RFI: Кирил Петков - „Мистър Пропър“ на България
Това написа в публикация на, отдадена на новия български министър-председател.
За да разберем стремителния напредък на Кирил Петков, би трябвало да проследим неговата кариера, която е изцяло нетипична за политическата класа в България. Новият български министър-председател е израснал в Канада, учил е в Съединени американски щати и се е върнал в страната едвам в края на 2000 година
Той идва от семейство с родители учители, които емигрират през 90-те години, когато България е в разгара на икономическа рецесия. Семейството се открива в Канада, където Петков израства и учи, а след това се трансферира в Харвард. През 2007 година, когато България влиза в Европейския съюз, Петков се връща в родината си.
Сега на 41 години, Кирил Петков сполучливо започва пробиотична лаборатория: странствуване на „ златното момче “, което очарова гласоподавателите и подтиква поддръжниците му. Това въодушевление от триумфа е нещо извънредно значимо в България, в едно нежно общество, в страна, чиито младежи избират да емигрират, тъй като тя е останала без бъдеще. Така че да си съумял човек, почнал от нулата и минал през Съединени американски щати и Харвард – е доста мощен мотив.
Борба с корупцията
Назначен за длъжностен министър на стопанската система предходната пролет, когато страната е в разгара на политическа рецесия, Петков, слага преди всичко в работата си битката с корупцията. Българите постоянно го назовават „ Джон Траволта “ поради образната му аналогия с артиста.
Борбата с корупцията и отстраняването от политическия живот на предходния министър председател Бойко Борисов, който доминираше българската политика от десетилетие, бяха печелившата формула за триумфа на неговата партия „ Продължаваме промяната “.
" Петков и неговият екип съумяха да извадят нескрито корупционни кавги в границите на шест месеца откакто бяха отпред на Министерството на стопанската система, в границите на преходното служебно държавно управление “, споделя Ромен льо Киниу, общоприет шеф на Eurocreative, мозъчен концерн за Централна и Източна Европа. Българите видяха в това предпочитание за унищожаване на корупцията - процедура, натрупвана по време на всички досегашни държавни управления от прехода насам. Това в действителност е огромното предизвикателство пред Петков и неговите съдружници: българският народ още веднъж да повярва в своята политическа система. "
Северна Македония: към унищожаване на ветото
Друг значим въпрос за новия български министър председател е битката с COVID-19. Коефициентът на имунизиране в България е под 30% и страната е с една от най-високата смъртност в света. Затова главната цел на новия български министър председател ще бъде да убеди съгражданите си да се предпазят от вируса.
На интернационалната сцена Кирил Петков се показва като уверен проевропеец и желае да продължи напред по извънредно сензитивен въпрос в страната си: присъединението на Северна Македония към Европейския съюз, - нещо, против което България се опълчва. „ Тактиката, която е възприел, не е да концентрира диалозите единствено върху четенето на историята “, показва Надеж Рагару, „ само че също по този начин да предложи същинско икономическо съдействие сред двете страни, действително развиване на инфраструктурата. От тази позиция двете страни имат общи ползи. От своя страна, с цел да блесне в пространството на Югоизточна Европа, България би трябвало да има и по-развити транспортни мрежи. Така че вярата е, че посредством общи планове евентуално в месеците напред България ще вдигне ветото над РСМ. “
В изявление за „ Файненшъл таймс “, обещано директно преди встъпването на Петков в служба, той самият си е дал шест месеца, с цел да приключи договарянията с Македония. Място за това ще е срещата на върха за Балканите, която ще се организира във Франция през юни следващата година, написа още RFI.
Превод и редакция: Веселка Иванова
За да разберем стремителния напредък на Кирил Петков, би трябвало да проследим неговата кариера, която е изцяло нетипична за политическата класа в България. Новият български министър-председател е израснал в Канада, учил е в Съединени американски щати и се е върнал в страната едвам в края на 2000 година
Той идва от семейство с родители учители, които емигрират през 90-те години, когато България е в разгара на икономическа рецесия. Семейството се открива в Канада, където Петков израства и учи, а след това се трансферира в Харвард. През 2007 година, когато България влиза в Европейския съюз, Петков се връща в родината си.
Сега на 41 години, Кирил Петков сполучливо започва пробиотична лаборатория: странствуване на „ златното момче “, което очарова гласоподавателите и подтиква поддръжниците му. Това въодушевление от триумфа е нещо извънредно значимо в България, в едно нежно общество, в страна, чиито младежи избират да емигрират, тъй като тя е останала без бъдеще. Така че да си съумял човек, почнал от нулата и минал през Съединени американски щати и Харвард – е доста мощен мотив.
Борба с корупцията
Назначен за длъжностен министър на стопанската система предходната пролет, когато страната е в разгара на политическа рецесия, Петков, слага преди всичко в работата си битката с корупцията. Българите постоянно го назовават „ Джон Траволта “ поради образната му аналогия с артиста.
Борбата с корупцията и отстраняването от политическия живот на предходния министър председател Бойко Борисов, който доминираше българската политика от десетилетие, бяха печелившата формула за триумфа на неговата партия „ Продължаваме промяната “.
" Петков и неговият екип съумяха да извадят нескрито корупционни кавги в границите на шест месеца откакто бяха отпред на Министерството на стопанската система, в границите на преходното служебно държавно управление “, споделя Ромен льо Киниу, общоприет шеф на Eurocreative, мозъчен концерн за Централна и Източна Европа. Българите видяха в това предпочитание за унищожаване на корупцията - процедура, натрупвана по време на всички досегашни държавни управления от прехода насам. Това в действителност е огромното предизвикателство пред Петков и неговите съдружници: българският народ още веднъж да повярва в своята политическа система. "
Северна Македония: към унищожаване на ветото
Друг значим въпрос за новия български министър председател е битката с COVID-19. Коефициентът на имунизиране в България е под 30% и страната е с една от най-високата смъртност в света. Затова главната цел на новия български министър председател ще бъде да убеди съгражданите си да се предпазят от вируса.
На интернационалната сцена Кирил Петков се показва като уверен проевропеец и желае да продължи напред по извънредно сензитивен въпрос в страната си: присъединението на Северна Македония към Европейския съюз, - нещо, против което България се опълчва. „ Тактиката, която е възприел, не е да концентрира диалозите единствено върху четенето на историята “, показва Надеж Рагару, „ само че също по този начин да предложи същинско икономическо съдействие сред двете страни, действително развиване на инфраструктурата. От тази позиция двете страни имат общи ползи. От своя страна, с цел да блесне в пространството на Югоизточна Европа, България би трябвало да има и по-развити транспортни мрежи. Така че вярата е, че посредством общи планове евентуално в месеците напред България ще вдигне ветото над РСМ. “
В изявление за „ Файненшъл таймс “, обещано директно преди встъпването на Петков в служба, той самият си е дал шест месеца, с цел да приключи договарянията с Македония. Място за това ще е срещата на върха за Балканите, която ще се организира във Франция през юни следващата година, написа още RFI.
Превод и редакция: Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ