Медицинска сестра с потресаващ разказ: Това, което се случва в болниците, е гоноцид. Горим като крушки
Това което се случва в лечебните заведения е гоноцид нацяло едно съсловие. Две години сме предупреждавали, че това ще се случи. Ние удряме дъното. След една седмица не знаем кой ще работи в лечебните заведения. Това сподели здравната сестра Веселина Ганчева по Евроком.
Ние горим като крушки. Оставяме по една. Една сестра и един доктор се грижат за 50 индивида. Това е цялостен парадокс. Всички сме докарани като онази акушера, която посегна на бебе. Тя караше нонстоп денонощни наряди. На края на промяната сме със сърцетуптене. Ние не се храним не вървим до тоалетната. Тръгваме си късно, с цел да помогнем на идната промяна, който е една. Прибираш се и към този момент не ти се яде от безсилие. За мен е свръх цинизъм това, което се приказва по малките екрани.
Сестрите се купуват от железарски магазин кукички, с цел да има къде да си поставят системите. Нямаме стойки, нямаме респиратори, нямаме долни дрехи, което да сменяме. Как може да се обслужим с една маска и два чифта ръкавици. Ние нямаме хартия за ръце, няма с какво да си ги подсушаваме. Купуваме си маски, ръкавици.
При този риск, в който си носим болестите у дома, ние би трябвало да сме удовлетворени и щастливи. И това докога? Всеки един от нас има предел на издръжливост. Пациентите, виждайки одеялата с дупки, вършат дарителски акции. Започнаха сами да си изключват системите. Една сестра на осем стаи няма по какъв начин да тича. Ти тичаш, само че нямаш физическата опция. Много ми е болно. Сега ни хвърлят 360 лв. към заплатите.
Те даже не ни усилват заплатите. Единици са лечебните заведения, които получават тези пари. И си мислят, че ще ни запушат устите. Чуваме единствено едно „ бла, бла “ и нищо. Ние продължаваме да сме в същата кал. Ние обиколихме институциите и никой не ни обърна внимание. Това е геноцид, не пресилвам. Сега всички ще берем плодовете на това нещо.
Не си ли давате сметка, че един ден няма да има кой децата ни да обслужва? При първите случаи лекарите си даваха назначенията през вратите. Събират доброволци, на тях им дават 60 лв.. Парадоксите са един след един.
Решението е тези горе да си мръднат задниците- предпазена специалност, повдигане на заплатите, категория труд и нощния труд. Ето това би трябвало да се промени. Който не има вяра - да пристигна. Храната в болничното заведение е ужасна. Всеки ден е пилешка кълка със синкав цвят, мирише извънредно. Накрая стискаш очите и хапваш два залъка, с цел да не припаднеш. Една топла чорба би свършила доста по-добра работа. Толкова ли е мъчно да дадеш една чорба на тези, които ти избавят живота?!
Веселина Ганчева сподели вечерята си в болничното заведение - мухлясало масло и късче кашкавал. " Това е от всяка вечер от години. Може да се ревизира. Господа, позор ме е от Вас ".
Ние горим като крушки. Оставяме по една. Една сестра и един доктор се грижат за 50 индивида. Това е цялостен парадокс. Всички сме докарани като онази акушера, която посегна на бебе. Тя караше нонстоп денонощни наряди. На края на промяната сме със сърцетуптене. Ние не се храним не вървим до тоалетната. Тръгваме си късно, с цел да помогнем на идната промяна, който е една. Прибираш се и към този момент не ти се яде от безсилие. За мен е свръх цинизъм това, което се приказва по малките екрани.
Сестрите се купуват от железарски магазин кукички, с цел да има къде да си поставят системите. Нямаме стойки, нямаме респиратори, нямаме долни дрехи, което да сменяме. Как може да се обслужим с една маска и два чифта ръкавици. Ние нямаме хартия за ръце, няма с какво да си ги подсушаваме. Купуваме си маски, ръкавици.
При този риск, в който си носим болестите у дома, ние би трябвало да сме удовлетворени и щастливи. И това докога? Всеки един от нас има предел на издръжливост. Пациентите, виждайки одеялата с дупки, вършат дарителски акции. Започнаха сами да си изключват системите. Една сестра на осем стаи няма по какъв начин да тича. Ти тичаш, само че нямаш физическата опция. Много ми е болно. Сега ни хвърлят 360 лв. към заплатите.
Те даже не ни усилват заплатите. Единици са лечебните заведения, които получават тези пари. И си мислят, че ще ни запушат устите. Чуваме единствено едно „ бла, бла “ и нищо. Ние продължаваме да сме в същата кал. Ние обиколихме институциите и никой не ни обърна внимание. Това е геноцид, не пресилвам. Сега всички ще берем плодовете на това нещо.
Не си ли давате сметка, че един ден няма да има кой децата ни да обслужва? При първите случаи лекарите си даваха назначенията през вратите. Събират доброволци, на тях им дават 60 лв.. Парадоксите са един след един.
Решението е тези горе да си мръднат задниците- предпазена специалност, повдигане на заплатите, категория труд и нощния труд. Ето това би трябвало да се промени. Който не има вяра - да пристигна. Храната в болничното заведение е ужасна. Всеки ден е пилешка кълка със синкав цвят, мирише извънредно. Накрая стискаш очите и хапваш два залъка, с цел да не припаднеш. Една топла чорба би свършила доста по-добра работа. Толкова ли е мъчно да дадеш една чорба на тези, които ти избавят живота?!
Веселина Ганчева сподели вечерята си в болничното заведение - мухлясало масло и късче кашкавал. " Това е от всяка вечер от години. Може да се ревизира. Господа, позор ме е от Вас ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ