България започва тихо да губи малките си градове
Това не се случва с една вест. Нито с едно решение. Не става внезапно и по тази причина съвсем не се вижда. Едно учебно заведение затваря. След време си потегля лекарят . После банката . След това рейсовете стартират да минават по-рядко. Накрая младежите просто престават да се връщат.
И по този начин един град постепенно стартира да изчезва , без публично да е липсващ.
През последните години България последователно влиза в развой , който към този момент тревожи демографи, икономисти и локални управляващи — дребните градове стартират да губят способността си да действат обикновено.
Темата от дълго време. Не става дума само за това какъв брой хора живеят в даден град. Проблемът е, че от ден на ден места стартират да губят цели системи :
- здравеопазване;
- образование;
- транспорт;
- администрация;
- локален бизнес;
- работна мощ.
В доста общини учебните заведения се борят за оцеляване с по няколко деца в клас. Болници и мъчно намират лекари, а някои обитаеми места към този момент разчитат на един-двама експерти , които са покрай пенсионна възраст.
Паралелно с това бизнесът все по-често се оплаква, че няма кого да наеме. Не единствено инженери или IT експерти, а хора за изцяло естествени специалности:
- шофьори;
- електротехници;
- механици;
- медицински сестри;
- строителни работници;
- чиновници в производството.
В доста градове към този момент се вижда и различен проблем — неналичието на млади фамилии .
Когато младежите си тръгнат, последователно стартират да изчезват и аргументите някой различен да остане. Детските градини понижават, жилищният пазар замръзва, локалният бизнес губи клиенти, а общините стартират да разчитат от ден на ден на държавна поддръжка .
Този развой не е идентичен на всички места . Някои градове към огромните стопански центрове съумяват да задържат хора и вложения. Но в огромна част от Северозападна България , вътрешността на страната и по-малките общини казусът към този момент е забележим.
И най-тревожното е, че той стартира да наподобява необратим . Защото когато едно обитаемо място загуби:
- работни места,
- опазване на здравето,
- учебни заведения,
- превоз,
- младежи,
то последователно престава да бъде привлекателно за нов живот. Точно това прави процеса толкоз рисков .
Не става дума просто за понижаване на популацията. Става дума за икономическо и обществено стесняване на цели региони. А последствията към този момент се усещат и в огромните градове. Все повече хора се местят към София, Пловдив, Варна и Бургас. Това води до:
- по-скъпи жилища;
- напън върху инфраструктурата;
- претоварване на услуги;
- задръствания;
- дефицит тук-там в детски градини и учебни заведения.
Тоест България стартира да се разделя на две разнообразни действителности :
- едната — съсредоточена към няколко огромни града;
- другата — последователно обезлюдяваща се външна страна.
Проблемът е, че сходни процеси доста мъчно се обръщат. Защото хората не се връщат единствено поради ремонтиран площад или нова фасада. Те се връщат там , където има:
- работа;
- перспектива;
- обикновено здравеопазване;
- училища;
- сигурност;
- чувство за бъдеще.
Именно това стартира да липсва на от ден на ден дребни градове в България. А най-големият риск е, че страната може да осъзнае мащаба на казуса прекомерно късно — когато към този момент няма да става дума за демографска рецесия, а за цели региони, които последователно престават да действат обикновено.
Присъединете се към нашия
АПИ подреди Благоевград измежду областите с най-хубави пътища в България
