ФАЦ: В България големият проблем си остава правителството
Това написа журналистът Михаел Мартенс в публикация в немския, отдаден на политическата обстановка у нас.
Популярният държавен глава Румен Радев получи на първия тур на 14 ноември над 49% от гласовете, напомня Михаел Мартенс и изрича догатката, че и на балотажа той ще завоюва против доста по-слабо представилия се Анастас Герджиков. Но България не е президентска република, акцентира немският публицист във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (ФАЦ), а въпросът каква коалиция ще ръководи страната след третите за годината парламентарни избори, си остава неразбираем.
Авторът отбелязва, че двамата абитуриенти от Харвард Кирил Петков и Асен Василев са спечелили една четвърт от гласовете на 14 ноември, което, съгласно Мартенс, е впечатляващо достижение на фона на раздробения политически ландшафт в България. Все отново страната ще има потребност от комплицирана коалиция, формирана от най-малко четири партии в ръководството.
Михаел Мартенс цитира двете централни цели, дефинирани от евентуалния министър-председател Кирил Петков: че няма да има никакво съдействие с Бойко Борисов; и ще има подготвеност за взаимни отстъпки с евентуалните съдружни сътрудници, само че не и в битката против корупцията.
Авторитетният немски всекидневник цитира думите на Петков, че е нужна промяна на основния прокурор Иван Гешев, с цел да има функционираща основна прокуратура и неоправдателни присъди за крадците. ФАЦ обаче отбелязва, че колкото и да са единни по въпроса четирите партии от евентуалния предстоящ кабинет, отстраняването на Гешев е всичко друго, само че не и несъмнено, защото по конституция парламентарното болшинство не може току по този начин да освободи основния прокурор от поста му.
Напрегнати упования в Северна Македония
Неизвестно е и по какъв начин под ръководството на едно ново държавно управление ще се нарежда София във външнополитически проект. В Северна Македония чакат България да анулира досегашното си несъгласие за започването на договаряния за участие в Европейски Съюз. В Скопие се надяват, че в изискванията на служебно държавно управление, избраният отново президент Радев би могъл още през декември да вземе съответното решение.
Според немския анализатор има и различен вид: ветото да бъде отсрочено до края на присъединителните договаряния. В този случай България би могла да даде единодушието си за започване на договаряния, само че да сложи като изискване за фактическото участие на Северна Македония разрешаването на разногласието за езиковите и историческите корени на македонската нация.
Реалистично ли е това?
Дали обаче това е реалистично, пита немското издание и изяснява, че Кирил Петков до момента не е декларирал недвусмислено дали под негово ръководство България ще се откаже от ветото против Северна Македония. В това няма нищо изненадващо предвид на данните за настроенията в страната, представени от Торстен Гайслер, началник на бюрото на фондация „ Конрад Аденауер “ в София: „ В допитванията над 80 % от интервюираните споделят, че са срещу единодушието на България за започване на присъединителни договаряния със Северна Македония, до момента в който спорът за „ историческите обстоятелства “ сред двете страни не бъде позволен “.
По щекотливата тематика за Северна Македония австрийският „ Дер Щандарт “ отбелязва, че и двамата претенденти за президентския пост в България има сходни позиции и поддържат досегашната линия. И двамата акцентират, че Скопие би трябвало да се придържа към Договора за добросъседство от 2017 година, да не позволява повече думи на ненавист против България и да се откаже от каквито и да било териториални искания.
Популярният държавен глава Румен Радев получи на първия тур на 14 ноември над 49% от гласовете, напомня Михаел Мартенс и изрича догатката, че и на балотажа той ще завоюва против доста по-слабо представилия се Анастас Герджиков. Но България не е президентска република, акцентира немският публицист във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (ФАЦ), а въпросът каква коалиция ще ръководи страната след третите за годината парламентарни избори, си остава неразбираем.
Авторът отбелязва, че двамата абитуриенти от Харвард Кирил Петков и Асен Василев са спечелили една четвърт от гласовете на 14 ноември, което, съгласно Мартенс, е впечатляващо достижение на фона на раздробения политически ландшафт в България. Все отново страната ще има потребност от комплицирана коалиция, формирана от най-малко четири партии в ръководството.
Михаел Мартенс цитира двете централни цели, дефинирани от евентуалния министър-председател Кирил Петков: че няма да има никакво съдействие с Бойко Борисов; и ще има подготвеност за взаимни отстъпки с евентуалните съдружни сътрудници, само че не и в битката против корупцията.
Авторитетният немски всекидневник цитира думите на Петков, че е нужна промяна на основния прокурор Иван Гешев, с цел да има функционираща основна прокуратура и неоправдателни присъди за крадците. ФАЦ обаче отбелязва, че колкото и да са единни по въпроса четирите партии от евентуалния предстоящ кабинет, отстраняването на Гешев е всичко друго, само че не и несъмнено, защото по конституция парламентарното болшинство не може току по този начин да освободи основния прокурор от поста му.
Напрегнати упования в Северна Македония
Неизвестно е и по какъв начин под ръководството на едно ново държавно управление ще се нарежда София във външнополитически проект. В Северна Македония чакат България да анулира досегашното си несъгласие за започването на договаряния за участие в Европейски Съюз. В Скопие се надяват, че в изискванията на служебно държавно управление, избраният отново президент Радев би могъл още през декември да вземе съответното решение.
Според немския анализатор има и различен вид: ветото да бъде отсрочено до края на присъединителните договаряния. В този случай България би могла да даде единодушието си за започване на договаряния, само че да сложи като изискване за фактическото участие на Северна Македония разрешаването на разногласието за езиковите и историческите корени на македонската нация.
Реалистично ли е това?
Дали обаче това е реалистично, пита немското издание и изяснява, че Кирил Петков до момента не е декларирал недвусмислено дали под негово ръководство България ще се откаже от ветото против Северна Македония. В това няма нищо изненадващо предвид на данните за настроенията в страната, представени от Торстен Гайслер, началник на бюрото на фондация „ Конрад Аденауер “ в София: „ В допитванията над 80 % от интервюираните споделят, че са срещу единодушието на България за започване на присъединителни договаряния със Северна Македония, до момента в който спорът за „ историческите обстоятелства “ сред двете страни не бъде позволен “.
По щекотливата тематика за Северна Македония австрийският „ Дер Щандарт “ отбелязва, че и двамата претенденти за президентския пост в България има сходни позиции и поддържат досегашната линия. И двамата акцентират, че Скопие би трябвало да се придържа към Договора за добросъседство от 2017 година, да не позволява повече думи на ненавист против България и да се откаже от каквито и да било териториални искания.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ