Блумбърг: Има два пътя за САЩ в Иран. И двата ще бъдат определени от духовниците в Техеран
Това, което ще последва, ще покаже дали те са по-прагматични, в сравнение с се твърди
Съединени американски щати бомбардираха иранските нуклеарни уреди и никой, нито в Белия дом, нито отвън него, не може да бъде сигурен по какъв начин ще се развият събитията. Сега това зависи напълно от иранската реакция и от това какво е било унищожено в дълбокия нуклеарен обект във Фордо.
Защото има два вероятни пътя към американския триумф във войната, в която Израел накара да се включи президента Доналд Тръмп - човек, който претендира за съвсем вълшебен качества за преустановяване и попречване на войни. И двата пътя ще подложат на тестване догатките за силата и месианската природа на Ислямската република, тъй като и двата са от компетенцията на висшия водач аятолах Али Хаменей и неговите генерали.
Най-очевидният път към триумфа е, че иранската нуклеарна стратегия в действителност е " унищожена " и ще са нужни години и големи средства, с цел да бъде възобновена, което обезврежда този отровен въпрос в обозримо бъдеще. При този сюжет иранските водачи може и да приказват за Армагедон и " безконечни " последствия за " Големия дявол ", само че те доста деликатно ще избират всевъзможни ответни ограничения против американски цели. Тяхната цел ще бъде да избегнат директна военна ескалация със Съединени американски щати, която може и да преживеят, само че с голям риск и разноски. Министърът на защитата на Съединени американски щати Пийт Хегсет ясно съобщи в неделя по време на конференция, че това е вярата.
Той съобщи, че " обществени и частни послания се предават непосредствено на иранците по голям брой канали, като им се дава всякаква опция да седнат на масата за договаряния ".
Най-яростните критици на Тръмп ще би трябвало да признаят, че това би било добър резултат и че опциите му при всички случаи са станали много лимитирани в деня, в който израелският министър председател Бенямин Нетаняху подреди на своите военновъздушни сили да унищожат нуклеарната стратегия на Иран. С непокътнатия Фордо Иран щеше да продължи да има суровините и оборудванията за обогатяване на уран, нужни за основаването на оръжия.
Вторият път към триумф - най-малко в очите на Нетаняху - би бил посредством бомбардировки, толкоз опустошителни и целенасочени по обсег, че да дестабилизират Хаменей и да доведат до промяна на режима с другарски надъхан към Израел и Запада. Предположението е, че страната ще бъде завладяна от градската съпротива, която презира духовния хайлайф, ръководещ Иран от революцията през 1979 година насам, и няма интерес от продължаващата изолираност на страната си.
При сходни сюжети не е чудно, че толкоз доста съперници на американската интервенция протягат ръка към нашествието на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година, търсейки паралели. Тя също беше оправдана с изказвания за незабавна нуклеарна опасност и заричане за подмяна на един тираничен режим. Резултатът беше отблъскващ.
Но има един значим аспект, на който ще се спра - това не е като Ирак. Тръмп не се стремеше към война с Иран, само че беше замесен в нея от Израел. Вероятността за сухопътна инвазия и окупация в иракски жанр е почти равна на нула. Иранската опасност, в това число притежаването на усъвършенствана нуклеарна стратегия, не беше изфабрикувана. Иран е обогатил задоволително уран до 60% - равнище, което не може да се употребява за мирни цели, а за производството на девет бойни глави. Дори Иран не оспорва това. Единственият въпрос е какво имат намерение да създадат с него и какъв брой бързо.
Освен това, за разлика от Ирак на Саддам Хюсеин, Иран в действителност съставлява дейна опасност - на първо място за Израел - посредством дейното образуване, финансиране и въоръжаване най-вече на прокси офанзиви, изключително след терористичната офанзива на Хамас от 7 октомври 2023 година Иран освен обществено се ангажира с изкореняването на еврейската страна, само че и настойчиво подхваща дейности за реализиране на тази цел. Оставям на други да проучват дали всичко това оправдава претенциите на Израел за самоотбрана от позиция на интернационалното право. Ето какво ме тревожи повече:
Първо, иранската страна има доста повече благоприятни условия да потопи в безпорядък района и международната стопанска система, в сравнение с в миналото Ирак.
На второ място, към момента не знаем дали оборудванията за обогатяване на уран във Фордо фактически са били унищожени. Тръмп твърди, че са били, иранците обявиха, че те са останали незасегнати и че при всички случаи жизненоважното съоръжение и хора са били евакуирани. И двете страни имат задоволително учредения да лъжат, само че в случай че оборудванията не са били унищожени, казусът към момента не е завършил. Ще има още въздушни удари, още напън за ответни дейности, още жертви и непредвидени последствия. Всъщност във връзка с предотвратяването на иранска бомба резултатът може да се окаже по-лош, в сравнение с в случай че Съединени американски щати и Израел не бяха създали нищо.
Международната организация за атомна сила към Организация на обединените нации също не знае къде се намират иранските ресурси от обогатен уран, защото те са били отстранени от Иран, с цел да се избегне изхвърлянето им в атмосферата от американските и израелските муниции. Това е добре, до момента не е обявено за радиоактивно замърсяване отвън зоните на директно влияние. Но също по този начин значи, че основната суровина за опитите за основаване на бомба към този момент не е под наблюдението на МААЕ.
Ако вероятностите за обезпечаване на неядрен Иран са надалеч от сигурни, то тези за налагане на позитивна смяна на режима са още по-малко избрани. Това, което знаем за този феномен, е, първо, че той работи най-добре, когато атакуваната власт е изгубила предпочитание да убива или няма надзор над службите за сигурност, нужни за осъществяване на заповедите й. Второ, че е най-добре да се извърши органично, от вътрешната страна, а не посредством задгранична военна интервенция. И най-после, че триумфът зависи от предварителното битие на проведена демократична съпротива. Нищо от това не важи за Иран.
Много по-вероятно е всяка смяна да пристигна от вътрешната страна, от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, където може да се вземе решение за премахване на 86-годишния висш водач поради това, че е упорствал за политика, която се е оказала пагубна. Запазването на Иран в ролята на евентуална нуклеарна мощ предизвика Израел, Съединени американски щати и техните съдружници от Персийския залив посредством създаването на нуклеарна стратегия, толкоз ясно ориентирана към възможна военна цел, само че без да се сътвори боеприпас, който би могъл да обезпечи на страната имунитет против нахлуване в жанр Северна Корея.
Дали това са модернизиращи се прагматици, които желаят да деескалират връзките със Запада? Или твърдолинейни, решени да поправят грешката на Хаменей? Дали ще либерализират стопанската система, в която по силата на интернационалните наказания стартира да господства Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война? Дали ще се либерализират политически в страна, която в действителност е една от последните сухоземни империи, с огромни и от време на време размирно настроени тюркски, кюрдски, арабски и белуджи малцинства? Потенциалът за в жанр Ирак, Либия или Сирия е действителен.
По-вероятно е Ислямската република да оцелее, със или без ново управление, и въпросът за разпространяването на нуклеарните оръжия на Иран да остане неуреден. Това оставя идващото развиване на събитията да зависи най-вече от духовниците и генералите в Техеран. Тръмп въпреки всичко може да се трансформира в героя, който толкоз доста желае да бъде. И въпреки всичко, може би по подигравка на ориста, той и Нетаняху в този момент би трябвало да се надяват, че Хаменей и по-младите командири от КСИР, които заместват убитите от израелските удари, са по-рационални и по-малко месиански настроени, в сравнение с ги показват.
Съединени американски щати бомбардираха иранските нуклеарни уреди и никой, нито в Белия дом, нито отвън него, не може да бъде сигурен по какъв начин ще се развият събитията. Сега това зависи напълно от иранската реакция и от това какво е било унищожено в дълбокия нуклеарен обект във Фордо.
Защото има два вероятни пътя към американския триумф във войната, в която Израел накара да се включи президента Доналд Тръмп - човек, който претендира за съвсем вълшебен качества за преустановяване и попречване на войни. И двата пътя ще подложат на тестване догатките за силата и месианската природа на Ислямската република, тъй като и двата са от компетенцията на висшия водач аятолах Али Хаменей и неговите генерали.
Най-очевидният път към триумфа е, че иранската нуклеарна стратегия в действителност е " унищожена " и ще са нужни години и големи средства, с цел да бъде възобновена, което обезврежда този отровен въпрос в обозримо бъдеще. При този сюжет иранските водачи може и да приказват за Армагедон и " безконечни " последствия за " Големия дявол ", само че те доста деликатно ще избират всевъзможни ответни ограничения против американски цели. Тяхната цел ще бъде да избегнат директна военна ескалация със Съединени американски щати, която може и да преживеят, само че с голям риск и разноски. Министърът на защитата на Съединени американски щати Пийт Хегсет ясно съобщи в неделя по време на конференция, че това е вярата.
Той съобщи, че " обществени и частни послания се предават непосредствено на иранците по голям брой канали, като им се дава всякаква опция да седнат на масата за договаряния ".
Най-яростните критици на Тръмп ще би трябвало да признаят, че това би било добър резултат и че опциите му при всички случаи са станали много лимитирани в деня, в който израелският министър председател Бенямин Нетаняху подреди на своите военновъздушни сили да унищожат нуклеарната стратегия на Иран. С непокътнатия Фордо Иран щеше да продължи да има суровините и оборудванията за обогатяване на уран, нужни за основаването на оръжия.
Вторият път към триумф - най-малко в очите на Нетаняху - би бил посредством бомбардировки, толкоз опустошителни и целенасочени по обсег, че да дестабилизират Хаменей и да доведат до промяна на режима с другарски надъхан към Израел и Запада. Предположението е, че страната ще бъде завладяна от градската съпротива, която презира духовния хайлайф, ръководещ Иран от революцията през 1979 година насам, и няма интерес от продължаващата изолираност на страната си.
При сходни сюжети не е чудно, че толкоз доста съперници на американската интервенция протягат ръка към нашествието на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година, търсейки паралели. Тя също беше оправдана с изказвания за незабавна нуклеарна опасност и заричане за подмяна на един тираничен режим. Резултатът беше отблъскващ.
Но има един значим аспект, на който ще се спра - това не е като Ирак. Тръмп не се стремеше към война с Иран, само че беше замесен в нея от Израел. Вероятността за сухопътна инвазия и окупация в иракски жанр е почти равна на нула. Иранската опасност, в това число притежаването на усъвършенствана нуклеарна стратегия, не беше изфабрикувана. Иран е обогатил задоволително уран до 60% - равнище, което не може да се употребява за мирни цели, а за производството на девет бойни глави. Дори Иран не оспорва това. Единственият въпрос е какво имат намерение да създадат с него и какъв брой бързо.
Освен това, за разлика от Ирак на Саддам Хюсеин, Иран в действителност съставлява дейна опасност - на първо място за Израел - посредством дейното образуване, финансиране и въоръжаване най-вече на прокси офанзиви, изключително след терористичната офанзива на Хамас от 7 октомври 2023 година Иран освен обществено се ангажира с изкореняването на еврейската страна, само че и настойчиво подхваща дейности за реализиране на тази цел. Оставям на други да проучват дали всичко това оправдава претенциите на Израел за самоотбрана от позиция на интернационалното право. Ето какво ме тревожи повече:
Първо, иранската страна има доста повече благоприятни условия да потопи в безпорядък района и международната стопанска система, в сравнение с в миналото Ирак.
На второ място, към момента не знаем дали оборудванията за обогатяване на уран във Фордо фактически са били унищожени. Тръмп твърди, че са били, иранците обявиха, че те са останали незасегнати и че при всички случаи жизненоважното съоръжение и хора са били евакуирани. И двете страни имат задоволително учредения да лъжат, само че в случай че оборудванията не са били унищожени, казусът към момента не е завършил. Ще има още въздушни удари, още напън за ответни дейности, още жертви и непредвидени последствия. Всъщност във връзка с предотвратяването на иранска бомба резултатът може да се окаже по-лош, в сравнение с в случай че Съединени американски щати и Израел не бяха създали нищо.
Международната организация за атомна сила към Организация на обединените нации също не знае къде се намират иранските ресурси от обогатен уран, защото те са били отстранени от Иран, с цел да се избегне изхвърлянето им в атмосферата от американските и израелските муниции. Това е добре, до момента не е обявено за радиоактивно замърсяване отвън зоните на директно влияние. Но също по този начин значи, че основната суровина за опитите за основаване на бомба към този момент не е под наблюдението на МААЕ.
Ако вероятностите за обезпечаване на неядрен Иран са надалеч от сигурни, то тези за налагане на позитивна смяна на режима са още по-малко избрани. Това, което знаем за този феномен, е, първо, че той работи най-добре, когато атакуваната власт е изгубила предпочитание да убива или няма надзор над службите за сигурност, нужни за осъществяване на заповедите й. Второ, че е най-добре да се извърши органично, от вътрешната страна, а не посредством задгранична военна интервенция. И най-после, че триумфът зависи от предварителното битие на проведена демократична съпротива. Нищо от това не важи за Иран.
Много по-вероятно е всяка смяна да пристигна от вътрешната страна, от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, където може да се вземе решение за премахване на 86-годишния висш водач поради това, че е упорствал за политика, която се е оказала пагубна. Запазването на Иран в ролята на евентуална нуклеарна мощ предизвика Израел, Съединени американски щати и техните съдружници от Персийския залив посредством създаването на нуклеарна стратегия, толкоз ясно ориентирана към възможна военна цел, само че без да се сътвори боеприпас, който би могъл да обезпечи на страната имунитет против нахлуване в жанр Северна Корея.
Дали това са модернизиращи се прагматици, които желаят да деескалират връзките със Запада? Или твърдолинейни, решени да поправят грешката на Хаменей? Дали ще либерализират стопанската система, в която по силата на интернационалните наказания стартира да господства Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война? Дали ще се либерализират политически в страна, която в действителност е една от последните сухоземни империи, с огромни и от време на време размирно настроени тюркски, кюрдски, арабски и белуджи малцинства? Потенциалът за в жанр Ирак, Либия или Сирия е действителен.
По-вероятно е Ислямската република да оцелее, със или без ново управление, и въпросът за разпространяването на нуклеарните оръжия на Иран да остане неуреден. Това оставя идващото развиване на събитията да зависи най-вече от духовниците и генералите в Техеран. Тръмп въпреки всичко може да се трансформира в героя, който толкоз доста желае да бъде. И въпреки всичко, може би по подигравка на ориста, той и Нетаняху в този момент би трябвало да се надяват, че Хаменей и по-младите командири от КСИР, които заместват убитите от израелските удари, са по-рационални и по-малко месиански настроени, в сравнение с ги показват.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ