Българите заделят за дома 20% от разходите си
Това демонстрират данни от разбор на Евростат за трендовете в поддръжката на жилищата в страните на Европейски Съюз през 2016 година, представени от Българска телеграфна агенция.
Средният индикатор за поддръжка на жилищните потребности в ЕС-28 е бил 24,5 на 100, регистрира анализът.
По данни на Национален статистически институт междинният разход на българското домакинство за предходната година за поддържане на разнообразни жилищни потребности, е бил към 2000 лв.. При съществуването на към 3 млн. семейства у нас - за поддръжката и задоволяването на разнообразни жилищни потребности българите са похарчили близо 6 милиарда лв. през 2016 година
Анализът напомня, че към 85% от българите населяват свое лично жилище при междинен индикатор за Европейски Съюз - 70 на 100. Жилищата у нас са към 3,9 милиона, като 2,6 млн. са в градовете и към 1,3 млн - в селата.
Почти всички жилища в градовете са имали вода, електричество, тоалетна и баня, само че единствено към 25% са били с централно парно отопление. При жилищата в селата - съвсем 100 % са имали вода и електричество, към 66 на 100 - тоалетна и 82 % - баня. В селските жилища процентът на отопление с централно парно е нулев, което пренасочва разноските за отопление към други горива.
Разходите за жилищни потребности у нас са втори по мярка след питателните разноски - към 31%.
Най-високи са жилищните разноски в Дания, Финландия и Англия
Като цяло общата сума на страните-членки на Европейски Съюз, изхарчена за жилищни потребности през предходната година, е почти към 2.4 милиарда евро, равняваща се на 16,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Евросъюза, регистрира Евростат.
В по-голямата част от държавите-членки на Европейски Съюз жилищните разноски съставляват най-съществената част от разноските на семействата, като през 2016 година максимален е бил делът на семействата със обилни жилищни разноски в Дания - 30 %, Финландия - 28 % и Англия - 27 %, следвани от Франция, Швеция и Чехия с по 26 %.
На противоположния полюс с най-нисък дял на разноски от семействата, изразходвани за жилищни потребности, са регистрирани в Малта - 10 %, Литва - 15 %, Кипър - 16 % и Естония - 17 %.
Според европейската статистика към 11% от популацията на ЕС-28 e живеело през предходната година в семейства, които са изразходвали 40 на 100 или повече от своя наличен приход за жилища. Най-високи са били жилищните разноски при наемателите с наеми по пазарни цени - 27 %, а най-ниски - при лицата, живеещи в лични жилища без заем или ипотека - към 7 %, регистрира Евростат.
През 2016 година повече от половината от популацията във всяка от държавите-членки на Европейски Съюз, е живеело в лични жилища, като делът варира от 52 % в Германия - до 96 % в Румъния.
Средният индикатор за поддръжка на жилищните потребности в ЕС-28 е бил 24,5 на 100, регистрира анализът.
По данни на Национален статистически институт междинният разход на българското домакинство за предходната година за поддържане на разнообразни жилищни потребности, е бил към 2000 лв.. При съществуването на към 3 млн. семейства у нас - за поддръжката и задоволяването на разнообразни жилищни потребности българите са похарчили близо 6 милиарда лв. през 2016 година
Анализът напомня, че към 85% от българите населяват свое лично жилище при междинен индикатор за Европейски Съюз - 70 на 100. Жилищата у нас са към 3,9 милиона, като 2,6 млн. са в градовете и към 1,3 млн - в селата.
Почти всички жилища в градовете са имали вода, електричество, тоалетна и баня, само че единствено към 25% са били с централно парно отопление. При жилищата в селата - съвсем 100 % са имали вода и електричество, към 66 на 100 - тоалетна и 82 % - баня. В селските жилища процентът на отопление с централно парно е нулев, което пренасочва разноските за отопление към други горива.
Разходите за жилищни потребности у нас са втори по мярка след питателните разноски - към 31%.
Най-високи са жилищните разноски в Дания, Финландия и Англия
Като цяло общата сума на страните-членки на Европейски Съюз, изхарчена за жилищни потребности през предходната година, е почти към 2.4 милиарда евро, равняваща се на 16,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Евросъюза, регистрира Евростат.
В по-голямата част от държавите-членки на Европейски Съюз жилищните разноски съставляват най-съществената част от разноските на семействата, като през 2016 година максимален е бил делът на семействата със обилни жилищни разноски в Дания - 30 %, Финландия - 28 % и Англия - 27 %, следвани от Франция, Швеция и Чехия с по 26 %.
На противоположния полюс с най-нисък дял на разноски от семействата, изразходвани за жилищни потребности, са регистрирани в Малта - 10 %, Литва - 15 %, Кипър - 16 % и Естония - 17 %.
Според европейската статистика към 11% от популацията на ЕС-28 e живеело през предходната година в семейства, които са изразходвали 40 на 100 или повече от своя наличен приход за жилища. Най-високи са били жилищните разноски при наемателите с наеми по пазарни цени - 27 %, а най-ниски - при лицата, живеещи в лични жилища без заем или ипотека - към 7 %, регистрира Евростат.
През 2016 година повече от половината от популацията във всяка от държавите-членки на Европейски Съюз, е живеело в лични жилища, като делът варира от 52 % в Германия - до 96 % в Румъния.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ