Проф. Александрова: Дизайнерските бебета са нещо, което не би трябвало да бъде допустимо
" Това може единствено да ни накара да поддържаме науката. За момента никой не планува основаване на модифицирани хора. Проектът, който стартира, се финансира от " Welcome trust " - най-голямата благотворителна акция за медицински действия. 25 години, след оповестяването на първите резултати от най-големия план в историята на биомедицината - " Човешки геном ", стартира " Човешкият синтетичен геном ", това напълно не е инцидентно ", сподели вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.
По думите ѝ задачите на плана са няколко.
" Първата е да получим доста повече знания за това по какъв начин работи ДНК и второто - да отворим вратата към нови лечебни подходи в медицината. Другата цел е да бъдат синтезирани все по-големи и по-големи блокове ДНК, като концепцията е в края на плана, който е плануван за 5 години, само че най-вероятно ще продължи много по-дълго, да бъде създадена синтетична човешка хромозома, съдържаща към 2% от генетичната информация от индивида ", добави проф. Александрова в ефира на .
Тя разясни, че още преди 60 години стартират първите опити за синтез на ДНК.
" От началото на този век познанията и с опита, който натрупа науката, 2002 година беше синтезиран вирус - вирусът, който е провокирал испанската чума. Неговият геном е доста дребен, към 10 500 нуклеотида. Впоследствие беше синтезиран геномът на ешерихия коли, заприказва се за най-малък бактериален геном. В момента също вършим някои неща, генното редактиране, да вземем за пример. Но това, което вършим, са доста малко и лимитирани промени, и то във към този момент съществуващи ДНК молекули, до момента в който синтезът е предизвикателство ", акцентира вирусологът.
А редом с плана ще върви и обществена стратегия.
" Тя ще е за тези морални проблеми и питания, които биха могли да съпътстват цялата тази работа. Този план е изправен пред доста съществени провокации. Има включени вирусни последователности, всеки ген си има своите контролни области. Какви са страховете? Това е проблем, с който по този начин или другояче сме се сблъсквали - дизайнерските бебета. Това е нещо, което не би трябвало да бъде възможно ", разяснява още проф. Радостина Александрова.
Гостът напомни, че 20 век бе избран като " Векът на атома ".
" Той даде доста неща на света, даже атомната сила, която може да бъде употребена и за положително, и за неприятно. Но даде и доста други неща с научаването на химичните и физичните свойства на детайлите. Може би 21 век ще бъде векът на ДНК. За момента цената също е едно предизвикателство пред плана " Синтетичен геном ". " Welcome trust " за момента влага 10 млн. паунда, само че най-вероятно тази сума няма да бъде задоволителна, ще има потребност от повече пари. Всеки желае да си отговори на въпроса по какъв начин сме основани, по какъв начин работим ", добави вирусологът пред
Проф. Александрова сподели още, че в дребната ДНК в митохондриите се крият аргументите за ужасяващи болести, водещи до доста съществени човешки недъзи.
" В идващите години раковите болести ще правят отстъпка и даже да не сме в положение да ги лекуваме, ще бъдем в положение да ги направляваме ", счита експертът.
По думите ѝ задачите на плана са няколко.
" Първата е да получим доста повече знания за това по какъв начин работи ДНК и второто - да отворим вратата към нови лечебни подходи в медицината. Другата цел е да бъдат синтезирани все по-големи и по-големи блокове ДНК, като концепцията е в края на плана, който е плануван за 5 години, само че най-вероятно ще продължи много по-дълго, да бъде създадена синтетична човешка хромозома, съдържаща към 2% от генетичната информация от индивида ", добави проф. Александрова в ефира на .
Тя разясни, че още преди 60 години стартират първите опити за синтез на ДНК.
" От началото на този век познанията и с опита, който натрупа науката, 2002 година беше синтезиран вирус - вирусът, който е провокирал испанската чума. Неговият геном е доста дребен, към 10 500 нуклеотида. Впоследствие беше синтезиран геномът на ешерихия коли, заприказва се за най-малък бактериален геном. В момента също вършим някои неща, генното редактиране, да вземем за пример. Но това, което вършим, са доста малко и лимитирани промени, и то във към този момент съществуващи ДНК молекули, до момента в който синтезът е предизвикателство ", акцентира вирусологът.
А редом с плана ще върви и обществена стратегия.
" Тя ще е за тези морални проблеми и питания, които биха могли да съпътстват цялата тази работа. Този план е изправен пред доста съществени провокации. Има включени вирусни последователности, всеки ген си има своите контролни области. Какви са страховете? Това е проблем, с който по този начин или другояче сме се сблъсквали - дизайнерските бебета. Това е нещо, което не би трябвало да бъде възможно ", разяснява още проф. Радостина Александрова.
Гостът напомни, че 20 век бе избран като " Векът на атома ".
" Той даде доста неща на света, даже атомната сила, която може да бъде употребена и за положително, и за неприятно. Но даде и доста други неща с научаването на химичните и физичните свойства на детайлите. Може би 21 век ще бъде векът на ДНК. За момента цената също е едно предизвикателство пред плана " Синтетичен геном ". " Welcome trust " за момента влага 10 млн. паунда, само че най-вероятно тази сума няма да бъде задоволителна, ще има потребност от повече пари. Всеки желае да си отговори на въпроса по какъв начин сме основани, по какъв начин работим ", добави вирусологът пред
Проф. Александрова сподели още, че в дребната ДНК в митохондриите се крият аргументите за ужасяващи болести, водещи до доста съществени човешки недъзи.
" В идващите години раковите болести ще правят отстъпка и даже да не сме в положение да ги лекуваме, ще бъдем в положение да ги направляваме ", счита експертът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ