Това коментира пред БНР икономистът Калоян Стайков от Института за

Това разяснява пред БНР икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.

„ Темата за Козлодуй стои на дневен ред от известно време, значимо е обаче по какъв начин слагаме тази тематика в огромния енергиен пъзел “, означи икономистът.

„ България има огромна взаимозависимост от Русия, само че не би трябвало да забравяме, че страната не е огромен консуматор на природен газ “, уточни Стайков.

„ Заедно с съветския газ към този момент имаме дълготраен контракт за доставки на азерски газ. Сега вероятно в случай че се контракти още нещо по линия на доставките на полутечен газ от Щатите, това сигурно диверсифицира в още някаква степен газовия портфейл на страната. Големият въпрос остава обаче какво тъкмо ще го вършим всичкия този газ. Още повече, че тази година предстоят и договаряния за нов дълготраен контракт с „ Газпром “. Тези три неща на мен ми убягват като напасване “, счита той.

Според него няма изясненост какво тъкмо ще се преследва от ръководещите.

„ Двата контракта – за съветския и за азерския газ, съдържат много обвързващи клаузи. Имаме уговорка да купим природния газ или в случай че не го купим, да го заплатим. Което значи, че ние би трябвало да имаме сигурност къде ще ги пласираме тези количества. И към тези два контракта с много обвързващи клаузи, в случай че прибавим още един дълготраен със същата уговорка, обстановката става много по-сложна. Договарянето на някакви количества полутечен газ от Съединени американски щати може да се употребява като преговорна карта в идните договаряния с Русия, същото се отнася за интерконектора с Гърция “, добави той.

„ Като цяло сега сме в една тъмна стая и напипваме ситуацията. Надяваме се да не се ударим във вратата “, заключи Калоян Стайков.