Това, което видях в Азия е огромното желание за иновации,

„ Това, което видях в Азия е голямото предпочитание за нововъведения, доста огромен % младежи, които работят в тази тенденция и доста нови неща, които, за жалост, въобще не са се доближили към момента до нас! “ С тези думи стартира диалогът ни с българския кардиолог проф. Сотир Марчев, почетен член на Европейското кардиологично сдружение, прочут експерт в предварителната защита и битката със сърдечните болести, основател на първия български медицински уебсайт през 1998 година Професорът е посетил доста страни по света, в това число в Азия, където е предавал своя опит на сътрудници. С него беседваме за някои от най-разпространените сърдечни болести в международен мащаб, както и за опита на Китай и други страни от Азия в оправянето с тях и приложението на най-новите технологии при клиничните тествания на нови средства за лекуване.

В подтекста на продължаващата пандемия от COVID-19, която дава отражение основно върху сърдечните болести и зачестяването на така наречен безспорна аритмия, открита за пръв път в Китай преди повече от 4000 години, и получила към този момент здравното име „ предсърдно мъждене “, проф. Сотир Марчев ни изяснява етимологията на болестта и новостите в науката за лекуването му в разнообразни страни.

„ Митичният Хуанди (Жълтият император), който китайците считат за собствен предшественик, е бил фамозен доктор и мъдрец “, споделя проф. Марчев, и напомня написаното в най-стария и влиятелен китайски медицински етюд: „ Когато ритъмът на сърдечните удари стане погрешен и друг, това значи, че искрата на живота стартира да отслабва “. „ Именно това е наречената в началото „ безспорна аритмия “ – болест, извънредно доста публикувана измежду цялото човечество, която към този момент има здравното име „ предсърдно мъждене “. При нея всеки удар на сърцето се намира на друго разстояние от идващия и тя е разказана за първи път точно в „ Трактат за вършеното на Жълтия император “ („ Хуанди нейдзин “).

Въпрос: Проф. Марчев, Вие сте прочут освен в България, само че и по света като доктор и академик с богат професионален опит. Разкажете ни по какъв начин, съгласно Вас, в Китай и въобще в азиатските страни се оправят със сърдечните болести?

Проф. Марчев: Новостите в науката стават с клинични изследвания. В резултат на тези тествания се открива дали обещано лекарство работи и по какъв начин. За да се откри това, обаче, и да бъдат сполучливи клиничните проучвания е нужен огромен брой пациенти, на които да се извършат тези клинични тествания. Китай, със своите големи мащаби, с най-големия брой население в света, има опция, употребявайки най-съвременните технологии, да организира съществени клинични тествания на голям брой хора. Когато обещано лекарство покаже позитивни резултати върху огромен брой хора, то към този момент придобива статистическа значителност и се приема, тъй като на него може да се има вяра, че лекува заболяването. И по тази причина, в актуалната медицина има доста нови изследвания, които са направени в Китай, с голям брой участници в тях, и те към този момент имат огромна статистическа меродавност. Така се получават доста нови медикаменти в Китай, които потвърдено имат лечебни свойства.

Въпрос: Пандемията от COVID-19 през последните близо три години докара ли до увеличение на пациентите със сърдечни болести?

Проф. Марчев: Да, инфекцията нарушава сърдечния темп и доста постоянно се получава предсърдно мъждене. Острите инфекции са един от рисковите фактори, които предизвикат предсърдно мъждене, и COVID-19 е тъкмо такава зараза. Хора, страдащи от нея се усещат отпаднали, неработоспособни, изтощени, само че това е единствено половината проблем. По-голям е вероятността от образуването на съсиреци, т.е. тромби, които има риск да се откъснат и да запушат нещо в тялото. И точно това е огромният проблем – съществуващата заплаха от предизвикателство на мозъчен удар или инсулт – което към този момент е животозастрашаващо.

Въпрос: Какви са Вашите усещания и съдействие с сътрудници от други страни и по-специално от Азия?

Проф. Марчев: Аз съм човек, който доста почита Изтока. През интервала 2005-2006 година бях в Университетската болница в Осака. И там разбрах, че за мое най-голямо страдание – бъдещето не е в Европа. Европа изгуби духа, изгуби волята, изгуби и интелекта за напредък в огромна степен. Това, което видях освен в Япония, само че и въобще в Азия, защото съумях да посетя и други страни, е голямото предпочитание за нововъведения, доста огромен % младежи, както и доста нови неща, които обаче въобще не са се доближили към момента до нас. Например, някои дейности и неща, които видях през този интервал – 2005-2006 година, в Азия, за жалост, до ден сегашен не съм ги видял в България.

Но въпреки всичко съм оптимист и мощно имам вяра, че науката и съдействието в региона на медицината – и то в една от най-важните за човешкия живот области – кардиологията, ще продължат да се развиват, като обмяната на опита сред страните и сътрудниците ни ще докара до намирането на нови средства за лекуване на тежките сърдечни болести.