Това лято се навършиха 40 години от създаването на Шенген.

Това лято се навършиха 40 години от основаването на Шенген. Няма доста мотиви за празнуване обаче, защото зоната за свободно придвижване на Европейски Съюз от ден на ден се лимитира.

Въведено за първи път през 1985 година и по-късно възхвалявано като едно от определящите достижения на Блока, Шенгенското пространство разрешава на хора, артикули и услуги да пътуват свободно в 27 страни: 23 страни от Европейски Съюз плюс Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн.

Всеки ден към 3,5 милиона души минават вътрешни граници, а към 32 милиона предприятия икономисват пари от скандални бюрократични разноски.

Но тази независимост беше неведнъж тествана от 2015 година насам, когато внезапното нарастване на бежанците и мигрантите, най-вече от Близкия изток, провокира повторното въвеждане на вътрешни гранични инспекции.

По това време страните от Европейски Съюз го дефинираха като „ краткотраен “ отговор за намаляване на рецесията, която разкри рестриктивните мерки на системите за леговище и граници на Блока.

Съгласно разпоредбите на Шенген, страните членки имат право краткотрайно да вкарат още веднъж гранични инспекции, въпреки и единствено когато има сериозна опасност за публичния ред или вътрешната сигурност.

Колко дълго ще останат тези контролни ограничения зависи от съответните правни аргументи, които дадена страна показва, само че концепцията е ясна: краткотрайно значи краткотрайно.

И въпреки всичко, от юли 11 страни от Шенгенското пространство вкараха още веднъж гранични инспекции на вътрешните си граници. В понеделник Полша вкара още веднъж гранични инспекции на транспортни средства, влизащи от Германия като ответна мярка.

Давиде Коломби, откривател в региона на правораздаването и вътрешните работи, разяснява, че многочислени органи, в това число Върховният съд на Европейски Съюз, Парламентът и Сметната палата, са сложили под въпрос „ нуждата, пропорционалността и доказателствата за повторното въвеждане на тези гранични инспекции “.

„ Страните от Европейски Съюз въобще не съумяват да дават доказателства за това по какъв начин въвеждането на гранични инспекции е решение на открития проблем “, добави Коломби.

Експертът изясни, че въвеждането на граничен надзор по вътрешните граници е било предопределено единствено в лимитирани и изключителни случаи.

„ Но тогава страните членки  надвишиха това, което в действителност им е разрешено според законодателството на Европейски Съюз “.

Коломби сподели още, че един от главните проблеми е неналичието на правоприлагане от страна на Комисията, макар че страните членки са надхвърлили периодите, избрани от Кодекса на шенгенските граници. Комисията в действителност не подхваща никакви смислени дейности.

Икономическите последствия

 

Като се има поради, че Шенген е основен мотор на стопанската система на Европейски Съюз, неговото анулиране би имало директни последствия за търговията, пътуването до работа, туризма и разноските, свързани с граничния надзор. Годишните оперативни разноски се правят оценка на сред 2 и 4 милиарда евро годишно, или към 0,02% до 0,03% от общия Брутният вътрешен продукт на Шенгенското пространство.

В по-широк проект, премахването на зоната за свободно придвижване подкопава основите на Еврозоната, защото валутният съюз работи най-добре, когато стоките и хората могат да се движат свободно.

Постоянните гранични инспекции рискуват да забавят придвижването на хора и артикули през континента. Това ще направи туризма по-скъп, както и ежедневните пътувания до работа за 1,7 милиона трансгранични служащи. Само това може да коства от 3 до 4 милиарда евро годишно, като по-малки страни като Словакия и Люксембург, са най-засегнати.

 

Добавете към това към 200 милиона годишни трансгранични пътувания и милиони товарни камиони и общото икономическо влияние може елементарно да се удвои.

 

Над обявата работи -Камелия Павлова/SafeNews

Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News