Венци Мицов Попиля Венета Райкова! Новоизлюпената Писателка Си Говори Сама!
Това от една страна ме учуди съществено. От друга страна обаче ще употребявам, до момента в който тематиката е към момента гореща и ще кажа няколко думи, които са значими.
Най – напред – с тази сатирично – антиутопична история не целя да обидя никого. Особено институции като Столична библиотека, които в действителност работят, освен това постоянно – макар, а не с помощта на изискванията.
Големият въпрос за мен е не за какво Столична библиотека е дала премия на госпожа Райкова, а по какъв начин стигнахме до такава степен, че авторката се намира в едно изречение с Георги Господинов и Милен Русков.
И не, нямам нищо срещу всеки да написа и издава книги. Нямам за цел да втълпявам, че би трябвало да има някакви ограничавания.
Имам за цел обаче да ви предупредя – и в литературата, както и при нас в музиката, се появи чалгата. Първо страхливо, а след това – напълно умерено, освен това без да прави към този момент усещане никому.
Дали да ви напомня, че Криско е публицист? Или Азис? Или куп знайни и незнайни персони, които осребряват няколкоседмичната си поява в някое риалити, с цел да издадат „ Тайната на моя триумф “ или пък „ Как реализирах всичко в живота си “, без да са изкарали 5 лв. с труд и без да знаем каква специалност имат в действителност.
Впрочем, тъй като се занимавам с политика, мога да кажа, че тук е същото – знам най-малко дузина „ политици “ които имат специалност „ политик “ и биха умрели от апетит, в случай че към този момент не са такива и останат на свободния пазар.
Проблемът е огромен и в действителност печален. Когато ние имаме Дали, само че той се споделя не Салвадор, а Борис и когато при нас името „ Пруст “ по – скоро подухва асоциация за определението „ елементарен “, то несъмнено е пристигнал момента да си поговорим откровенно какво тъкмо се случва.
И да, случая с премията на Венета Райкова е част от новото ни съществуване.
И най-после бих поздравил екипа на Столична библиотека, тъй като, отвън тази в действителност тъжна история, съумяха да сдобрят двама от най – положителните ни писатели. А това е в действителност добра вест.
В умозаключение, тъй като съм част от столичния съвет по библиотечно дело, дружно с сътрудници считам, че е редно след нова година да се съберем на съвещание и да си поговорим за същинските проблеми.
И да, няма да си спестим премиите, само че е редно да стартираме да работим същински и да създадем по този начин, че литературата и чалгата да не се преплитат в гибелен флирт “, безапелационен е в мнението си Венци Мицов.
Най – напред – с тази сатирично – антиутопична история не целя да обидя никого. Особено институции като Столична библиотека, които в действителност работят, освен това постоянно – макар, а не с помощта на изискванията.
Големият въпрос за мен е не за какво Столична библиотека е дала премия на госпожа Райкова, а по какъв начин стигнахме до такава степен, че авторката се намира в едно изречение с Георги Господинов и Милен Русков.
И не, нямам нищо срещу всеки да написа и издава книги. Нямам за цел да втълпявам, че би трябвало да има някакви ограничавания.
Имам за цел обаче да ви предупредя – и в литературата, както и при нас в музиката, се появи чалгата. Първо страхливо, а след това – напълно умерено, освен това без да прави към този момент усещане никому.
Дали да ви напомня, че Криско е публицист? Или Азис? Или куп знайни и незнайни персони, които осребряват няколкоседмичната си поява в някое риалити, с цел да издадат „ Тайната на моя триумф “ или пък „ Как реализирах всичко в живота си “, без да са изкарали 5 лв. с труд и без да знаем каква специалност имат в действителност.
Впрочем, тъй като се занимавам с политика, мога да кажа, че тук е същото – знам най-малко дузина „ политици “ които имат специалност „ политик “ и биха умрели от апетит, в случай че към този момент не са такива и останат на свободния пазар.
Проблемът е огромен и в действителност печален. Когато ние имаме Дали, само че той се споделя не Салвадор, а Борис и когато при нас името „ Пруст “ по – скоро подухва асоциация за определението „ елементарен “, то несъмнено е пристигнал момента да си поговорим откровенно какво тъкмо се случва.
И да, случая с премията на Венета Райкова е част от новото ни съществуване.
И най-после бих поздравил екипа на Столична библиотека, тъй като, отвън тази в действителност тъжна история, съумяха да сдобрят двама от най – положителните ни писатели. А това е в действителност добра вест.
В умозаключение, тъй като съм част от столичния съвет по библиотечно дело, дружно с сътрудници считам, че е редно след нова година да се съберем на съвещание и да си поговорим за същинските проблеми.
И да, няма да си спестим премиите, само че е редно да стартираме да работим същински и да създадем по този начин, че литературата и чалгата да не се преплитат в гибелен флирт “, безапелационен е в мнението си Венци Мицов.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ