари и 107.6 млн. евро през месец март.
През предходната година българите в чужбина изпратиха у нас рекордните 1.152 милиарда евро. Това се равнява на 2.28% от брутния вътрешен артикул на България за 2017 година, който възлиза на 50.429 милиарда евро, по данни на Националния статистически институт.
Така през предходната година емигрантските прехвърляния са възлизали на приблизително 3.158 млн. евро дневно.
Методологията за пресмятане на общата сума на емигрантските прехвърляния не може да даде прецизен отговор за действителния принос на тези пари към българската стопанска система.
„ Оценките на емигрантските преводи се базират на умножението на броя български емигранти, превеждащи пари към техни близки по междинния трансфер, като надлежно тези калкулации се вършат за формалния и неофициалния канал. Сумирането на средствата, трансферирани по двата канала, съставлява общата сума на преводите от български емигранти ”, написа в методологията на Българска народна банка.
Така или другояче, паричните прехвърляния от българи в чужбина се явяват детайл от българската стопанска система, който през годините усилва въздействието, предизвикан от мощната емиграция през последните години.
Това вероятно изяснява за какво, на фона на исторически ниските лихви по депозитите, сумата по тях не стопира да пораства, като за първи път съумя да премине границата от 50 милиарда лв..
Така към края на месец април тази година сумата по депозитите на семействата у нас възлиза на 50.192 милиарда лв., сочат данните на Българска народна банка. За съпоставяне, преди 12 месеца сумата по тях е била в размер на 47.504 милиарда лв..
Паралелно с това, някои банки у нас регистрират растеж на търсенето на ипотечни заеми от българи, живеещи в чужбина. Това значи, че някои сънародници, живеещи зад граница, действително влагат в пазара на недвижими парцели у нас, като опция на банковите депозити.
Докато у нас не се приложи по-ясна методология за отчитане на паричните потоци, идващи от българските емигранти, мъчно може да се даде безапелационна и достоверна оценка за действителния им стопански принос.
Това не е проблем, който визира единствено България, а и другите страни по света, защото в наши дни паричните преводи могат да се реализират по всевъзможни канали, което прави мъчно засичането на всички потоци.
Според разнообразни неофициални оценки, сумата, пращана у нас от българите в чужбина, варира сред 2 и 3 милиарда евро на година.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ