Това, което виждам, са някакви ритуални танци, но не е

Това, което виждам, са някакви ритуални танци, само че не е добре институционално за страната. Няма общо с разделянето на управляващите, а има битов темперамент, тъй като в действителност се случи следното: министър-председателят занесе на основния прокурор някаква информация, която обвинител №1 се чака да даде на министъра на вътрешните работи за инспекция, който пък е зависещ на премиера. Вероятно Министерство на вътрешните работи ще би трябвало нещо да направи, само че в случай че информацията е обществена, обществото се чуди за какво нищо не е направено.

Това разяснява някогашният министър на образованието и декан на Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Даниел Вълчев пред Българска национална телевизия. 

" Ако няма обективен ред в едно общество, не може да има област, в която да има доста огромни триумфи. Дано новото държавно управление да има триумф. Нямам някакъв прекален оптимизъм. Това е едно държавно управление единствено на два месеца. Не е правилно да се вършат изводи. Много мъчно българите се сплотяват към една политическа визия, един политически лидер. Трябва да са научим да живеем в коалиция ", счита проф. Вълчев.

По думите му сме на път да се обединим към вижданията ни за Северна Македония: " Ако някой бърза, прави доста огромна грешка- Има два доста значими въпроса - България е заинтригувана Македония да влезе в Европейския съюз, да нямаме граница и да поддържаме връзка умерено ".

Проф. Вълчев разяснява, че въпреки това в българското общество има една засегнатост от това, че явни исторически обстоятелства се подценяват и би трябвало да се откри внимателен баланс.

Относно настояването от България Северна Македония да запише в конституцията си българското малцинство той съобщи, че не схваща защо става въпрос:

" Ако това беше искане към Румъния, Гърция, Турция или която и да е страна, би имало смисъл. Ние не твърдим, че там има българско малцинство, а че те са наши братя и сестри по кръв и са исторически българи. Това твърдим. За какво малцинство става въпрос? "

Той изясни, че никой не може да се меси в работата на правосъдната власт по съответно дело, само че като цяло - да: " Може ли правосъдната власт да влия на законодателната и изпълнителната управляващи при взимане на съответни решения - не, само че в някои случаи - да. "

Относно промените някогашният вицепремиер разяснява, че в случай че става въпрос за кадруване, това не е промяна. " Да си представим - промяна в Българска национална телевизия не е да се махне шефът или водещият. Но това не трансформира структурата и функционалностите ", сподели той.

По думите му не съумяваме да се оправим от това да се освободим от митологизирането на избрани показа за правосъдната власт и да забележим практическите проблеми.

" Според мен те могат да се решат и на законодателно ниво, изключително в обвиняването в границите на наказателния развой. Важно е от една страна да се имат избрани пълномощия, с цел да правят функционалностите си, само че с избрани спирачки. От друга страна, когато има значими неща за обществото, да бъдат притиснати да ги проверяват. Това е въпрос на фина конфигурация ", добави той. 

Според него една страна се развива според от това дали се вършат старания в три области: реда, инфраструктурата и хората.

Проф. Вълчев разяснява, че не влагаме в човешкия фактор, а до скоро се залъгвахме, че нашата нация е техническа, че сме естествено надарени, доста образовани - " няма такова нещо, това е въпрос на непрекъснати старания ".

" Неделният продавач на книги "

" Човек, с цел да бъде публицист, той би трябвало ежеседмично да основава слово. Аз най-малко в региона на литературата не върша това нещо. Преди време издадох едни сборници с разкази. Винаги съм желал да се обясня в обич на книгите. Книгите са нещо, което образуват индивида. Една книга е метод на интимно другарство ", сподели проф. Вълчев за първия си публикуван роман  " Неделният продавач на книги ".

Той изясни, че романът е за мистерия, която се закрива благодарение на книгите в библиотеката на един човек. 

Човек може без всичко. Въпросът е, че този, който се е научил да чете, доста мъчно се отучва. Човек, който е привикнал и е учтив да чете, по-късно му е мъчно да не го прави, разяснява деканът на Юридическия факултет

Проф. Вълчев изясни и какво цени като четец в една книга: 

" Първо книгата би трябвало да ти е незадоволителна и искаш да продължи още малко. Второто нещо е да направиш някаква връзка с индивида, който я е основал - да схванеш, че има връзка посред ви. Последното нещо е да ти се желае след време още веднъж този усет, който си имал, да го усетиш и още един път да посегнеш към книгата ".