Светльо Иванов: Лукойл е тест
Това, което се случва сега с „ Лукойл “, е тест за способността на София да види обстановката оттатък опасенията, че рафинерията може да спре да действа след по-малко от две седмици. Беше предстоящо, че Съединени американски щати няма да одобряват договорка за задграничните активи на „ Лукойл “ с компания, учредена от непосредствен до Путин милиардер, който също е глобен и то oт години. Тов акоментира в днешното предаване " 120 минути " по бТВ водещият Светослав Иванов.
Ето какво още разяснява той:
В този смисъл реакцията на американското финансово министерство, че кандидат-купувачът е „ кремълска марионетка “, не е непредвидена. И София незабавно се нуждае от нови хрумвания, тъй като времето изтича.
Основната цел на Вашингтон посредством тези наказания е да принуди Кремъл да спре военните дейности в Украйна и да седне на масата на договарянията за мир. Да, договарянията може да продължат дълго, само че концепцията е през това време да не се водят военни дейности - изискване, което явно не се приема от Москва.
Това усложнява задачата пред българското държавно управление. То има стопански опасения и страната ни ще пострада, в случай че „ Лукойл “ затвори порти, само че София няма причини, които да са съвместими с главната цел на Вашингтон - да принуди Москва да спре войната. Това значи, че е доста евентуално след по-малко от две седмици у нас да се сблъскаме с следствията от тези наказания.
В петък вечерта американският президент загатна, че може да направи изключение от глобите, само че единствено за Унгария. Той аргументира това с обстоятелството, че Унгария няма изход на море и пристанища за различни доставки. Ако изключенията се дават на база география, това прави вероятността за други страни като България доста по-несигурна, тъй като ние имаме и море, и пристанища.
Най-грешният ход би бил да третираме „ Лукойл “ като партиен актив, който може да бъде подложен под контрола на една или друга политическа обстановка. Рафинерия би трябвало да бъде ръководена експертно, в синхрон с европейските ползи в бързо изменящата се интернационална атмосфера. Защото като най-голямата рафинерия на Балканите, „ Лукойл “ има и районно значение, което надвишава българската стопанска система и българските ползи.
Ситуацията е деликатна и извънредно непредсказуема. Германия пое контрола над рафинериите на „ Роснефт “ още в първите месеци след началото на войната, само че и до през днешния ден се въздържа от цялостна национализация, с цел да избегне бъдещи правни искания след възможния ѝ край. Защото всичко се трансформира бързо - Путин може да седне на преговорната маса, Тръмп може да преразгледа глобите - всички разновидности са вероятни и никой в Берлин не си прави илюзиите, че може да се възползва от обстановката.
България доста деликатно би трябвало да изследва и несполучливия опит на Сърбия да получи отвод от американците за изключение за най-голямата си рафинерия, също съветска благосъстоятелност. Причината е да не вървим по този път и да не си губим времето.
Но най-много България се нуждае от канал за връзка с Вашингтон, за полемика какъв може да е българският принос за преустановяване на войната в Украйна съгласно визията на Тръмп и тази на Европа. Правителството би трябвало незабавно да предложи няколко съответни ограничения пред Вашингтон. Прозрачна експертна скица за ръководство на рафинерията, без никакви мотиви на подозрение за политическа интервенция. Гаранции за различни доставки в района и съгласуван принос към механизъм за понижаване на приходите, финансиращи военните дейности.
Да молим просто за пролонгация не е задоволително. Тук властовата структура се нуждае от малко по-широка визия, която да надвишава локалните боричкания и борби за власт. Защото на фона на тези връзки в света, българските боричкания най-вече да ни изпратят в групата на тези, които нямат глас, нищо не зависи, само че най-после ще платят сметката. А сметка сигурно ще има.
