Ден на национален траур в солидарност с РСМ. Но стига сме се само...
Това разгласи пред публицисти на 17 март министър-председателят Росен Желязков по отношение на нещастието в РСМ.
Той добави, че тук няма никаква политика, а единствено съчувствие, съпричастност и взаимност.
" Аз имам вяра, че нашите нации ще загърбят злободневието и суетата на всекидневието, с цел да бъдем в този ден единни ", посочи министър председателят.
" Нашите най-искрени съболезнования за тази покруса, която се случи в нашата съседка. Съболезнования към фамилиите на жертвите и съчувствие към ориста, бъдещето и, надяваме се, сполучливото лекуване на потърпевшите ", съобщи Желязков.
По думите му 14 македонски жители, младежи, са признати в наши болнични заведения, в София, в Пловдив и във Варна.
" Вчера осигурихме тяхното превозване. Надявам се организацията, която създадохме, да се оцени. Но тук не е момента да акцентираме нашата роля, тъй като в такива моменти най-важно е да покажем навременна взаимност, съпричастност ", означи министър-председателят.
Премиерът сподели още, че страната ни е подготвена да одобри още потърпевши лица от пожара в дискотека в Кочани, при който починаха 59 души и стотици бяха ранени, като това зависи от управляващите в РСМ. Той посочи, че България е в непрекъснат контакт с РСМ и посланикът ни в страната е на терен. " Нашата подготвеност е изразена. Ние имаме капацитет за това. Осигурихме условия околните на потърпевшите лица да дойдат в България ", разяснява Желязков.
В тежко положение остават 14-те потърпевши от Кочани, които са настанени в лечебни заведения у нас. Те са с голям брой изгаряния и вдишани горещи газове, които са им нанесли тежки контузии.
Днес у нас идва министърът на опазването на здравето на Северна Македония Арбен Таравари, с цел да се срещне с потърпевшите.
Българският червен кръст разгласи акция за кръводаряване за потърпевшите младежи от Северна Македония.
До края на седмицата, на паркинга на болница " Пирогов " ще има палатка на БЧК, където медици от " Пирогов " и доброволци на БЧК ще посрещат искащите да дарят кръв за потърпевшите младежи. Близките на потърпевшите ще получат психосоциална поддръжка при потребност и друго подкрепяне, по отношение на зараждащите потребности на терен, допълват от БЧК.
Припомняме, че пожара в локална дискотека в Кочани загинаха 59 души, а 155 бяха ранени. Пострадалите бяха изпратени за лекуване в редица страни.
***
Съпричастността е човешко възприятие. То се основава и отглежда, никой не го има по рождение. Най-важното изискване е в каква среда растем, на какщво ни учат родители, баби и дядовци, какви полезности ни " преподават " и какъв образец ни дават. После идва учебното заведение. Приятелската среда също е доста значима и така нататък и тъй наречените
Ден на печал - добре. Прощавайте, само че има детайл на двуличие в него. Всеки естествен, приблизително добре учтив човек изпитва състрадание и болежка, пробва се да разбере тъгата, стоварила се върху съседите. Но не идват ли малко допълнително интервютата с водачи, медсестри и други, които са участвали в превозването на 12-те потърпевши македонски деца и младежи у нас, които биват показани като герои. Някои от тях и театралничат като такива. Кому е нужно това? Те не извършват ли своите служебни отговорности? Защо е нужно да натрапваме положителните жестове, които би трябвало да са разумни и предстоящи? Благодарност ли търсим?
Прав е министър председателят Желязков, че не е редно в подобен миг да акцентираме нашата роля...
И още нещо. Като сме съпричастни към нещастието и разгласяваме ден на печал, за какво не сме съпричастни към гнева против корупцията, която убива? В Северна Македония към този момент се надигнаха първите гневни талази против подкупите, подправените лицензи, пробитите институции, което води до жестоки контузии в обществото и до гибел даже. Нима в България корупцията е по-приемлива и симпатична? Да обявим " Ден против корупцията " или " Месец против корупцията ", като сме толкоз съпричастни. Само че тук избираме " Месец на любовта " (февруари), да вземем за пример. И той е двуличен, само че най-малко носи облаги на избрани хора и бизнеси...
Желанието да се покажем, да демонстрираме нещо, да се представим като доста свестни хора е по-голямо от това какви сме в реалност. Знаем ли изобщо какви сме?
Той добави, че тук няма никаква политика, а единствено съчувствие, съпричастност и взаимност.
" Аз имам вяра, че нашите нации ще загърбят злободневието и суетата на всекидневието, с цел да бъдем в този ден единни ", посочи министър председателят.
" Нашите най-искрени съболезнования за тази покруса, която се случи в нашата съседка. Съболезнования към фамилиите на жертвите и съчувствие към ориста, бъдещето и, надяваме се, сполучливото лекуване на потърпевшите ", съобщи Желязков.
По думите му 14 македонски жители, младежи, са признати в наши болнични заведения, в София, в Пловдив и във Варна.
" Вчера осигурихме тяхното превозване. Надявам се организацията, която създадохме, да се оцени. Но тук не е момента да акцентираме нашата роля, тъй като в такива моменти най-важно е да покажем навременна взаимност, съпричастност ", означи министър-председателят.
Премиерът сподели още, че страната ни е подготвена да одобри още потърпевши лица от пожара в дискотека в Кочани, при който починаха 59 души и стотици бяха ранени, като това зависи от управляващите в РСМ. Той посочи, че България е в непрекъснат контакт с РСМ и посланикът ни в страната е на терен. " Нашата подготвеност е изразена. Ние имаме капацитет за това. Осигурихме условия околните на потърпевшите лица да дойдат в България ", разяснява Желязков.
В тежко положение остават 14-те потърпевши от Кочани, които са настанени в лечебни заведения у нас. Те са с голям брой изгаряния и вдишани горещи газове, които са им нанесли тежки контузии.
Днес у нас идва министърът на опазването на здравето на Северна Македония Арбен Таравари, с цел да се срещне с потърпевшите.
Българският червен кръст разгласи акция за кръводаряване за потърпевшите младежи от Северна Македония.
До края на седмицата, на паркинга на болница " Пирогов " ще има палатка на БЧК, където медици от " Пирогов " и доброволци на БЧК ще посрещат искащите да дарят кръв за потърпевшите младежи. Близките на потърпевшите ще получат психосоциална поддръжка при потребност и друго подкрепяне, по отношение на зараждащите потребности на терен, допълват от БЧК.
Припомняме, че пожара в локална дискотека в Кочани загинаха 59 души, а 155 бяха ранени. Пострадалите бяха изпратени за лекуване в редица страни.
***
Съпричастността е човешко възприятие. То се основава и отглежда, никой не го има по рождение. Най-важното изискване е в каква среда растем, на какщво ни учат родители, баби и дядовци, какви полезности ни " преподават " и какъв образец ни дават. После идва учебното заведение. Приятелската среда също е доста значима и така нататък и тъй наречените
Ден на печал - добре. Прощавайте, само че има детайл на двуличие в него. Всеки естествен, приблизително добре учтив човек изпитва състрадание и болежка, пробва се да разбере тъгата, стоварила се върху съседите. Но не идват ли малко допълнително интервютата с водачи, медсестри и други, които са участвали в превозването на 12-те потърпевши македонски деца и младежи у нас, които биват показани като герои. Някои от тях и театралничат като такива. Кому е нужно това? Те не извършват ли своите служебни отговорности? Защо е нужно да натрапваме положителните жестове, които би трябвало да са разумни и предстоящи? Благодарност ли търсим?
Прав е министър председателят Желязков, че не е редно в подобен миг да акцентираме нашата роля...
И още нещо. Като сме съпричастни към нещастието и разгласяваме ден на печал, за какво не сме съпричастни към гнева против корупцията, която убива? В Северна Македония към този момент се надигнаха първите гневни талази против подкупите, подправените лицензи, пробитите институции, което води до жестоки контузии в обществото и до гибел даже. Нима в България корупцията е по-приемлива и симпатична? Да обявим " Ден против корупцията " или " Месец против корупцията ", като сме толкоз съпричастни. Само че тук избираме " Месец на любовта " (февруари), да вземем за пример. И той е двуличен, само че най-малко носи облаги на избрани хора и бизнеси...
Желанието да се покажем, да демонстрираме нещо, да се представим като доста свестни хора е по-голямо от това какви сме в реалност. Знаем ли изобщо какви сме?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ