Диана Йорданова: Целта на частните фондове е да увеличат двойно доходността от втората пенсия
Това, което целят измененията в спомагателното пенсионно обезпечаване, е да се усилят спестяванията на хората. Това сподели заместник-председателят на Комисия за финансов контрол Диана Йорданова в предаването " Защо? " по бТВ.
Промените в спомагателното пенсионно обезпечаване и въвеждането на така наречен мултифондове фактически са закъснели, само че са резултат от дълъг експертен развой, означи тя. Реформата е станала допустима едвам след реализиране на необятен консенсус. „ След необятен експертен разбор и поддръжка измежду експертите трябваше да се реализира такава и измежду обществото и политическите сили. Видяхме, че този публичен консенсус към този момент е реалност. Като специалисти сме създали над 500 хиляди симулации и стотици хиляди калкулации, с цел да използваме най-хубавите практики от страните в Европейски Съюз и от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и раз ", изясни Йорданова.
В момента системата е мощно консервативна и доходността е лимитирана. „ Заместващият приход сега е към 12% от последната заплата ", сподели тя.
След промяната обаче се чака доста нарастване. „ Нашите калкулации демонстрират, че в края на интервала задачата би трябвало да бъде най-малко 21%, и то при оптимално консервативни допускания. Ако в края на трудовия си стаж едно лице получава 1000 евро заплата, сега би получило към 120 евро допълваща пенсия. След измененията сумата може да доближи към 210 евро. Аз като математик се поверявам на цифрите. Целта е натрупванията по партидите на хората да бъдат доста по-високи. "
С промяната се вкарват три вида подфондове с друг капиталов профил: Динамичен фонд - за хора до 50 години, Балансиран фонд - за хора над 50 години, Консервативен фонд - за хора покрай пенсия. „ Колкото по-рисково се влагат средствата, толкоз по-голяма е доходността, надлежно и натрупванията за пенсия ", изясни Йорданова.
По думите й българският модел е по-предпазлив от някои европейски. При създаването на системата са обсъждани разнообразни интернационалните модели, в това число този на Хърватия. „ Те подходиха по-малко консервативно от нас. Бяха заложили по-рисково вложение до 55-годишна възраст. В момента те разрешават динамичните фондове да се употребяват до 60-годишна възраст, като дават по-голяма независимост на обезпечените лица. "
Най-честите рецензии към промяната са, че тя вкарва риск за парите на бъдещите пенсионери. Йорданова отхвърля сходни изказвания. „ Всеки студент по стопанска система знае, че по-високата рентабилност значи вдишване на по-висок риск. Важното е този риск да бъде ръководен ", съобщи тя. Тя акцентира, че пенсионната система е измежду най-строго следените финансови браншове. „ Няма различен бизнес, който всекидневно да подава над 180 информации към Комисията за финансов контрол за всяко свое деяние. "
Един от най-честите страхове е дали хората могат да изгубят спестяванията си, в случай че фонд банкрутира. Йорданова увери, че това е на практика невероятно. „ На процедура няма по какъв начин пенсионен фонд да банкрутира ", сподели тя. Причината е в структурата на системата. „ Пенсионните фондове са обособени юридически лица от пенсионно-осигурителните сдружения. Дори ръководещото сдружение да банкрутира, фондът и средствата в него остават предпазени. "
В момента към 71% от средствата се влагат в чужбина, тъй като българският финансов пазар не предлага задоволително благоприятни условия, означи Йорданова. Според нея вложения в инфраструктура биха имали няколко резултата: ще подкрепят българската стопанска система, ще развият финансовия пазар, ще усилят доходността на пенсионните фондове. „ Парите на българите би трябвало да работят и за българската стопанска система ", акцентира тя.
Подобни практики съществуват в доста страни - от Германия и Франция до Дания и Румъния.
Преди да се стигне до решения като нарастване на осигуровките, би трябвало да бъдат изчерпани всички благоприятни условия за изсветляване на стопанската система, съобщи Йорданова. Според нея основна роля имат и самите жители. „ Всеки би трябвало да демонстрира интерес върху каква заплата се обезпечава и къде са спестяванията му за втора пенсия. "
Тя прикани хората да ревизират пенсионните си партиди и да наблюдават по какъв начин се ръководят средствата им. „ Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната интензивност на жителите е от основно значение ", заключи Йорданова.
Промените в спомагателното пенсионно обезпечаване и въвеждането на така наречен мултифондове фактически са закъснели, само че са резултат от дълъг експертен развой, означи тя. Реформата е станала допустима едвам след реализиране на необятен консенсус. „ След необятен експертен разбор и поддръжка измежду експертите трябваше да се реализира такава и измежду обществото и политическите сили. Видяхме, че този публичен консенсус към този момент е реалност. Като специалисти сме създали над 500 хиляди симулации и стотици хиляди калкулации, с цел да използваме най-хубавите практики от страните в Европейски Съюз и от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и раз ", изясни Йорданова.
В момента системата е мощно консервативна и доходността е лимитирана. „ Заместващият приход сега е към 12% от последната заплата ", сподели тя.
След промяната обаче се чака доста нарастване. „ Нашите калкулации демонстрират, че в края на интервала задачата би трябвало да бъде най-малко 21%, и то при оптимално консервативни допускания. Ако в края на трудовия си стаж едно лице получава 1000 евро заплата, сега би получило към 120 евро допълваща пенсия. След измененията сумата може да доближи към 210 евро. Аз като математик се поверявам на цифрите. Целта е натрупванията по партидите на хората да бъдат доста по-високи. "
С промяната се вкарват три вида подфондове с друг капиталов профил: Динамичен фонд - за хора до 50 години, Балансиран фонд - за хора над 50 години, Консервативен фонд - за хора покрай пенсия. „ Колкото по-рисково се влагат средствата, толкоз по-голяма е доходността, надлежно и натрупванията за пенсия ", изясни Йорданова.
По думите й българският модел е по-предпазлив от някои европейски. При създаването на системата са обсъждани разнообразни интернационалните модели, в това число този на Хърватия. „ Те подходиха по-малко консервативно от нас. Бяха заложили по-рисково вложение до 55-годишна възраст. В момента те разрешават динамичните фондове да се употребяват до 60-годишна възраст, като дават по-голяма независимост на обезпечените лица. "
Най-честите рецензии към промяната са, че тя вкарва риск за парите на бъдещите пенсионери. Йорданова отхвърля сходни изказвания. „ Всеки студент по стопанска система знае, че по-високата рентабилност значи вдишване на по-висок риск. Важното е този риск да бъде ръководен ", съобщи тя. Тя акцентира, че пенсионната система е измежду най-строго следените финансови браншове. „ Няма различен бизнес, който всекидневно да подава над 180 информации към Комисията за финансов контрол за всяко свое деяние. "
Един от най-честите страхове е дали хората могат да изгубят спестяванията си, в случай че фонд банкрутира. Йорданова увери, че това е на практика невероятно. „ На процедура няма по какъв начин пенсионен фонд да банкрутира ", сподели тя. Причината е в структурата на системата. „ Пенсионните фондове са обособени юридически лица от пенсионно-осигурителните сдружения. Дори ръководещото сдружение да банкрутира, фондът и средствата в него остават предпазени. "
В момента към 71% от средствата се влагат в чужбина, тъй като българският финансов пазар не предлага задоволително благоприятни условия, означи Йорданова. Според нея вложения в инфраструктура биха имали няколко резултата: ще подкрепят българската стопанска система, ще развият финансовия пазар, ще усилят доходността на пенсионните фондове. „ Парите на българите би трябвало да работят и за българската стопанска система ", акцентира тя.
Подобни практики съществуват в доста страни - от Германия и Франция до Дания и Румъния.
Преди да се стигне до решения като нарастване на осигуровките, би трябвало да бъдат изчерпани всички благоприятни условия за изсветляване на стопанската система, съобщи Йорданова. Според нея основна роля имат и самите жители. „ Всеки би трябвало да демонстрира интерес върху каква заплата се обезпечава и къде са спестяванията му за втора пенсия. "
Тя прикани хората да ревизират пенсионните си партиди и да наблюдават по какъв начин се ръководят средствата им. „ Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната интензивност на жителите е от основно значение ", заключи Йорданова.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ