Обичайте смело…
Това, което виждам от моята работа, е че доста хора опасяват се да обичат. Те се тормозят да бъдат засегнати, отхвърлени, неприятни и изоставени.
От къде идва страхът от обич?
1. От нещастното детството
Малкото дете живее главно посредством лимбичната система. Тя дава отговор за възприятията, страстите и за оцеляването. Тя образува по този начин именуван репитилен мозък. Малкото дете е цялостен лакомец и него въобще не го интересува какво желае майката, дали тя се е наспала или желае да си играе с него. Детето желае единствено да получава и то да получава на 100%. И детето доста бързо учи какво би трябвало да прави, с цел да получава любовта на майка и татко.
Например, в случай че детето желае играчка и майка не му я купува, то стартира да вика, майката я купува и детето си запомня това – в случай че крещя – получавам каквото желая. Следователно, с цел да получавам, би трябвало да крещя по-силно. Но в множеството случай майката споделя: “Спри да викаш! Няма да ти дам. Бъди послушен/послушва ”, и детето запомня, че колкото по-малко стремежи има и колкото по-малко проблеми прави на майка си – толкоз повече тя го обича.
И се запомня, че би трябвало да нямам стремежи, с цел да ме обичат. Когато не сме получавали любовта в своите първи години, в случай че сме били очевидци на принуждение, в случай че не сме били нагушкани, се появява страхът, че няма да ме обичат по моя си метод.
2. Негативен опит
Често опитваме нещо веднъж и не се получава, както бихме желали, усещаме се разочаровани и си споделяме, повече в никакъв случай няма да го върша. Например, имах една клиентка, която към този момент след 45 годишна възраст ми сподели: “когато бях на 16 споделих на един юноша, че го обичам и той ме отряза, оттогава на никой в никакъв случай не съм казвала, че го обичам, не желая отново да съм засегната. ” И по този начин живее към този момент 45 години без обич, поради една несполучлива преживелица.
3. Нашето обграждане.
Ако нас ни заобикалят отрицателните хора, които непрекъснато споделят какъв брой извънредно е всичко, няма по какъв начин да имаме вяра в себе си. Средата въздейства!
Как да преодолеем този боязън:
*Първо кажи на своите родители, че ги обичаш. Дай си право да им покажеш своите усеща. Ако те не са живи – можеш да им напишеш писмо и там да изговориш тези неща.
*Кажи на самата себе си, че се обичаш. Свикни да казваш думите на любовта на себе си. Забелязвай се какво хубаво правиш и хвали себе си.
*Казвай на живота, че го обичаш. Намирай хубавите неща в живота и просто им се радвай. Радвай се на слънцето, на светлината, на това, че можеш да видиш, да чуваш. Намирай най-малко 10 хубавите неща дневно и ги казвай на глас.
*Помни отрицателните мемоари и просто елементарни. Напиши писмо към човек, който те е наранил. И по-късно напиши писмо от негово име към самата себе си. И евентуално ще видиш цялата преживелица под различен ъгъл. Прави го до момента в който не усетиш, че си го дала прошка и подготвена да продължиш напред.
*Ограничи другарство с отрицателните хора. Ако до теб има приятелки, които са нещастни и мрънкат – просто стой да споделяш с тях или ги помоли да приказват хубавите неща за мъжете.
*За да настроите мозъка си на обич и естетика – започнете да гледате единствено положителни филми за любовта и благополучие. Нека вашия мозък да види щастливи картинки.
*Седем минути благополучие дневно! Засичайте всеки ден 7 минути и представяйте какво желаете и по какъв начин това ви се случва и го вижте в елементи. И забелязвайте какво възприятие и страст изпитвате, до момента в който го вършиме и направете първите крачки в тази посока.
*Казвай на мъжете: харесваш ми. Научи се да показваш първа своите усеща, не е чак толкоз ужасно. Ние не се признавам в своите усеща от боязън от самотност, само че когато не ги споделям – към този момент сме обречени на самотност.
Обичайте самоуверено! Енергия на любовта притегля чудеса в живота ви!
създател на материала: Налия Кобилкина
източник: www.edna.bg
