Украйна няма да помогне. Западът да се спасява по друг начин
Това няма да помогне, момчета, не трябваше да стартирате тази история с Украйна - опасността за демокрацията идва от вътрешната страна, от самите западни и други общества… Тази публикация в американското списание “Форин Афеърс ” на служителя на фондация “Карнеги ” (тоест супер-хипер-демократ) Стивън Фелдстийн е приятна със своята искреност. Къде другаде ще прочетете, че целият украински сюжет е бил плануван само за „ възкръсване на демократичния интернационализъм, вдъхване на нов живот на все по-хаотичния международен ред след Студената война “ и в това време заплашване на десетки страни по света, „ прегръщащи Русия и Китай "?
Тоест ние знаем това, само че с цел да признае почтено един от западните идеолози, че самата Украйна няма нищо общо, би трябвало да се вдъхне живот на западния съюз, да се разгърне... Това е вест, нали?
Не напълно. Дори единствено тъй като самият Фелдстийн написа дружно с " цели кохорти " сътрудници, които в последно време се показват точно по този метод, с изключителна откровеност. Да, в случай че погледнете, такива гласове звучат. Ето примерна публикация в организация “Блумбърг” на Робърт Каплан от 1 април (и това не е шега). Текстът там е следният: “Помислете добре за какво е належащо да се провежда световна коалиция против Русия, а по-късно и против Китай. Въпросът не е толкоз елементарен, колкото наподобява, само че несъмнено не е поради Украйна, тъй като там не се борим за народна власт. В края на краищата самата Украйна беше и остава от години слаба, корумпирана, институционално недоразвита пустиня на демокрацията”.
И отново – това го знаехме и го знаем, само че насреща по този начин искрено признават, че такава Украйна не е нужна на никого.
Не, в действителност: за необразованите маси приказката за Киев като фар и цитадела на демокрацията към момента остава наложително четиво. В цяла Европа окачват (обаче към този момент им писна и към този момент свалят) жълто-сините флагове. Преди това на европейците беше обяснено, че са морално длъжни да дадат къщата си на мигрант от Близкия изток, в този момент изясняват, че в случай че къщата е оживяла по-късно, в този момент би трябвало да я дадат на украинците. На последните им раздадоха хамбургери, те приветстваха. Е, дано не забравяме, че доставката на оръжие на Киев за ликвидиране на цивилни (или военнопленници) от същата Украйна не е на вятъра. Оръжията се вършат с пари на данъкоплатците. Няма да забравим и доста други неща, като идния живот без петрол и газ. Така че общата концепция е ясна - помагайки на украинците, вие дарявате, само че спасявате нашето всичко.
Все отново това е за необразованите, изключително за европейците, които в по-голямата си част остават извънредно податливи на сходна мозъчна обработка. А за малко по-умните има Фелдстийн, Каплан и доста други, които в издания от по-висок клас си споделят искрено всичко както си е: да, тази Украйна е бунище, ние там раздухваме война, с цел да спасим нашата лична система - каквото и да значи тази дума.
За това, че би трябвало да се избави системата, към този момент всички приказват. Сред последните образци, Бог да я елементарни, е някогашният външен министър на Австрия Карин Кнайсел, която сподели доста в изявление за “Азия Таймс”. И че в този момент работи върху книга с условно заглавие „ Реквием за Европа “, тъй като „ частта от света, в която израснах и на която бях отдадена, към този момент не съществува “. И фактът, че европейските страни стават все по-слаби играчи на интернационалната сцена, отстъпвайки място на азиатските страни. И че Европа стартира да играе все по-малка роля в света, както демографски, по този начин и политически. И най-после, че в този момент европейците от ден на ден стартират да се разочароват и да изпадат в обезсърчение, което може да предизвика протести и антиправителствени митинги. Причината за всичко е „ неефективно вътрешно ръководство “.
Всъщност нашите Каплан и Фелдстийн разискват това. За неефективността и за това какво в действителност да се направи. Първият от изброените ни подтиква да погледнем света подобен, какъвто е и да се замислим дали в действителност има потребност от парламентарна и друга народна власт. Може би той, този свят, се състои от доста разнообразни автокрации, от неприятни до доста красиви. И разликата сред тях е дали работят или не. Каплан е сътрудник по целия свят от четиридесет години и знае сигурно, че това, от което хората се нуждаят, не е народна власт, а нещо по-конкретно: умело държавно управление, персонални свободи, награди за заслуги и възприятие за правдивост, открито от съществуващия режим. Да не приказваме за обстоятелството, че никой по този начин ловко не вгради свободата и другите положителни полезности, както същинските диктатори. Така че Западът като цяло би трябвало просто да опълчва едни автократи на други в избрани обстановки, вместо да преследва една вярна концепция за всички.
Има съмнение, че в случай че Каплан и Фелдстийн се срещнат в тъмна уличка, тогава един от тях несъмнено няма да излезе оттова. Факт е, че Фелдстийн поддържа тъкмо противоположното мнение по фундаменталните въпроси на Вселената. Вярно, той диагностицира същия колапс и дисфункция на демокрацията по много сходен метод: той споделя, че в целия свят, в това число Съединени американски щати, Индия, Бразилия, Унгария и впрочем, автократите са тези, които ръководят шоуто. Свободата и другите универсални полезности са на всички места в оттегляне. И колкото " по-западна " е страната, толкоз по-зле е там с същинска, светла и чиста народна власт. Най-гадното е, че има всеобщи демонстрации на хора, озверели от налагането на всемирен полезности, за техните автократи.
Какво да вършат? И тук е забавно. Фелдстийн предлага в действителност шествието на същите тези полезности по света да стартира от нулата. Например, на президента на Съединените щати би трябвало да бъде неразрешено да поддържа връзка с диктатори. Кой ще забрани - ще кажем по-долу, само че към този момент ще бъдем снизходителни на този президент: в случай че в действителност, в действителност би трябвало да поддържате връзка с неверните водачи, тогава единствено в случай че на идващия ден този конвенционален Байдън се срещне с всички налични демократи в тази страна и им споделя положителни неща.
И по този начин, кой ще насади тези хрумвания? Ще би трябвало да се сътвори фонд. Един за целия свят. Мощен, подобен, който в действителност ще стои над държавните управления и ще ги учи на полезности и критерии (многото такива фондове, които към този момент съществуват, явно не са проработили). Това е същинският глобализъм - даже и да сте президент на Съединени американски щати, няма да обелите дума.
И остава въпросът какво общо има Украйна с хилядите цивилни, унищожени от киевския режим, да не приказваме за другите загуби и опустошения. Да, тя няма нищо общо с това. На никой не му пука за нея.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Тоест ние знаем това, само че с цел да признае почтено един от западните идеолози, че самата Украйна няма нищо общо, би трябвало да се вдъхне живот на западния съюз, да се разгърне... Това е вест, нали?
Не напълно. Дори единствено тъй като самият Фелдстийн написа дружно с " цели кохорти " сътрудници, които в последно време се показват точно по този метод, с изключителна откровеност. Да, в случай че погледнете, такива гласове звучат. Ето примерна публикация в организация “Блумбърг” на Робърт Каплан от 1 април (и това не е шега). Текстът там е следният: “Помислете добре за какво е належащо да се провежда световна коалиция против Русия, а по-късно и против Китай. Въпросът не е толкоз елементарен, колкото наподобява, само че несъмнено не е поради Украйна, тъй като там не се борим за народна власт. В края на краищата самата Украйна беше и остава от години слаба, корумпирана, институционално недоразвита пустиня на демокрацията”.
И отново – това го знаехме и го знаем, само че насреща по този начин искрено признават, че такава Украйна не е нужна на никого.
Не, в действителност: за необразованите маси приказката за Киев като фар и цитадела на демокрацията към момента остава наложително четиво. В цяла Европа окачват (обаче към този момент им писна и към този момент свалят) жълто-сините флагове. Преди това на европейците беше обяснено, че са морално длъжни да дадат къщата си на мигрант от Близкия изток, в този момент изясняват, че в случай че къщата е оживяла по-късно, в този момент би трябвало да я дадат на украинците. На последните им раздадоха хамбургери, те приветстваха. Е, дано не забравяме, че доставката на оръжие на Киев за ликвидиране на цивилни (или военнопленници) от същата Украйна не е на вятъра. Оръжията се вършат с пари на данъкоплатците. Няма да забравим и доста други неща, като идния живот без петрол и газ. Така че общата концепция е ясна - помагайки на украинците, вие дарявате, само че спасявате нашето всичко.
Все отново това е за необразованите, изключително за европейците, които в по-голямата си част остават извънредно податливи на сходна мозъчна обработка. А за малко по-умните има Фелдстийн, Каплан и доста други, които в издания от по-висок клас си споделят искрено всичко както си е: да, тази Украйна е бунище, ние там раздухваме война, с цел да спасим нашата лична система - каквото и да значи тази дума.
За това, че би трябвало да се избави системата, към този момент всички приказват. Сред последните образци, Бог да я елементарни, е някогашният външен министър на Австрия Карин Кнайсел, която сподели доста в изявление за “Азия Таймс”. И че в този момент работи върху книга с условно заглавие „ Реквием за Европа “, тъй като „ частта от света, в която израснах и на която бях отдадена, към този момент не съществува “. И фактът, че европейските страни стават все по-слаби играчи на интернационалната сцена, отстъпвайки място на азиатските страни. И че Европа стартира да играе все по-малка роля в света, както демографски, по този начин и политически. И най-после, че в този момент европейците от ден на ден стартират да се разочароват и да изпадат в обезсърчение, което може да предизвика протести и антиправителствени митинги. Причината за всичко е „ неефективно вътрешно ръководство “.
Всъщност нашите Каплан и Фелдстийн разискват това. За неефективността и за това какво в действителност да се направи. Първият от изброените ни подтиква да погледнем света подобен, какъвто е и да се замислим дали в действителност има потребност от парламентарна и друга народна власт. Може би той, този свят, се състои от доста разнообразни автокрации, от неприятни до доста красиви. И разликата сред тях е дали работят или не. Каплан е сътрудник по целия свят от четиридесет години и знае сигурно, че това, от което хората се нуждаят, не е народна власт, а нещо по-конкретно: умело държавно управление, персонални свободи, награди за заслуги и възприятие за правдивост, открито от съществуващия режим. Да не приказваме за обстоятелството, че никой по този начин ловко не вгради свободата и другите положителни полезности, както същинските диктатори. Така че Западът като цяло би трябвало просто да опълчва едни автократи на други в избрани обстановки, вместо да преследва една вярна концепция за всички.
Има съмнение, че в случай че Каплан и Фелдстийн се срещнат в тъмна уличка, тогава един от тях несъмнено няма да излезе оттова. Факт е, че Фелдстийн поддържа тъкмо противоположното мнение по фундаменталните въпроси на Вселената. Вярно, той диагностицира същия колапс и дисфункция на демокрацията по много сходен метод: той споделя, че в целия свят, в това число Съединени американски щати, Индия, Бразилия, Унгария и впрочем, автократите са тези, които ръководят шоуто. Свободата и другите универсални полезности са на всички места в оттегляне. И колкото " по-западна " е страната, толкоз по-зле е там с същинска, светла и чиста народна власт. Най-гадното е, че има всеобщи демонстрации на хора, озверели от налагането на всемирен полезности, за техните автократи.
Какво да вършат? И тук е забавно. Фелдстийн предлага в действителност шествието на същите тези полезности по света да стартира от нулата. Например, на президента на Съединените щати би трябвало да бъде неразрешено да поддържа връзка с диктатори. Кой ще забрани - ще кажем по-долу, само че към този момент ще бъдем снизходителни на този президент: в случай че в действителност, в действителност би трябвало да поддържате връзка с неверните водачи, тогава единствено в случай че на идващия ден този конвенционален Байдън се срещне с всички налични демократи в тази страна и им споделя положителни неща.
И по този начин, кой ще насади тези хрумвания? Ще би трябвало да се сътвори фонд. Един за целия свят. Мощен, подобен, който в действителност ще стои над държавните управления и ще ги учи на полезности и критерии (многото такива фондове, които към този момент съществуват, явно не са проработили). Това е същинският глобализъм - даже и да сте президент на Съединени американски щати, няма да обелите дума.
И остава въпросът какво общо има Украйна с хилядите цивилни, унищожени от киевския режим, да не приказваме за другите загуби и опустошения. Да, тя няма нищо общо с това. На никой не му пука за нея.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ