Депутатите на ДПС Доган алармират за безводието на селата в Руен, Айтос, Сунгурларе и Поморие
Това не са условия, в които заслужават да живеят хиляди през 21 век, безапелационни са националните избраници
Бургаските депутати от Движение за права и свободи Доган –, и насочат запитване до служебния районен министър за безводието в обитаеми места в общините –,, и, където няколко хиляди души живеят в необикновени условия за 21 век.
Те срещат в детайли министърът със обстановката и упорстват да узнаят какви ограничения ще се подхващат и надлежно какви са периодите за осъществяване.
Прави усещане, че няма просто идентифициране на казуса, а се дават съответни решения за всяко едно обитаемо място.
За Община питането е отправено по гледище на новоизбрания кмет.
„ Селата Череша, Скалак, Струя и Разбойна се водоснабдяват от локални източници и не са включени към деривацията „ Камчия “. Продължителните летни засушавания водят до привършване на водните ресурси. Освен тях има и обитаеми места, които са със смесено водоснабдяване – от язовир „ Камчия “ и локални водоизточници. Те също имат проблеми. Става въпрос за Мрежичко, Припек и Подгорец “, пишат бургаските национални избраници.
В питането си до районния миинстър те означават, че с. Череша, което е с население от 813 души, се зарежда от каптаж „ Жълти хан “ и дренаж „ Калабълъка “, които са извънредно незадоволителни.
Идентична е и обстановката в с. Скалак (751 души). За питейни потребности се употребяват подземните води на дренаж „ 6-те чучура “, дренаж „ Падъклъ “, каптаж „ Манастира “ и каптаж „ Харамията “. През летните месеци семействата в селото имат вода за по 2-3 часа на всеки два дни.
Според националните избраници от Движение за права и свободи Доган казусът може да бъде позволен съществено с планиране и създаване на отклоняване от магистралния тръбопровод „ Камчия “, който е на разстояние от 7 км.
Водоснабдяването на село Струя (759 души) също не е положително. Използва се дренаж „ Коджа тарла “.
За село Разбойна (1235 души) вода се обезпечава от водовземането оборудване за питейни води – дренаж „ Хисаря “.
В три от другите обитаеми места в Руенско – Мрежичко (626 души), Припек (522) и Подгорец (468) водата се обезпечава от язовир „ Камчия “ и две водовземни уреди за подземни води.
Водата от „ Камчия “ постъпва във водоснабдителни уреди, само че все пак има режим. Причината е сериозното положение на водопроводната мрежа – тръби от друг тип и диаметър – етернитови, стоманени, чугунени, полиетиленови. Преобладаващи са етернитовите, които са амортизирани, ненадеждни и морално остарели. Те водят до чести повреди и обилни загуби на вода.
Депутатите коментират в детайли и казуса с водоснабдяването в община.
Едно от обитаемоте места е село Карагеоргиево, което е с 1200 поданици. Захранва се от личен водоизточник и различен, получаващ вода от деривацията „ Камчия “. През летните месеци – юни, юли, август и част от септември има режим на водата, който от време на време продължава повече от три дни, а във високите елементи, съвсем в никакъв случай няма вода.
Депутатите от Движение за права и свободи акцентират, че казусът може да бъде решен с включване на спомагателен водоизточник за запълване на каптажа от местността „ Омарлията “, където извира вода с дебит 11 л/с.
Село Раклиново е друго от обитаемоте места. По непрекъснат адрес там живеят113 души, а на денонощие обитаемото място е водоснабдено не повече от час. „ Проблемът може да бъде решен елементарно, защото има остаряла сонда на 10 метра от каптажа на селото. В момента се вземат проби и прави разбор за годността на водата “, прецизират депутатите от Движение за права и свободи.
Село Тополица е друго от огромните обитаеми места в община Айтос с 1000 души непрекъснато население. Водоснабдяването се реализира от три локални водоизточника. За денонощие селото е водоснабдено неповече от 10 часа. В този случай може да се включи нов водоизточник, представляващ остарял сондаж с дълбочина 350 метра на разстояние 300 метра от настоящата помпена станция, акцентират Севим Али, Ешереф Ешереф и Фатме Рамадан.
Друго от айтоските села с проблеми е Зетьово, което се водоснабдява от локален източник и вода има един път на 10-ина дни за по 2-3 часа.
В Община обитаемоте места с проблеми са – с. Вълчин (350 души), където би трябвало да се търси спомагателни водоизточници, с. Ведрово, с. Бероново, с. Костен и с. Пчелин.
Следващата седмица ще бъде входиран и въпрос за обитаемоте места с проблематично водоснабдяването в Община Поморие, където ще се действа по еднакъв метод - с идентифициране на казуса и изтъкване на решение.
Бургаските депутати от Движение за права и свободи Доган –, и насочат запитване до служебния районен министър за безводието в обитаеми места в общините –,, и, където няколко хиляди души живеят в необикновени условия за 21 век.
Те срещат в детайли министърът със обстановката и упорстват да узнаят какви ограничения ще се подхващат и надлежно какви са периодите за осъществяване.
Прави усещане, че няма просто идентифициране на казуса, а се дават съответни решения за всяко едно обитаемо място.
За Община питането е отправено по гледище на новоизбрания кмет.
„ Селата Череша, Скалак, Струя и Разбойна се водоснабдяват от локални източници и не са включени към деривацията „ Камчия “. Продължителните летни засушавания водят до привършване на водните ресурси. Освен тях има и обитаеми места, които са със смесено водоснабдяване – от язовир „ Камчия “ и локални водоизточници. Те също имат проблеми. Става въпрос за Мрежичко, Припек и Подгорец “, пишат бургаските национални избраници.
В питането си до районния миинстър те означават, че с. Череша, което е с население от 813 души, се зарежда от каптаж „ Жълти хан “ и дренаж „ Калабълъка “, които са извънредно незадоволителни.
Идентична е и обстановката в с. Скалак (751 души). За питейни потребности се употребяват подземните води на дренаж „ 6-те чучура “, дренаж „ Падъклъ “, каптаж „ Манастира “ и каптаж „ Харамията “. През летните месеци семействата в селото имат вода за по 2-3 часа на всеки два дни.
Според националните избраници от Движение за права и свободи Доган казусът може да бъде позволен съществено с планиране и създаване на отклоняване от магистралния тръбопровод „ Камчия “, който е на разстояние от 7 км.
Водоснабдяването на село Струя (759 души) също не е положително. Използва се дренаж „ Коджа тарла “.
За село Разбойна (1235 души) вода се обезпечава от водовземането оборудване за питейни води – дренаж „ Хисаря “.
В три от другите обитаеми места в Руенско – Мрежичко (626 души), Припек (522) и Подгорец (468) водата се обезпечава от язовир „ Камчия “ и две водовземни уреди за подземни води.
Водата от „ Камчия “ постъпва във водоснабдителни уреди, само че все пак има режим. Причината е сериозното положение на водопроводната мрежа – тръби от друг тип и диаметър – етернитови, стоманени, чугунени, полиетиленови. Преобладаващи са етернитовите, които са амортизирани, ненадеждни и морално остарели. Те водят до чести повреди и обилни загуби на вода.
Депутатите коментират в детайли и казуса с водоснабдяването в община.
Едно от обитаемоте места е село Карагеоргиево, което е с 1200 поданици. Захранва се от личен водоизточник и различен, получаващ вода от деривацията „ Камчия “. През летните месеци – юни, юли, август и част от септември има режим на водата, който от време на време продължава повече от три дни, а във високите елементи, съвсем в никакъв случай няма вода.
Депутатите от Движение за права и свободи акцентират, че казусът може да бъде решен с включване на спомагателен водоизточник за запълване на каптажа от местността „ Омарлията “, където извира вода с дебит 11 л/с.
Село Раклиново е друго от обитаемоте места. По непрекъснат адрес там живеят113 души, а на денонощие обитаемото място е водоснабдено не повече от час. „ Проблемът може да бъде решен елементарно, защото има остаряла сонда на 10 метра от каптажа на селото. В момента се вземат проби и прави разбор за годността на водата “, прецизират депутатите от Движение за права и свободи.
Село Тополица е друго от огромните обитаеми места в община Айтос с 1000 души непрекъснато население. Водоснабдяването се реализира от три локални водоизточника. За денонощие селото е водоснабдено неповече от 10 часа. В този случай може да се включи нов водоизточник, представляващ остарял сондаж с дълбочина 350 метра на разстояние 300 метра от настоящата помпена станция, акцентират Севим Али, Ешереф Ешереф и Фатме Рамадан.
Друго от айтоските села с проблеми е Зетьово, което се водоснабдява от локален източник и вода има един път на 10-ина дни за по 2-3 часа.
В Община обитаемоте места с проблеми са – с. Вълчин (350 души), където би трябвало да се търси спомагателни водоизточници, с. Ведрово, с. Бероново, с. Костен и с. Пчелин.
Следващата седмица ще бъде входиран и въпрос за обитаемоте места с проблематично водоснабдяването в Община Поморие, където ще се действа по еднакъв метод - с идентифициране на казуса и изтъкване на решение.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ