Остров Ливингстън - това е АНТАРКТИДА
Това ли е краят на света? Без пресилване? Питам се и сама си давам отговор: когато леденият пейзаж, с плаващи в океана замръзнали блокове, айсберги и ниски облаци извърши очите и душата ти, отговорът е единствено - да. Целият ми песимизъм от първите стъпки на остров Кинг Джордж изчезва, когато с чилийското 30-годишно корабче „ Карпух “, дълго единствено 25 метра и преустроено като научно-изследователски съд, прекосяваме пролива Бренсвилд. „ Бушуващите талази “.
След като сме чакали към 5 часа на брега на Кинг Джордж (добре че общителните чилийци ни подслониха и нахраниха), в 21 ч., опаковани като за през океана, един „ Зодиак “ ни води на „ Карпух “. Впрочем, от залива Максуел отплават разнообразни кораби - военни, научно-изследователски, даже круизни. Круизите тук са скъпи, само че пък много измислени. Свалят те на брега, поразходят те малко с лодка и - назад в лукса. Ако имаш шанс с времето. Ако не, си стоиш на кораба, снимаш се на фона на снежен рид и в цивилизацията се хвалиш, че си бил на АНТАРКТИДА.
Нашият случай не е подобен. Изживяваме всичко с цялостна мощ. Поне аз. Почти 17 часовото пътешестване до българската база „ Св.Климент Охридски “ на полуостров Хърт минава безпроблемно, морето е релативно умерено, единствено Живко лежи в трюма и се моли да не „ нахрани рибите “... Затова пък имаме вечер на „ българо-чилийската дружба ", която продължава до 3 след среднощ и детайлностите за нея икономисвам. Без непотребен национализъм ще кажа, че българската база е доста добре позната тук, капитанът Хорхе и сътрудниците му са ни били на посетители, доста им се желае отново да слязат на брега, само че няма по какъв начин. Ние идваме, а групата преди нас си потегля назад с тях.
По пътя акустираме за 2 часа на Уилямс пойнт, в северната част на Ливингстън, да приберем Стефан, Петър и Кристин, които 10 дни работят на палатковия лагер, разбирай палатки, по взаимен българо-чилийски план за проучване на палеофлората от епохата на динозаврите.
Качват се на кораба, леко охладени, само че доста удовлетворени от свършеното. Пият чай и още нещо - по нищо не проличава че са били съвсем навън... на края на света. Това са полярниците.
След като сме чакали към 5 часа на брега на Кинг Джордж (добре че общителните чилийци ни подслониха и нахраниха), в 21 ч., опаковани като за през океана, един „ Зодиак “ ни води на „ Карпух “. Впрочем, от залива Максуел отплават разнообразни кораби - военни, научно-изследователски, даже круизни. Круизите тук са скъпи, само че пък много измислени. Свалят те на брега, поразходят те малко с лодка и - назад в лукса. Ако имаш шанс с времето. Ако не, си стоиш на кораба, снимаш се на фона на снежен рид и в цивилизацията се хвалиш, че си бил на АНТАРКТИДА.
Нашият случай не е подобен. Изживяваме всичко с цялостна мощ. Поне аз. Почти 17 часовото пътешестване до българската база „ Св.Климент Охридски “ на полуостров Хърт минава безпроблемно, морето е релативно умерено, единствено Живко лежи в трюма и се моли да не „ нахрани рибите “... Затова пък имаме вечер на „ българо-чилийската дружба ", която продължава до 3 след среднощ и детайлностите за нея икономисвам. Без непотребен национализъм ще кажа, че българската база е доста добре позната тук, капитанът Хорхе и сътрудниците му са ни били на посетители, доста им се желае отново да слязат на брега, само че няма по какъв начин. Ние идваме, а групата преди нас си потегля назад с тях.
По пътя акустираме за 2 часа на Уилямс пойнт, в северната част на Ливингстън, да приберем Стефан, Петър и Кристин, които 10 дни работят на палатковия лагер, разбирай палатки, по взаимен българо-чилийски план за проучване на палеофлората от епохата на динозаврите.
Качват се на кораба, леко охладени, само че доста удовлетворени от свършеното. Пият чай и още нещо - по нищо не проличава че са били съвсем навън... на края на света. Това са полярниците.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ