Това не е филм. Това се случва в България. Случва

Това не е филм. Това се случва в България. Случва се в този момент. Тя е на 23 година и е боен служител на реда. Той на 63 г.-преподавател. Предлага й помощ. Влияние. Кариера. Тя отхвърля. И животът й се трансформира в пъкъл.

Две години боязън. Девет месеца под защита. Нарязани гуми. Палежи. Заплахи с киселина.

Кога тормозът минава границата на опит за ликвидиране? Когато системата мълчи, истината има потребност от глас. История за битка против издевателството, насилието и бездействието. Вижте я!

 

 

„ Срязаха ми четирите гуми на автомобила. За трети път. Получавам известие от някакъв чужд номер, че това било последно предизвестие, че идната нарязана ще съм аз. Били приготвили 2 литра киселина, където ме видят, там ще ме залеят… “

Историята на Анастасия Стойнева. Как стартира всичко?

„ Беше ми учител в Югозападния университет в Благоевград. Асен Пейчев се споделя. Беше ми учител в Югозападния университет в Благоевград. Втрети курс ми преподаваше разузнаване и контраразузнаване. Той не идваше постоянно на лекции, постоянно беше някъде.

Много рядко сме го виждали да участва в университета.

И в деня на изпита, когато имахме при него, с сътрудници седим и си разясняваме, до момента в който го чакаме в залата кой къде ще кандидатства, тъй като сме близо до довеждане докрай. И на мен към този момент ми бяха споделили, че ще афишират конкурс за Военна полиция и го чаках да го качат, да си пусна документите. И това го изяснявам на сътрудниците и той с влизането най-вероятно ме е чул какво съм споделила. И седна.

Започна изпитът и ни викаше един по един на бюрото. Дойде моят ред. Отидох и той стартира:

 

„ Колежке, аз чух какво казвате. Аз имам доста връзки освен в Министерство на защитата, в Министерство на вътрешните работи, във всичките структури. Мога, в случай че желаете да ви оказа помощ. “
Аз тогава му отхвърлих няколко пъти и споделих му, че нямам потребност. “

 

Анастасия взима изпита. Два месеца по-късно Пейчев се свързва с нея.

 

„ Да ми каже, че е излязъл конкурс, да си пусна документите. Аз му споделих, че към този момент съм ги пуснала и той: „ Добре, ужасно, дръжте ме в течение “.

И стартира да ми звъни, да ме пита до каква степен е стигнал състезанието, по какъв начин вървят нещата. В Радомир пристигна в едно заведение, сякаш да обсъждаме за работата, тъй като бил доста осведомен, само че не обсъждахме нищо обвързвано с това.

Обясняваше ми по какъв начин бил пътувал наляво надясно, по какъв начин имал връзка с някакви туркини някакви, които мен не ме интересуват по никакъв мотив. Обясняваше по какъв начин имал доста мощни връзки, позиция. Ако не ми харесало във военна полиция щял да ме реалокира където пожелая. Искаше да ме прави офицер, след това да ме прави снайперист. После обясняваше, че работи, че работи към DEA/Държавна Агенция за битка с наркотиците/

Искаше и там да ставам някаква. Аз му отхвърлих всичко, беше супер налудничево това, което ми приказва. И някъде състезанието протече към шест месеца.

Проучвания, изпити, всичко.

Някъде към средата на състезанието ми звъни един ден, че би трябвало да се забележим незабавно. И аз го запитвам, какво се случва?

Не могъл да ми каже по телефона. Питах го няколко пъти. Оказа се, тогава ходех с едно момче, че той бил нарушител. Бил упрекнат в ликвидиране, в обир, в наркотици…

И че ГДБОП и ДАНС го били дебнали. И че в случай че се разбере, че аз като предстоящ военнослужещ излизам с престъпно проявен… Започна да ме заплашва с Военния съд. Аз още не бях назначена. Както и да е. Казах му, че това няма по какъв начин да е истина, тъй като аз въпреки всичко съм с този човек. Аз го познавам.

Проверихме, той е имал някаква Детска педагогическа стая ли и му останало в досието. Той ми изкара една информация от полицията и афишираше, че това е доказателство, че той не лъже, че в действителност е осъществено това закононарушение.

Как ГДБОП го следят, ще влязат с вратата, до момента в който дремя у тях. Тогава ми светна лампичката, че този човек не е добре. Започна да упорства да се виждаме. Аз го лъжех, че не съм в града, че имам работа, че съм болна… “

По случая работи престъпният психолог Тодор Тодоров и екипа му. Според Тодоров Пейчев е рисков и по -нататъшните му дейности по отношение на Анастасия са непредвидими.

 

 

Източник: glasnews

Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News