Това не е поредната история за липса на паркоместа. Това

Това не е следващата история за липса на паркоместа. Това е история за нещо доста по-дълбоко – за невидимата война сред съседи, която се води не с думи, а със спукани гуми. История за едно момиче, зараснало в София, което просто желае да се прибере с бебето си… и да има къде да паркира.

Ивета живее във " Връбница 2 ", блок 603 – квартал, където „ мястото пред блока “ е по-свещено от закона. Не че някой има нотариален акт за него, само че щом дядо му там е връзвал коня – значи си е негово, нали?

През последната година, до момента в който карала остарелия си Opel, Ивета имала четири случая на преднамерено спукани гуми. Сега, с нова кола и с бебе, обстановката се повтаря. Без да е заела нечие " публично " място, без да е попречила на някого, без даже да паркира пред входа.

И не, тя не търси възмездие. Не търси „ кой го направи “. Тя просто желае да живее обикновено.

Ето целия пост на Iveta Sotirova, оповестен във Фейсбук:

Пиша този пост с вярата някой да се припознае… Живея в София към този момент над 10 години – тук съм израснала. По-точно – първо във “Връбница 2 ”, след това за малко в “Надежда 2 ”, а от близо 3 години още веднъж пребивавам във “Връбница 2 ”, блок 603.

Преди 3 години навърших 18, взех си шофьорската брошура и от този момент имам кола – сив Opel Astra H (2006 г.). Уточнявам, с цел да няма неразбрали.

Напълно обикновено е да си паркирам колата пред блока. Обаче някой от съседите явно има вяра, че щом дядо му си е връзвал коня тук едно време, това автоматизирано прави паркомястото негова собственост…

И по този начин – по тематиката с Астрата: за една година имах 4 пъти спукани гуми. Казах си – случва се, хората от блока евентуално още не знаят, че аз съм с тази кола, виждат нов автомобил и вземат решение, че “леля Гинче от село ”, е пристигнала и заема място пред блока. И тук желая да уточня че на паркинга пред блока в който пребивавам (603),паркират към 5 блока!

Изчаках 2 години и случаите стопираха – не тъй като хората схванаха,че техен комшия кара този Опел, а тъй като започнах да паркирам на всички места другаде, само че не и пред блока ми.

През декември 2024 си купих Audi. Като майка с бебе ми е извънредно значимо да имам достъп до място пред БЛОКА, не пред входа а пред блока – И тук не желая да кажа,че желая особено отделено място пред блока,защото съм “по-специална ”,а просто желая да кажа,че не желая по някакъв метод аз да нямам право да паркирам пред блока както всички останали!

Ставам през днешния ден, слизам и… изненада – спукана гума. Чудесно!

Честно казано, нямам нерви да проверявам кой няма какво да прави и си намира развлечение, като тормози другите. Затова и пиша този пост. Ако се разпознаеш – Бъди жив и здрав Благодаря за отделеното време да прочетете това.

Проблемът не е в паркинга. Проблемът е в хората. Тази история не е единствено за Ивета. Това е за всички нас – които живеем в град, само че постоянно се държим като на война. За тези, които имат вяра, че отмъщението е по-сладко от разговора. Че една топлийка в гума е мотив. Че нова кола значи нахалник. Че " мястото си е мое ", щом съм тук от 1995-та.

А в случай че някой се е припознал – може би е време да се припознае и в думите " Извинявай " и " Повече няма да се повтори. "