Това, което умът ми предчувства, а сърцето ми го твърди

Това, което мозъкът ми предчувства, а сърцето ми го твърди непрестанно, се случва. Марица носи по течението си стотици ланшни върбови венчета. Всяка година те стават от ден на ден и повече. Пред църквите се вият опашки, хората крачат с върбови венчета на челата си. Все повече млади, от ден на ден деца.

Колкото повече бежбожниците тласкат света към цифровия концлагер, толкоз по огромна ще става съпротивата. А тя е в хората, в които е разсънен Бог. Защото единственото избавление в тоя несъвършен, атеистичен, веществен свят е Вярата!

Честит празник, братя и сестри християни!

Недялко Славов