Успехът или неуспехът на мнозинството зависят от съдебната реформа
Това болшинство ще бъде сполучливо или несполучливо по отношение на това, което успее да направи в правосъдната система. Това съобщи един от дейните по тематиката депутати от левицата Крум Зарков дни преди да стартира работата и краткотрайната комисия за промени в Конституцията. За правосъдната промяна и упоритостите на болшинството, което може да се трансформира в
залог за бъдещето на ръководството с Крум Зарков беседва репортерът на news.bg Диляна Панайотова.
Г-н Зарков, още веднъж се повдигна тематиката за промени в Конституцията. Дойде ли време за това и има ли нужното единодушие в обществото за промени в Конституцията и тук в Народното събрание?
За прецизни промени в Конституцията в една избрана нейна част, глава 6 Съдебна власт - мисля, че да. Надявам се този спор да не се изроди и да се окичи с всевъзможни екстравагантни хрумвания. Към Конституцията би трябвало да се отнасяме доста съществено и със благоговение. Но има някои неща, които би трябвало да се създадат. Може би най-ясните от тях са нов метод за съставяне на Висш съдебен съвет, надлежно съотношенията на метода на избиране на членовете в него и по-свободен достъп до конституционното правораздаване. Това са неща, за които е назрял моментът и, спазвайки самата конституционна процедура с задоволително необятно разискване, мисля, че могат и би трябвало да бъдат направени.
Как тези промени ще бъдат усетени от самите жители?
За да се усетят от самите жители нов метод на правосъдие, правова страна, не стига единствено Конституцията. Това е пакет от промени - конституционни, за които споменахме, законови, които са изключително значими, Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуален кодекс, а и личностни в последна сметка, тъй като ще би трябвало тези, които ще извършват новите закони със наличие, да са наградени първоначално с задоволително публично доверие и да имат качествата да го резервират.
Само че дебатът, който тече сега, и измененията, които се оферират, не вземат решение ли някакви кадрови проблеми по-скоро?
Не мисля, че конституционният спор е кадрови. Конституционният спор се породи от обстоятелството, че през 2015 година в Конституцията ни беше внедрен и този въпрос за Висш съдебен съвет, методът, по който той е разграничен на две колегии и по какъв начин действат. Може би има и други неща, които би трябвало да се обмислят, обсъдят и трансформират, в случай че е належащо. Но не това е ключът от правосъдната промяна. Това е един от значимите детайли. По отношение на основния прокурор, което е една от най-важните тематики, съгласно мен там са нужни тези промени, които провокират огромно публично внимание, само че ще трансформират нещата. Като да вземем за пример онази концепция за оборване на отводите за формиране на произвеждане. Това ще наруши значително монопола на решението дали някой да се проверява, или не. Това и други промени като обвързваните със профилираното правораздаване, методът, по който ще се провеждат от тук нататък този вид каузи против проведени незаконни групи и висшите етажи на властта ще допринесат за това хората да бъдат уверени, че живеят в правова страна, а точно в страна, в която никой не е над закона.
Досегът на хората със правосъдната система не е единствено наказателното правосъдие. Има доста неща, които би трябвало да се създадат, тъй че българските жители да се усещат уверени, че стигнат ли до правосъдната зала, към тях ще се подходи съгласно европейските стандарти и правила, т.е. независимо и професионално. От друга страна има доста неща, които би трябвало да се създадат, с цел да не се стига при всеки спор до правосъдна зала. Това е една голяма тематика, само че, коства ми се, че според поговорката " рибата се вмирисва откъм главата " - би трябвало да стартираме от огромните въпроси.
Отделните политически партии в този парламент и опозицията, и ръководещите имат съществени търкания по отношение на какви промени би трябвало да залегнат в Конституцията. От тази позиция тази борба не е ли авансово изгубена? Не се ли трансформира тематиката за изменение на Конституцията в комфортна политическа дъвка за всеки парламент?
По принцип тематиката правосъдна промяна може би към този момент 30 години обратно към този момент е използвана по всевъзможни способи. Конституцията също, за жалост. Всяка партия и всяка парламентарна група има право на своето мнение. Да забележим обстоятелствата. Политическа партия ГЕРБ преди година - година и половина хвърли цяла нова Конституция във въздуха като стръв в публичния спор, с цел да отклони вниманието от митинга, който се случваше на площада. Но в нея те са декларирали някакви позиции. Движение за права и свободи също слага на масата свои позиции. От друга страна този спор фактически се води към този момент няколко години в това число посредством мнения, които получаваме, отчети, които получаваме от европейските институции. И това на фона на тежкото публично съмнение към правосъдната система към тези, които я съставляват на напред във времето. Тоест, дебатът следва или е жертван, или не е, само че съм уверен, че в случай че тази краткотрайна комисия, която беше основана неотдавна, както и цялото национално посланичество в целокупност, покаже задоволително добра работа, провежда вярно процеса, то на тези, които ще се опълчват, ще им бъде мъчно.
Президентът също има собствен план на Конституцията, само че сподели, че ще го извади на масата, когато види, че има устойчиво болшинство, което да извърши измененията в Основния закон. Все още не сме го видели. Знаем и за опълчването с опозицията и напрежението с президентската институция. Какво можем да чакаме? Възможно ли е помиряването в името на огромната концепция за в действителност съществени и постоянни във времето промени в главния закон?
Основният закон не инцидентно е планувал тези комплицирани процедури и тези спомагателни болшинства, тъй като смяната му не е нещо просто - ето по този начин. От тук нататък не зная дали за помиряване би трябвало да се приказва, по-скоро би трябвало да се търси разбиране. Отново желая да повторя, че тази краткотрайна комисия би трябвало да провежда вярно работата си, да бъде задоволително включваща на хрумвания, които има в други институции. Цялата концепция на нейното сформиране беше да има подобен конгрес, на който да може да се обсъдят тези неща, а не някой да излезе и да сложи " ето това е моето предложение ", тъй като явно ситуацията не допуска построяването на подобен консенсус. Това ще отнеме време. Струва ми се обаче, че в случай че политиците изобщо държат на думите, които изтичат, то аз се надявам, че това е по този начин, когато са декларирали да вземем за пример някакви позиции от тях, импортирани в предходни години или в този момент, то ще им бъде мъчно да се отметнат. Обратното би означавало дебелоглав, а това в политиката нямам доверие да води до нещо положително. Искам да подчертая, че сега, в който си приказваме за формираната такава краткотрайна комисия за промени в Конституцията, тя още не е заседавала, нещата са още в самото начало, а срокът на деяние, който беше избран е шест месеца. Това на някои може да се коства дълго, само че съгласно мен е рационален период, и ще се оправи със задача, с която се е заела.
Как вие политиците ще гарантирате, че даже и да се осъществят някакви промени в Конституцията, последващо болшинство няма да реши да прави свои промени?
Ето по тази причина аз съм от тези, които смятат, че нашата Конституция и тези, които са я основали през 1991 година, доста вярно са поставили разнообразни загради, както условията за по-големи болшинства в нормално Народно заседание, по този начин и института на Велико народно събрание, с цел да не може всяко болшинство, от време на време по тактическо-политически аргументи да се заиграва с Конституцията. Сега рецензията е, че не действаме задоволително бързо. По-добре да срещнем тази рецензия, в сравнение с да превърнем главния си закон в нещо, с което политиците елементарно могат да се заиграват. Виждате, че този спор е толкоз сложен, толкоз комплициран, че нямам доверие една конституционна промяна да бъде заметена с лека ръка от последващо болшинство. Това болшинство ще бъде сполучливо или несполучливо значително от това, което успее да направи в правосъдната система. В този ред на мисли то би трябвало да бъде съдено в целокупност за своите дейности: краткотрайната комисия за конституционните промени, Закон за съдебната власт също, Наказателно-процесуален кодекс, Закона за КПКОНПИ. И тогава ще се види кое е сполучливо и кое не. 
