Проф. Румен Кънчев за ФрогНюз: В Близкия Изток ще се изостря съпе...
Това разяснява в изявление за ФрогНюз проф. Румен Кънчев, някогашен заместник-министър на защитата . Вижте и цялото изявление:
Проф. Кънчев, по какъв начин можем да определим почналия след офанзивата на Хамас от 7 октомври спор сред Палестина и Израел?
В науката от дълго време е създадена теорията за “дълбоко вкоренените спорове ”. “Дълбоко затвърден ” (терминът е на Едуард Азар) спор е този, зародил се в дадена страна, който сплотява два мощни детайла: мощни основани на идентичността фактори, основаващи се на расови, религиозни, културни, езикови, етнически и други разлики в композиция с визията за незаслужено систематизиране на икономическите, политическите и обществените запаси. Те са сложни, продължителни, упорити и мъчно податливи на компромис, договаряния и прочие Важна специфичност на тези спорове е бързото им разпространяване отвън рамките на страната. Другата им значима характерност е, че те са основани върху идентичности (етнически, религиозни, културни, цивилизационни, психически и пр). Следващата им характерност е, че са свързани с огромно количество цивилни жертви. През годините след Студената война измежду многочислените спорове върху посочената основа, жертвите измежду цивилното население стигат до 80%. Накрая, само че не последно, тези спорове генерират огромно количество бежанци. Така този вид спорове
до 1992 година са генерирали към 17 милиона бежанци като още 20 милиона други са прогонените от домовете им и разселени в прилежащите страни хора. Дълбоко вкоренени спорове са споровете в Чечня (Русия), Северна Ирландия, Ирак, Иран, Израел, Палестина, Индонезия (Източен Тимур), Судан, Бирма, Алжир, Сирия и други Близкият Изток е посипан с такива спорове, които излизат от границите на съответните страни, взаимно си въздействат, интерферират и уголемяват.
На пръв взор класическият вид спорове имат избрана цикличност и интервалите сред циклите се одобряват за мир. При “дълбоко вкоренените ” спорове не съществува такава цикличност, като в същото време е налице неразбираема граница сред вътрешни и външни сътрудници и играчи. Те са генерирани от мрежа от аргументи и динамичности, които непрестанно трансформират задачите, играчите и целите. В теорията на рецесии и спорове се приема, че тези спорове “нямат ясна и безапелационна точка нито за начало, нито за край ” (Азар). Затова те се отбелязват с още едно разбиране - “продължителни обществени спорове ”. Теоретиците на продължителния обществен спор са единомислещи, че този вид спорове в никакъв случай не приключват, те могат да затихват и още веднъж да ескалират достигайки високи равнища, само че в никакъв случай не стопират. Затова е признато, че те не могат да бъдат решени, а единствено ръководени. Най-често при тяхното ръководство се намесват геополитически фактори, ползи и трендове, които по един или различен метод ги интерпретират и трансформират през призмата на своите геостратегически цели. Замесените в сегашната обстановка в Близкия Изток са точно такива страни. Оттук следва извода, че спорът сред Израел и Палестина както и редица други в Близкия Изток, където е налице неповторима обстановка,
генерираща точно такива надълбоко вкоренени или продължителни обществени спорове, не може да бъде решен и ще продължи несигурно дълго време с етапи на ескалация и затихване.
Или в случай че решим да дадем по-максималистичен отговор, можем да кажем, че споровете в Близкия Изток като цяло ще бъдат решени едвам когато архитектурата на сигурност в района бъде геополитически, политически и военно-стратегически уравновесена. Днес тя не е и занапред в Близкия Изток ще се изостря геополитическото съревнование сред Съединени американски щати, Русия и Китай. В този развой военната мощ ще господства дипломацията.
Има ли заплаха от уголемение на спора сред Израел и Палестина?
Несъмнено заплаха има, само че трите световни сили Съединени американски щати, Русия и Китай които се намесват в района от позицията на свои разнообразни цели и цели доста добре осъзнават, че не трябва да позволен разширение на спора и лумване на война. Изявленията както на Вашингтон, по този начин и на Москва са в тази посока. Най-силната военно страна в района Иран също не бърза да става детайл на спора. Нито една от тези страни няма интерес от разширението на този спор. Вероятно те ще подкрепят едната от двете страни, само че основната им цел, съгласно мен, ще бъде спорът да не ескалира.
Как Русия ще работи в района откакто тя направи пробив преди няколко години и
има солидни позиции освен в Иран, само че и две военни бази в Сирия?
Русия има да взема решение сериозен проблем с Украйна. И Кремъл знае доста добре този факт. Освен това, въпреки че руснаците могат още дълго време да стоят в този спор, съветският президент няма да рискува с подобен сюжет, защото продължителната война ще ерозира неговата политическа власт вътре в страната. Въпреки че опитът за прелом на Пригожин не съумя, той демонстрира, че вътрешнополитически нещата не стоят добре. Около президента има няколко разнообразни, само че авторитетни и приказно богати олигархични кръга, за които става все по-голям въпросът за ориста на техните капитали и благосъстояния в изискванията на една многогодишна война с Украйна. За тях става все по-очевидно и финансово несъстоятелно присъединяване на РФ в тази война, която съвсем би занулила връзките им с Европа и Съединени американски щати. Те несъмнено губят от тази ненужна на Русия
война. Ето за какво, в подтекста на почналия спор сред Хамас и Израел чакам Русия да поддържа уравновесена или неутрална позиция. Тя не може да си разреши да застане непосредствено против една от страните, защото няма нито военни, нито дипломатически запаси за това. Разбира се, Кремъл ще поддържа косвено Иран и Сирия, а посредством техните проксита (Хамас и Хизбула линията против Израел, само че нищо повече. Големият проблем на Кремъл е войната в Украйна и вътрешнополитическата динамичност в Русия, а не Близкия Изток.
Как ще работи Китай?
Китай има съществени упоритости за геополитическа доминация върху всички значими стратегически пространства на Глобуса в това число Близкия Изток. Но Близкият Изток е цивилизация и просвета доста разнообразни от китайската цивилизация и просвета. Ако се прехвърлим във времето преди новата епоха, където е културно-цивилизационният произход на водещите през днешния ден страни в Близкия Изток, установяваме, че в пространството, което отбелязваме с геополитическото разбиране Близък Изток, са били основани блестящи империи. Те са превъзхождали китайската империя, редом съществуваща през същия интервал. По-късно арабският свят последователно е търсел връзки с Европа и Запада. Неговата културна история е обвързвана с европейската древност. Известно е, да вземем за пример, че първият феодален университет и най-голямата средновековна библиотека са основани в Дамаск (Сирия), където е пренесена древногръцката философия и книжнина, където се превеждат Платон и Аристотел на арабски език; основава се характерна арабска школа по логичност, която се стреми да развие логиката и метафизиката на Аристотел и прочие Следователно, до момента в който Европа, Русия и Съединени американски щати от дълго време работят на този терен, през днешния ден Китай е дебютант там. Не мисля, че китайското управление елементарно ще вземе решение да измести от това пространство която и да е от тези световни сили. Опитът да направи това ще срещне острата и безапелационна опозиция и на Кремъл, и на Вашингтон, и на Брюксел. Освен това, Китай има сериозен стратегически проблем в Китайско море и Южния Пасифик, където неговите ползи се сблъскват челно с тези на две огромни страни Съединени американски щати (и неговите военно-политически алианси в зоната) и Индия. Още повече, че преди няколко години един от военните стратези на Китай в изявление, просторно представено от международната аналитична общественост, уточни, че “движението на Запад ” за китайската политика е от основно значение. Нещо повече, съгласно тази теза Китай би трябвало да преглежда “движението на Запад като хинтерленд ” и затова основна стратегическа цел. Едва ли индийският политически и боен хайлайф, който упорито се стреми към баланс в Арабско море и Бенгалския залив, като не допусне там китайска доминация, е благополучен от тази идея.
Американският президент Джо Байдън сподели, че Вашингтон няма да изостави приятелите
си в Израел. Да чакаме ли фрапантно нарастване на американската поддръжка за Израел?
Че Вашингтон няма да изостави приятелският си Израел е повече от ясно. Струва ми се обаче, че Съединени американски щати редом с помощта си към израелския народ ще се стремят да не позволен разширение на спора и излизането му отвън границите на двете страни. Близкият Изток е стратегически значим за Вашингтон в съперничеството му с Китай. Същевременно би било добре американците да не позволен в тази зона коалиция сред Русия и Китай против себе си. Вероятно най-хубавата формула е, в случай че без да чакат ескалация на спора трите международни сили намерят метод да седнат на масата на договарянията и дружно с арабските страни да дефинират избрана мирна рамка за развиването на този район. “Алтернатива ” на това е ескалация на спора.
Каква е Вашата прогноза, какъв брой време ще продължи войната?
Както показах в отговора си на Вашия първи въпрос, става дума за “дълбоко затвърден ”, “продължителен обществен спор ”. Това е доминантната рамка за съвсем целия Близък Изток, откъдето следва, че евентуално спорът ще затихне след известно време, само че с цел да бъде преустановен, би трябвало да бъде изменена така наречен конструкция на спора, т.е. същите тези параметри, за които към този момент стана дума. За Близкия Изток, последното може да продължи с десетилетия.
Интервю на Георги Камарашев
Проф. Кънчев, по какъв начин можем да определим почналия след офанзивата на Хамас от 7 октомври спор сред Палестина и Израел?
В науката от дълго време е създадена теорията за “дълбоко вкоренените спорове ”. “Дълбоко затвърден ” (терминът е на Едуард Азар) спор е този, зародил се в дадена страна, който сплотява два мощни детайла: мощни основани на идентичността фактори, основаващи се на расови, религиозни, културни, езикови, етнически и други разлики в композиция с визията за незаслужено систематизиране на икономическите, политическите и обществените запаси. Те са сложни, продължителни, упорити и мъчно податливи на компромис, договаряния и прочие Важна специфичност на тези спорове е бързото им разпространяване отвън рамките на страната. Другата им значима характерност е, че те са основани върху идентичности (етнически, религиозни, културни, цивилизационни, психически и пр). Следващата им характерност е, че са свързани с огромно количество цивилни жертви. През годините след Студената война измежду многочислените спорове върху посочената основа, жертвите измежду цивилното население стигат до 80%. Накрая, само че не последно, тези спорове генерират огромно количество бежанци. Така този вид спорове
до 1992 година са генерирали към 17 милиона бежанци като още 20 милиона други са прогонените от домовете им и разселени в прилежащите страни хора. Дълбоко вкоренени спорове са споровете в Чечня (Русия), Северна Ирландия, Ирак, Иран, Израел, Палестина, Индонезия (Източен Тимур), Судан, Бирма, Алжир, Сирия и други Близкият Изток е посипан с такива спорове, които излизат от границите на съответните страни, взаимно си въздействат, интерферират и уголемяват.
На пръв взор класическият вид спорове имат избрана цикличност и интервалите сред циклите се одобряват за мир. При “дълбоко вкоренените ” спорове не съществува такава цикличност, като в същото време е налице неразбираема граница сред вътрешни и външни сътрудници и играчи. Те са генерирани от мрежа от аргументи и динамичности, които непрестанно трансформират задачите, играчите и целите. В теорията на рецесии и спорове се приема, че тези спорове “нямат ясна и безапелационна точка нито за начало, нито за край ” (Азар). Затова те се отбелязват с още едно разбиране - “продължителни обществени спорове ”. Теоретиците на продължителния обществен спор са единомислещи, че този вид спорове в никакъв случай не приключват, те могат да затихват и още веднъж да ескалират достигайки високи равнища, само че в никакъв случай не стопират. Затова е признато, че те не могат да бъдат решени, а единствено ръководени. Най-често при тяхното ръководство се намесват геополитически фактори, ползи и трендове, които по един или различен метод ги интерпретират и трансформират през призмата на своите геостратегически цели. Замесените в сегашната обстановка в Близкия Изток са точно такива страни. Оттук следва извода, че спорът сред Израел и Палестина както и редица други в Близкия Изток, където е налице неповторима обстановка,
генерираща точно такива надълбоко вкоренени или продължителни обществени спорове, не може да бъде решен и ще продължи несигурно дълго време с етапи на ескалация и затихване.
Или в случай че решим да дадем по-максималистичен отговор, можем да кажем, че споровете в Близкия Изток като цяло ще бъдат решени едвам когато архитектурата на сигурност в района бъде геополитически, политически и военно-стратегически уравновесена. Днес тя не е и занапред в Близкия Изток ще се изостря геополитическото съревнование сред Съединени американски щати, Русия и Китай. В този развой военната мощ ще господства дипломацията.
Има ли заплаха от уголемение на спора сред Израел и Палестина?
Несъмнено заплаха има, само че трите световни сили Съединени американски щати, Русия и Китай които се намесват в района от позицията на свои разнообразни цели и цели доста добре осъзнават, че не трябва да позволен разширение на спора и лумване на война. Изявленията както на Вашингтон, по този начин и на Москва са в тази посока. Най-силната военно страна в района Иран също не бърза да става детайл на спора. Нито една от тези страни няма интерес от разширението на този спор. Вероятно те ще подкрепят едната от двете страни, само че основната им цел, съгласно мен, ще бъде спорът да не ескалира.
Как Русия ще работи в района откакто тя направи пробив преди няколко години и
има солидни позиции освен в Иран, само че и две военни бази в Сирия?
Русия има да взема решение сериозен проблем с Украйна. И Кремъл знае доста добре този факт. Освен това, въпреки че руснаците могат още дълго време да стоят в този спор, съветският президент няма да рискува с подобен сюжет, защото продължителната война ще ерозира неговата политическа власт вътре в страната. Въпреки че опитът за прелом на Пригожин не съумя, той демонстрира, че вътрешнополитически нещата не стоят добре. Около президента има няколко разнообразни, само че авторитетни и приказно богати олигархични кръга, за които става все по-голям въпросът за ориста на техните капитали и благосъстояния в изискванията на една многогодишна война с Украйна. За тях става все по-очевидно и финансово несъстоятелно присъединяване на РФ в тази война, която съвсем би занулила връзките им с Европа и Съединени американски щати. Те несъмнено губят от тази ненужна на Русия
война. Ето за какво, в подтекста на почналия спор сред Хамас и Израел чакам Русия да поддържа уравновесена или неутрална позиция. Тя не може да си разреши да застане непосредствено против една от страните, защото няма нито военни, нито дипломатически запаси за това. Разбира се, Кремъл ще поддържа косвено Иран и Сирия, а посредством техните проксита (Хамас и Хизбула линията против Израел, само че нищо повече. Големият проблем на Кремъл е войната в Украйна и вътрешнополитическата динамичност в Русия, а не Близкия Изток.
Как ще работи Китай?
Китай има съществени упоритости за геополитическа доминация върху всички значими стратегически пространства на Глобуса в това число Близкия Изток. Но Близкият Изток е цивилизация и просвета доста разнообразни от китайската цивилизация и просвета. Ако се прехвърлим във времето преди новата епоха, където е културно-цивилизационният произход на водещите през днешния ден страни в Близкия Изток, установяваме, че в пространството, което отбелязваме с геополитическото разбиране Близък Изток, са били основани блестящи империи. Те са превъзхождали китайската империя, редом съществуваща през същия интервал. По-късно арабският свят последователно е търсел връзки с Европа и Запада. Неговата културна история е обвързвана с европейската древност. Известно е, да вземем за пример, че първият феодален университет и най-голямата средновековна библиотека са основани в Дамаск (Сирия), където е пренесена древногръцката философия и книжнина, където се превеждат Платон и Аристотел на арабски език; основава се характерна арабска школа по логичност, която се стреми да развие логиката и метафизиката на Аристотел и прочие Следователно, до момента в който Европа, Русия и Съединени американски щати от дълго време работят на този терен, през днешния ден Китай е дебютант там. Не мисля, че китайското управление елементарно ще вземе решение да измести от това пространство която и да е от тези световни сили. Опитът да направи това ще срещне острата и безапелационна опозиция и на Кремъл, и на Вашингтон, и на Брюксел. Освен това, Китай има сериозен стратегически проблем в Китайско море и Южния Пасифик, където неговите ползи се сблъскват челно с тези на две огромни страни Съединени американски щати (и неговите военно-политически алианси в зоната) и Индия. Още повече, че преди няколко години един от военните стратези на Китай в изявление, просторно представено от международната аналитична общественост, уточни, че “движението на Запад ” за китайската политика е от основно значение. Нещо повече, съгласно тази теза Китай би трябвало да преглежда “движението на Запад като хинтерленд ” и затова основна стратегическа цел. Едва ли индийският политически и боен хайлайф, който упорито се стреми към баланс в Арабско море и Бенгалския залив, като не допусне там китайска доминация, е благополучен от тази идея.
Американският президент Джо Байдън сподели, че Вашингтон няма да изостави приятелите
си в Израел. Да чакаме ли фрапантно нарастване на американската поддръжка за Израел?
Че Вашингтон няма да изостави приятелският си Израел е повече от ясно. Струва ми се обаче, че Съединени американски щати редом с помощта си към израелския народ ще се стремят да не позволен разширение на спора и излизането му отвън границите на двете страни. Близкият Изток е стратегически значим за Вашингтон в съперничеството му с Китай. Същевременно би било добре американците да не позволен в тази зона коалиция сред Русия и Китай против себе си. Вероятно най-хубавата формула е, в случай че без да чакат ескалация на спора трите международни сили намерят метод да седнат на масата на договарянията и дружно с арабските страни да дефинират избрана мирна рамка за развиването на този район. “Алтернатива ” на това е ескалация на спора.
Каква е Вашата прогноза, какъв брой време ще продължи войната?
Както показах в отговора си на Вашия първи въпрос, става дума за “дълбоко затвърден ”, “продължителен обществен спор ”. Това е доминантната рамка за съвсем целия Близък Изток, откъдето следва, че евентуално спорът ще затихне след известно време, само че с цел да бъде преустановен, би трябвало да бъде изменена така наречен конструкция на спора, т.е. същите тези параметри, за които към този момент стана дума. За Близкия Изток, последното може да продължи с десетилетия.
Интервю на Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ