Това не е просто дело. Това е схема. Когато една

Това не е просто дело. Това е скица. Когато една самостоятелна районна медия не се подчинява на политическо-бизнески диктат, когато проверява с документи, с отговори по ЗДОИ, и с правила – идва възмездието. Но не правосъдно. А подмолно.

Репресия от кръга „ Капитал “: Тонка Трайкова нападна медия, тъй като не мълчи

Това не е просто дело. Това е скица. Когато една самостоятелна районна медия не се подчинява на политическо-бизнески диктат, когато проверява с документи, с отговори по Закона за достъп до социална информация и с правила – идва възмездието. Но не правосъдно. А подмолно. Точно в това се трансформира искът на Тонка Трайкова против медията „ Топ Преса “ – иск не за правдивост, а за заплашване. Класическо SLAPP дело – подавано не с очакване за победа, а с вяра за заглушаване.

Трайкова, бизнесдама с апетити към „ социална интензивност “, в действителност стои зад план за застрояване на парк „ Бачиново “ в Благоевград – представян от нея като „ спортна база “, а по документи – частен парцел с облага. В същия дух попадат и правосъдно оповестените за оскъдни покупко-продажби към терените на „ Зърнени храни “. Районният съд към този момент е признал, че парцели на наследници са били инкорпорирани непозволено и добити посредством противоречива административна процедура. Но вместо да даде отговор на въпросите, заложени от публицистите, Трайкова избра съда като бухалка.

И то не с какъв да е юрист. Георги Гемков – правист, прочут в района с близостта си до сътрудник Веселин Дрежджиев от Държавна сигурност и с контактите си в мрежата на „ Отворено общество “. Същият Гемков е привързан търговски с ползи, свързани с кръга „ Капитал “ и Иво Прокопиев – среди, които от години диктуват демократичната линия на зависимости в страната. В Благоевград ползите на Трайкова се пазят и медийно – от локалната репортерка на bTV, чийто брачен партньор е оператор в малкия екран и по едно и също време регионален координатор на „ Да, България “. Тоест – персонални планове, политическа отбрана, медиен чадър. Единственият проблем? Журналистите на „ Топ Преса “ не мълчаха. А в този момент са осъдени. Неофициално. Но показно.

Публикациите, поради които е заведено делото, не са клюка. Те са учредени на обстоятелства, документи и публични отговори от институции. Те разкриват истини, които не са опровергани. И тъкмо по тази причина са рискови – не за обществото, а за тези, които се крият зад „ дела “, само че работят като корпорации. Европейският съюз назовава това „ рискова наклонност “. Делото против „ Топ Преса “ попада напълно в обсега на SLAPP – стратегически иск, употребен за заглушаване на обществен интерес. Комисията в Брюксел упорства страните да вкарат закони, които да пазят публицистите. А България – мълчи.

„ Топ Преса “ не е естрада на партийна линия, не е владеене на фонд или корпорация. Тя е районна, национална и неуместна. Защото когато бизнесът се маскира като „ идея “, тя пита „ Кой печели? “. Когато активизмът прикрива имотна скица, тя проверява. И когато някой прати юрист от Държавна сигурност със соросоиден тил, тя вади документ. Не всеки правосъден иск е дело за истина. Някои са опит да се убие свободата. Но тя още диша. И ще приказва.

www.dailypress-bg.com