ЕС е обезпокоен от Китай, но не е сигурен как да реагира
Това не са диалозите, които Китай желае да води в Брюксел, още по-малко в миг, когато президентът Си Дзинпин удължава ръководството си.
Само ден преди конгресът на Комунистическата партия да завърши в събота и всъщност да разгласи Си за доживотен китайски водач, водачите на Европейски Съюз публично започнаха групово преосмисляне на все по-обтегнатите връзки на блока с Китай, проявявайки възприятие за необходимост, невиждано преди съветската война против Украйна.
В рамките на тричасов диалог 27-те водачи на Европейски Съюз един по един взеха думата на съвещанието на Европейския съвет в Брюксел, с цел да изразят засилената си угриженост.
Но въпреки диагнозата да беше единомислеща – Пекин става все по-войнствен както на военния, по този начин и на икономическия фронт, като в същото време се присламчва към подстрекаващата към война Русия – предложените ограничения бяха разнообразни.
Някои от тях приравняваха обстановката с неправилното схващане на Европейски Съюз за връзките му с Русия. Други избягваха директния паралел, само че все пак призоваваха Европейски Съюз да понижи зависимостта си от технологиите и суровините на Китай. Имаше и такива, измежду които немският канцлер Олаф Шолц, които упорстваха, че Европейски Съюз би трябвало да остане фар в международната търговия, даже и с Китай.
Различните отзиви отразяват компликациите, с които Европейски Съюз ще се сблъска през идващите години, когато Китай се трансформира от надвиснала опасност в непосредствена заплаха.
„ Не бива да повтаряме още веднъж обстоятелството, че бяхме безразлични, снизходителни, повърхностни в връзките си с Русия “, помоли напускащият министър-председател на Италия Марио Драги на заключителната конференция, предавайки посланието, което доста водачи предложиха по време на полемиката.
„ Това, което наподобява като бизнес връзки, “ добави той, „ е част от цялостната тенденция на китайската система, тъй че би трябвало да бъде третирано като такова. “
Белгийският министър-председател Александър Де Кру повтори възприятието на паника на Драги.
„ Мисля, че в предишното бяхме прекомерно самодоволни като европейски страни “, сподели той пред кореспонденти. „ В някои области [Китай] е съперник – той е яростен съперник. В някои области също по този начин виждаме, че те имат враждебно държание. Трябва да разберем, че в доста от икономическите области това има и геостратегически темперамент “.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отиде по-далеч:
„ Свидетели сме на много огромно ускорение на трендовете и напрежението “, сподели тя. „ Видяхме, че президентът Си продължава да утвърждава доста напористия и независим курс, който Китай е поел “.
Според различен посланик от Европейски Съюз даже по принцип пропекинският маджарски министър-председател Виктор Орбан се е съгласил, че Европейски Съюз би трябвало да стане по-„ самостоятелен “ по време на полемиката.
А немският канцлер Олаф Шолц – който възнамерява пътешестване до Китай идващия месец и би трябвало да стане първият западен водач, който ще поздрави Си като новоназначен водач – също е предизвестил сътрудниците си водачи от Европейски Съюз за икономическото бъдеще на Пекин, съгласно почитан посланик, осведомен за диалога.
Според дипломата Шолц е споделил на сътрудниците си водачи, че Китай може да се окаже източник на идната финансова рецесия в света, а страната е застрашена да влезе в по този начин наречения от икономистите капан на междинните приходи.
И въпреки всичко, въпреки че всички се стремяха да опишат за опасенията си от Китай, те се разделиха по въпроса по какъв начин да се оправят с тези опасения.
Балтийските страни, чиито дългогодишни предизвестия за реваншистките планове на Русия останаха глухи за огромна част от Европа, упорстват за по-твърд метод към Китай.
„ Колкото повече закани от страна на Русия срещат, толкоз по-малко се интересуват от съдействие с Китай “, сподели един посланик, визирайки балтийските страни.
Литва, да вземем за пример, стана обект на комерсиалното ембарго на Китай, откакто стартира да построява по-тесни стопански връзки с Тайван. По-рано тази година Естония и Латвия последваха стъпката на Литва да напусне икономическия клуб 17+1 на Пекин, който те подлагат на критика като китайски опит за делене на страните от Европейски Съюз.
Обратно, Шолц продължи да пази нуждата на Германия да търгува с Китай макар геополитическите промени, които настъпват. Заимствайки част от реториката на Тръмп, той изрично отхвърли концепцията за „ обособяване “.
„ Европейски Съюз се гордее с това, че е съюз, който се интересува от световната търговия, и не застава на страната на тези, които предизвикват деглобализацията “, сподели той.
Само през тази седмица Шолц, както се оповестява, поддържа договорката на китайския държавен корабен колос Cosco за придобиване на дял от пристанището в Хамбург – макар мощната съпротива от страна на личното му държавно управление.
Запитан за договорката за пристанището на конференция, Шолц сподели единствено, че „ към момента нищо не е решено “, като добави, че следва да бъдат изяснени „ доста въпроси “.
Възможното отчаяние от пътуването на Шолц до Китай – на което той възнамерява да докара и бизнес делегация – също бе отразено на срещата на водачите на Европейски Съюз, въпреки и индиректно. Министър-председателят на Латвия Кришянис Каринш да вземем за пример съобщи, че с Китай е „ най-добре да се работи, когато сме 27, а не когато сме един на един “.
Освен това, както постоянно е било, страните от Европейски Съюз са в несъгласие по въпроса до каква степен да се причислят към по-антикитайската позиция на Съединени американски щати, изключително откакто администрацията на президента Джо Байдън дефинира Китай като „ най-същественото геополитическо предизвикателство “ за страната му.
Нидерландският министър-председател Марк Рюте, въпреки да поддържа апелите за съдействие със Съединени американски щати в региона на софтуерното развиване, предизвести за американизацията на Европа в връзките с Китай: „ Важно е Европа да работи колкото се може по-самоуверено, само че и без значение, и да има равнопоставеност и взаимност, тъй че да не бъдем един тип продължение на Америка, а да имаме лична политика по отношение на Китай “.
Междувременно финландският министър-председател Сана Марин прикани Европейски Съюз да работи дружно с всички демокрации против възхода на Китай в региона на технологиите.
„ Не бива да построяваме подобен тип стратегически, сериозни зависимости от властнически страни “, сподели тя, когато беше запитана за опасенията на Европейски Съюз по отношение на Китай. „ В бъдеще ще би трябвало [да] работим и с други демократични страни, с цел да изградим дружно този тип експортни направления, да вземем за пример със [САЩ], с Англия, с Япония, с Южна Корея, Австралия, Индия, Нова Зеландия “.
Анализът е оповестен в „ Политико “, негови създатели са Стюарт Лау, Сузан Линч и Джакопо Баригаци. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Само ден преди конгресът на Комунистическата партия да завърши в събота и всъщност да разгласи Си за доживотен китайски водач, водачите на Европейски Съюз публично започнаха групово преосмисляне на все по-обтегнатите връзки на блока с Китай, проявявайки възприятие за необходимост, невиждано преди съветската война против Украйна.
В рамките на тричасов диалог 27-те водачи на Европейски Съюз един по един взеха думата на съвещанието на Европейския съвет в Брюксел, с цел да изразят засилената си угриженост.
Но въпреки диагнозата да беше единомислеща – Пекин става все по-войнствен както на военния, по този начин и на икономическия фронт, като в същото време се присламчва към подстрекаващата към война Русия – предложените ограничения бяха разнообразни.
Някои от тях приравняваха обстановката с неправилното схващане на Европейски Съюз за връзките му с Русия. Други избягваха директния паралел, само че все пак призоваваха Европейски Съюз да понижи зависимостта си от технологиите и суровините на Китай. Имаше и такива, измежду които немският канцлер Олаф Шолц, които упорстваха, че Европейски Съюз би трябвало да остане фар в международната търговия, даже и с Китай.
Различните отзиви отразяват компликациите, с които Европейски Съюз ще се сблъска през идващите години, когато Китай се трансформира от надвиснала опасност в непосредствена заплаха.
„ Не бива да повтаряме още веднъж обстоятелството, че бяхме безразлични, снизходителни, повърхностни в връзките си с Русия “, помоли напускащият министър-председател на Италия Марио Драги на заключителната конференция, предавайки посланието, което доста водачи предложиха по време на полемиката.
„ Това, което наподобява като бизнес връзки, “ добави той, „ е част от цялостната тенденция на китайската система, тъй че би трябвало да бъде третирано като такова. “
Белгийският министър-председател Александър Де Кру повтори възприятието на паника на Драги.
„ Мисля, че в предишното бяхме прекомерно самодоволни като европейски страни “, сподели той пред кореспонденти. „ В някои области [Китай] е съперник – той е яростен съперник. В някои области също по този начин виждаме, че те имат враждебно държание. Трябва да разберем, че в доста от икономическите области това има и геостратегически темперамент “.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отиде по-далеч:
„ Свидетели сме на много огромно ускорение на трендовете и напрежението “, сподели тя. „ Видяхме, че президентът Си продължава да утвърждава доста напористия и независим курс, който Китай е поел “.
Според различен посланик от Европейски Съюз даже по принцип пропекинският маджарски министър-председател Виктор Орбан се е съгласил, че Европейски Съюз би трябвало да стане по-„ самостоятелен “ по време на полемиката.
А немският канцлер Олаф Шолц – който възнамерява пътешестване до Китай идващия месец и би трябвало да стане първият западен водач, който ще поздрави Си като новоназначен водач – също е предизвестил сътрудниците си водачи от Европейски Съюз за икономическото бъдеще на Пекин, съгласно почитан посланик, осведомен за диалога.
Според дипломата Шолц е споделил на сътрудниците си водачи, че Китай може да се окаже източник на идната финансова рецесия в света, а страната е застрашена да влезе в по този начин наречения от икономистите капан на междинните приходи.
И въпреки всичко, въпреки че всички се стремяха да опишат за опасенията си от Китай, те се разделиха по въпроса по какъв начин да се оправят с тези опасения.
Балтийските страни, чиито дългогодишни предизвестия за реваншистките планове на Русия останаха глухи за огромна част от Европа, упорстват за по-твърд метод към Китай.
„ Колкото повече закани от страна на Русия срещат, толкоз по-малко се интересуват от съдействие с Китай “, сподели един посланик, визирайки балтийските страни.
Литва, да вземем за пример, стана обект на комерсиалното ембарго на Китай, откакто стартира да построява по-тесни стопански връзки с Тайван. По-рано тази година Естония и Латвия последваха стъпката на Литва да напусне икономическия клуб 17+1 на Пекин, който те подлагат на критика като китайски опит за делене на страните от Европейски Съюз.
Обратно, Шолц продължи да пази нуждата на Германия да търгува с Китай макар геополитическите промени, които настъпват. Заимствайки част от реториката на Тръмп, той изрично отхвърли концепцията за „ обособяване “.
„ Европейски Съюз се гордее с това, че е съюз, който се интересува от световната търговия, и не застава на страната на тези, които предизвикват деглобализацията “, сподели той.
Само през тази седмица Шолц, както се оповестява, поддържа договорката на китайския държавен корабен колос Cosco за придобиване на дял от пристанището в Хамбург – макар мощната съпротива от страна на личното му държавно управление.
Запитан за договорката за пристанището на конференция, Шолц сподели единствено, че „ към момента нищо не е решено “, като добави, че следва да бъдат изяснени „ доста въпроси “.
Възможното отчаяние от пътуването на Шолц до Китай – на което той възнамерява да докара и бизнес делегация – също бе отразено на срещата на водачите на Европейски Съюз, въпреки и индиректно. Министър-председателят на Латвия Кришянис Каринш да вземем за пример съобщи, че с Китай е „ най-добре да се работи, когато сме 27, а не когато сме един на един “.
Освен това, както постоянно е било, страните от Европейски Съюз са в несъгласие по въпроса до каква степен да се причислят към по-антикитайската позиция на Съединени американски щати, изключително откакто администрацията на президента Джо Байдън дефинира Китай като „ най-същественото геополитическо предизвикателство “ за страната му.
Нидерландският министър-председател Марк Рюте, въпреки да поддържа апелите за съдействие със Съединени американски щати в региона на софтуерното развиване, предизвести за американизацията на Европа в връзките с Китай: „ Важно е Европа да работи колкото се може по-самоуверено, само че и без значение, и да има равнопоставеност и взаимност, тъй че да не бъдем един тип продължение на Америка, а да имаме лична политика по отношение на Китай “.
Междувременно финландският министър-председател Сана Марин прикани Европейски Съюз да работи дружно с всички демокрации против възхода на Китай в региона на технологиите.
„ Не бива да построяваме подобен тип стратегически, сериозни зависимости от властнически страни “, сподели тя, когато беше запитана за опасенията на Европейски Съюз по отношение на Китай. „ В бъдеще ще би трябвало [да] работим и с други демократични страни, с цел да изградим дружно този тип експортни направления, да вземем за пример със [САЩ], с Англия, с Япония, с Южна Корея, Австралия, Индия, Нова Зеландия “.
Анализът е оповестен в „ Политико “, негови създатели са Стюарт Лау, Сузан Линч и Джакопо Баригаци. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ