Това не е моята война, казва Данил, който се крие,

" Това не е моята война ", споделя Данил, който се крие, с цел да не бъде мобилизиран за войната против Украйна. Много съветски мъже се укриват от повиквателните, с които ги пращат на фронта. Дъждовни води събра пет персонални истории.

, оповестена от президента на 21 септември 2022 година, към този момент върви към привършване. Кметът на Москва да вземем за пример разгласи завършек на мобилизацията. По публични данни към този момент са призовани над  200 000 руснаци. Но. Някои отпътуват в чужбина, други търсят способи да избегнат връчването на повиквателната. Ето няколко типични истории, събрани от Дъждовни води, в които цялостните имена на събеседниците не са упоменати от съображения за сигурност.

Данил, 33 години: " Това не е моята война "

По данни на сп. „ Форбс “ от 21 септември насам от Русия са избягали 700 000 души. Така е постъпил и Данил, художник и татуировчик от Санкт Петербург. „ Имам другари украинци – не желая да водя война против тях. Това не е моята война. Щеше да е друго, в случай че някой ни беше нападнал “, споделя той.

Първоначално Данил мислел да се крие в планински хижи с другари, които се занимават с лов и лов на риба. Но събрал пари и се отправил към Грузия, докъдето пътувал с рейс, а последните три километра до границата минал пешком, с цел да избегне големите опашки от чакащи коли.
Редакцията предлага
Сега е в Тбилиси. Още не си е намерил непрекъснато жилище и нощува при познати. Не знае по кое време ще може да се върне в Русия. „ Тежко ми е – това не е моят дом, не е моята страна. Но всички взаимно си оказват помощ – такова единение сред руснаците в Русия не съм виждал. “

Андрей, 32 години: " Изключих звънеца на входната врата и се укривам при приятелката ми "

Андрей бил продавач-консултант в огромна комерсиална верига в северозападната част на Русия. След оповестяването на мобилизацията побързал да отиде на работа: „ У дома се разтрепервах от всеки тон, а на работата беше по-спокойно – има доста хора, доста изходи, от които да се възползваш, в случай че искаш да избягаш “.

Ръководството на магазина обаче оповестило, че в случай че дойдат призовки за чиновниците, те ще им бъдат раздадени. Затова Андрей напуснал работа, само че останал в Русия, тъй като няма пари, а и не знае какво би могъл да прави в чужбина. Засега живее при приятелката си. За да не могат да му връчат повиквателна, е изключил звънеца на входната врата, не отваря никому, а двамата се пробват да живеят, без да шумят.

Сергей, 25 години: " Не пребивавам там, където съм регистриран "

Сергей работи в неголяма IT компания в Архангелска област. След оповестяването на мобилизацията неговият шеф изпратил всичките си сътрудници да работят от у дома. „ Началството ни е срещу войната и не поддържа мобилизацията “, споделя Сергей.

И той не може да замине от Русия заради неналичието на средства, а има и близки, които не може да изостави. За да не получи призовката, двамата с жена му не живеят там, където са регистрирани и не подвигат телефона, когато видят непознати номера.

Юрий, 37 години: " По-добре в пандиза, в сравнение с да водя война против Украйна "

Юрий е инженер в проектантска организация в незначителен град в Русия. Казва, че следи деликатно политическите събития и е очаквал оповестяването на войната. Още през февруари решил, че в краен случай ще е по-добре да попадне в пандиза, в сравнение с да води война против Украйна. Няма семейство, само че не може да замине – пари няма, а има доста задължения.

Мобилизация в град Тара, Сибир

В службата му всички мъже били изпратени в отпуск, въпреки че шефът поддържа политиката на Путин. „ Дойде призовка за сътрудник, който още от началото на мобилизацията искаше да отиде на фронта. Но шефът не го пусна. На военната комисия бе казано, че е в отпуск “, споделя Юрий.

Егор, 20 години: " Ако протестът стане всеобщ, войната ще свърши "

Егор е касиер в огромна верига от книжарници в Москва. Описва настоящето си положение по този начин: „ Живея като в мъгла. Имам възприятието, че бъдещето ми е единствено в утрешния ден. “

Егор не отпътува и споделя, че за него заминаването би било равнозначно на изменничество. „ Не бих могъл да си седнал съм умерено някъде, до момента в който на  други момчета като мен им се постанова да извършват незаконни заповеди. “ Ако му донесат призовка, възнамерява да я скъса или да употребява връзките си, с цел да избегне мобилизацията. Ако не се получи, е подготвен или да се съобщи в плен, или да се разпалва против командването: „ Ако протестът стане всеобщ, войната ще свърши “, споделя той.