Изложбата "Неспокойната Земя": Бежанците като хора, а не като статистика
Това лято посетителите на Музея за дизайн и изкуства в Милано ( " La Triennale di Milano " ) можеха да видят доста въздействаща галерия, отдадена на бежанците и мигрантите.
Името на експозицията " Неспокойната Земя " (La Terra Inquieta) е взето от стихосбирка на карибския създател Едуард Глисан, който в своето творчество визира въпроса за това по какъв начин другите култури могат да съществуват дружно. Чрез изкуството бяха налично показани световните трендове и предпоставките за бежанските талази - военни спорове и естествени бедствия. Освен тематиката за бежанците, изложбата съумя да наблюдава и историята на имигрантите, които постоянно са принудени да търсят по-добър живот другаде заради неподходящите стопански условия в страните им на генезис.
Чрез инсталациите на повече от 60 създатели от 39 разнообразни страни (включително и от България) посетителите на музея можеха да почувстват прекарванията и упованията на търсещите леговище и мигрантите от актуалната бежанска вълна.
Експозицията е съсредоточена върху серия от тематични линии – войната в Сирия, потъването на лодки с мигранти край остров Лампедуза, животът в бежански лагери, фигурата на индивида без страната, италианската миграция в ранния 20-и век и други. Чрез арт съоръжения, видеа с персонални и групови разкази на търсещи леговище, документални фотоси, исторически извори и материални артефакти " Неспокойната Земя " реконструира компликациите пред търсещите леговище и мигрантите, обикалящи границите на Европа в търсене на вход към нейното сърце. А в центъра на тяхната авантюра бяха сложени жаждата им за избавление и блянът им за по-добър живот.
Инсталациите
Първата апаратура в експозицията бе " Територии " на Правдолюб Иванов. Иванов показа 10 национални флага, символизиращи страните-основателки на Европейския съюз. Но всеки от тези знамена бе оцапан с доста тиня, в което създателят е вложил символиката на своето създание.
© Теодор Спасов
Друга апаратура представяше пътуването от Турция към Германия на турските гастарбайтери.
© Теодор Спасов
Следваха картини и статуи, изобразяващи жестокостите по време на войните и военните спорове в сегашния и предишния век – а таман войните са главната причина за бежанските талази в нашето съвремие.
Сред най-въздействащите съоръжения са тези с движимости на търсещи леговище и мигранти, които те са носили със себе си по пътя към Европа: персонални карти, мобилни телефони, листчета с телефонни номера, часовници, гривни, пръстени, дебитни карти, симкарти, религиозни знаци, фотоси на близки хора и други. Една от най-интересните съоръжения бе формирана от джапанките и обувките на мигранти, преобразени в дребни лодки.
© Теодор Спасов
Силно въздействаща оказваше и гледката на разпилените по пода на една от залите облекла, които хора са носили, пробвайки се да доближат до Европа. В една от огромните зали можеше да се видят фотоси от избавителните акции на мигранти в Средиземно море.
Дълъг към 40 страници подробен лист с всички разпознати и неидентифицирани хора, изгубили живота си по пътя към Европа през последните 25 години също беше експонат. Той бе със дребен шрифт и като че ли безконечен. Който го види, няма по какъв начин да не си даде сметка, че зад всяко от тези имена стои човешко създание, което е имало своите усеща, своите близки и своята орис.
Изложбата изпрати ясното обръщение, че бежанският и мигрантският проблем през днешния ден са признаци на актуалната световна система, в която неравенството и неналичието на идентична стойност на всеки човешки живот са може би най-значимият проблем. Дехуманизирането на хора и свеждането им единствено до статистика е проблем, който в продължение на десетилетия е бил подценяван. И който поколението на сегашните подрастващи ще би трябвало да позволи.
Името на експозицията " Неспокойната Земя " (La Terra Inquieta) е взето от стихосбирка на карибския създател Едуард Глисан, който в своето творчество визира въпроса за това по какъв начин другите култури могат да съществуват дружно. Чрез изкуството бяха налично показани световните трендове и предпоставките за бежанските талази - военни спорове и естествени бедствия. Освен тематиката за бежанците, изложбата съумя да наблюдава и историята на имигрантите, които постоянно са принудени да търсят по-добър живот другаде заради неподходящите стопански условия в страните им на генезис.
Чрез инсталациите на повече от 60 създатели от 39 разнообразни страни (включително и от България) посетителите на музея можеха да почувстват прекарванията и упованията на търсещите леговище и мигрантите от актуалната бежанска вълна.
Експозицията е съсредоточена върху серия от тематични линии – войната в Сирия, потъването на лодки с мигранти край остров Лампедуза, животът в бежански лагери, фигурата на индивида без страната, италианската миграция в ранния 20-и век и други. Чрез арт съоръжения, видеа с персонални и групови разкази на търсещи леговище, документални фотоси, исторически извори и материални артефакти " Неспокойната Земя " реконструира компликациите пред търсещите леговище и мигрантите, обикалящи границите на Европа в търсене на вход към нейното сърце. А в центъра на тяхната авантюра бяха сложени жаждата им за избавление и блянът им за по-добър живот.
Инсталациите
Първата апаратура в експозицията бе " Територии " на Правдолюб Иванов. Иванов показа 10 национални флага, символизиращи страните-основателки на Европейския съюз. Но всеки от тези знамена бе оцапан с доста тиня, в което създателят е вложил символиката на своето създание.
© Теодор Спасов
Друга апаратура представяше пътуването от Турция към Германия на турските гастарбайтери.
© Теодор Спасов
Следваха картини и статуи, изобразяващи жестокостите по време на войните и военните спорове в сегашния и предишния век – а таман войните са главната причина за бежанските талази в нашето съвремие.
Сред най-въздействащите съоръжения са тези с движимости на търсещи леговище и мигранти, които те са носили със себе си по пътя към Европа: персонални карти, мобилни телефони, листчета с телефонни номера, часовници, гривни, пръстени, дебитни карти, симкарти, религиозни знаци, фотоси на близки хора и други. Една от най-интересните съоръжения бе формирана от джапанките и обувките на мигранти, преобразени в дребни лодки.
© Теодор Спасов
Силно въздействаща оказваше и гледката на разпилените по пода на една от залите облекла, които хора са носили, пробвайки се да доближат до Европа. В една от огромните зали можеше да се видят фотоси от избавителните акции на мигранти в Средиземно море.
Дълъг към 40 страници подробен лист с всички разпознати и неидентифицирани хора, изгубили живота си по пътя към Европа през последните 25 години също беше експонат. Той бе със дребен шрифт и като че ли безконечен. Който го види, няма по какъв начин да не си даде сметка, че зад всяко от тези имена стои човешко създание, което е имало своите усеща, своите близки и своята орис.
Изложбата изпрати ясното обръщение, че бежанският и мигрантският проблем през днешния ден са признаци на актуалната световна система, в която неравенството и неналичието на идентична стойност на всеки човешки живот са може би най-значимият проблем. Дехуманизирането на хора и свеждането им единствено до статистика е проблем, който в продължение на десетилетия е бил подценяван. И който поколението на сегашните подрастващи ще би трябвало да позволи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ