Това нещо не трябва да съществува“: така са възкликнали учените,

„ Това нещо не би трябвало да съществува “: по този начин са възкликнали учените, когато за пръв път са станалаи очевидци на невиждано до момента дълбоководно страшилище. Учените са снимали първите в историята фрагменти на неуловимо създание, откакто айсберг се откъснал в Антарктида.

Мащабно отделяне на айсберг в Антарктида разкри скритите дълбини на Южния океан. Учените за първи път са снимали редки фрагменти на неуловимо дълбоководно създание.

В революционен теоретичен пробив откривателите за пръв път в историята са снимали онлайн мистериозно дълбоководно творение, което хвърля нова светлина върху скритите чудеса на океанските бездни.

В мистериозните и значително неразучени области на дълбокия океан човечеството неотдавна реализира реформаторски триумф. За първи път учените снимаха онлайн създание, което дълго време се е изплъзвало на човешките очи – жител на бездната, чието битие слага под въпрос разбирането ни за морския живот.

През януари 2025 година пейзажът на Антарктида се трансформира трагично.

Огромен айсберг, прочут като А-84, се откъсва от ледения шелф „ Джордж VI “, разкривайки прикрит до тогава сектор от морското дъно под Южния океан. Това, което последва, беше непредвидена и рядка опция за учените да изследват тази девствена, неразучена среда – и резултатите не бяха нищо друго с изключение на изумителни.

Изследователският екип на Института „ Шмид Оушън “ на борда на кораба „ Фалкор “ снима първите в историята доказани фрагменти на ледниковия стъклен калмар (Galiteuthis glacialis).

В продължение на повече от век учените са се сблъсквали с този тип единствено посредством мъртви екземпляри, извадени от риболовен мрежи или открити в коремите на китове. Кадрите онлайн, записани на дълбочина 687 метра в Южния океан, демонстрират, че за първи път някой е видял това неуловимо създание живо и в естествената му среда.

Ледниковият стъклен калмар е разпознат за пръв път през 1906 година, само че наблюденията са малко и рядко срещани. Благодарение на размразяването на айсберга учените получиха неповторима опция да изследват една екосистема, която до момента оставаше съвсем недостъпна. Кадрите предоставиха несравним взор към живота на един тип, който дълго време оставаше мистерия.

Снимка: Х

Това удивително събитие не е просто успех на изследването; то отваря нова глава в зоологическите проучвания, предлагайки прозрения за неповторимите акомодации и механизми за оцеляване на дълбоководните организми. Навлизайки по-дълбоко в това завладяващо изобретение, ние разкриваме скритите чудеса на океана и деликатния баланс, който поддържа живота в тези рискови среди.

Колосален калмар, видян в дълбините

Вълнението не свършва с ледения стъклен калмар. Само няколко седмици по-късно същият проучвателен екип снима първите в историята фрагменти онлайн на колосалния калмар (Mesonychoteuthis hamiltoni). Известен с големите си размери и транспарантното си тяло, колосалният калмар има някои сходства с ледниковия стъклен калмар, в това число присъщите куки, които употребява за лов. Въпреки тези прилики обаче има и основни разлики.

Колосалният калмар може да доближи дължина до 7 метра, до момента в който ледниковият стъклен калмар остава доста по-малък през целия си живот. Двата типа се разграничават и по разположението на куките, като при колосалния калмар те са ситуирани по средата на осемте му крайника, до момента в който при ледниковия калмар куките се намират на върха на удължените му пипала.

Снимка: Х

И двете същества остават неуловими и рядко се срещат в дивата природа. Появата им в тези революционни видеоклипове предлага необичаен прозорец към дълбоководния свят на Антарктида – свят, който към момента крие безчет загадки.

Загадъчният свят на бездната

Дълбокият океан, постоянно именуван пропаст, е царство, което се характеризира с рискови условия – мразовити температури, смазващо налягане и безконечен мрак. Въпреки тези сурови условия животът процъфтява в забележителни форми. Откриването на ново дълбоководно създание дава опция да се надникне в този мистериозен свят, показвайки невероятното многообразие и резистентност на океанския живот.

Учените от дълго време подозират, че бездната крие типове, които занапред следва да бъдат открити, всеки от които е неповторимо приспособен към провокациите на средата. Това неотдавнашно наблюдаване удостоверява тези съмнения и акцентира значимостта на продължаващите проучвания и старания за запазване.

Дълбоководните изследвания не са лесна задача. Изисква се усъвършенствана технология и подробно обмисляне, с цел да се направлява в океанските дълбини. Използването на отдалечено управляеми апарати (ДУА) и подводници, оборудвани с камери с висока разграничителна дарба, революционизира способността ни да учим тези неуловими същества.

Разбиране на акомодациите на дълбоководните същества

Съществата от дълбокия океан са развили неповторими акомодации, с цел да оцелеят в среда, в която малко на брой други могат да оцелеят. Тези акомодации включват биолуминесценция, профилирани механизми за хранене и физиологични особености, които им разрешават да устоят на голям напън. Неотдавнашните фрагменти онлайн на дълбоководен калмар оферират рядка опция да се следят тези акомодации в деяние, давайки визия за еволюционните процеси, които са оформили живота в океанските дълбини.

Биолуминесценцията е една от най-завладяващите акомодации, следени при дълбоководните организми.

Тя служи за разнообразни цели – от привличане на плячка до отбиване на хищници. Способността да създават светлина в тъмните океански дълбини е забележителна еволюционна линия, която е превзела както учените, по този начин и обществеността. Освен това доста дълбоководни същества имат неповторими структури на тялото, които им разрешават дейно да улавят оскъдните хранителни запаси. Разбирането на тези акомодации е от решаващо значение за оценяване на сложността на морския живот и комплицираната мрежа от взаимоотношения, които го поддържат.

Въздействието на човешките действия върху дълбоководните екосистеми

Откриването на нови дълбоководни типове е мотив за наслада, само че също по този начин акцентира незабавната нужда от отбрана на тези нежни екосистеми. Човешките действия, като дълбоководен рандеман на потребни изкопаеми и тралене, съставляват забележителна опасност за деликатния баланс на живота в бездната. Тези действия могат да имат опустошително влияние върху морското биоразнообразие, като водят до загуба на неповторими типове и нарушение на екологичните процеси.

Бъдещето на дълбоководните проучвания

Неотдавнашното изобретение е значим стадий в региона на морската просвета, само че то е единствено началото. Напредъкът в технологиите и съдействието сред научните общности по света дават обещание да разкрият още секрети на дълбокия океан. Докато продължаваме да изследваме тази последна граница, евентуално ще се сблъскаме с нови типове и феномени, които ще провокират разбирането ни за живота на Земята.

Потапяне в най-дълбоките секрети

Докато екипът документира откритията си, се сблъсква и с други дълбоководни същества, в това число ледени риби, великански морски паяци и октоподи.

„ Тези незабравими моменти не престават да ни припомнят, че океанът е цялостен с мистерии, които към момента следва да бъдат разгадани “, споделя доктор Джиотика Вирмани, изпълнителен шеф на Института „ Шмид Оушън “.

Откритията на експедицията акцентират какъв брой доста неща остават незнайни за екосистемите, скрити под ледените води на Антарктида, като оферират необичаен взор към една от минимум изследваните среди на Земята.

 

 

Източник – Sustainability Times, Indian Defence Review/Превод:SafeNews

 

Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News