Това, което се случва около случая с АТВ-то в Слънчев

Това, което се случва към случая с АТВ-то в Слънчев бряг, е ненормално – и като случай, и като институционален отзив. 18-годишен юноша без опит ръководи транспортно средство, което е отдавано чартърен без обикновен надзор. Петима души са пометени на тротоар, едно дете е в кома, а майка му към този момент е в мозъчна гибел. И макар този смут първичната мярка беше „ домакински арест “. Хората излязоха на митинг, тъй като чувството е едно: чадър.

Не е загадка, че родителите на Никола Бургазлиев са чиновници на Министерство на вътрешните работи. Именно това породи подозренията за напън, за опити казусът да бъде потулен, за „ чадър “. Иначе по какъв начин да се изясни, че вътрешното министерство стартира инспекция едвам след публичния напън? Защо мярката за неотклонение беше изменена едвам след вълна от неодобрение?

 

Иинституциите закъсняха, дейностите им наподобяват реактивни, а не превантивни. Същевременно едно семейство е унищожено, а животът на дребния Мартин виси на косъм. Това е знак на систематичен неуспех – липса на надзор, липса на доверие и чувство за двойни стандарти.

 

И въпросът остава мъчително елементарен: Докога?

 

Тук нещастието има доста лица и всяко едно от тях е провалена орис.

 

Първо е 18-годишният Никола Бургазлиев – момче, което е тръгнало да търси адреналин и независимост, а се е трансформирало в знак на неблагоразумие. Дори и да получи по-лека присъда или да се измъкне по силата на систематични пропуски, той в никакъв случай няма да избяга от обстоятелството, че е лишил естествения живот нацяло семейство. Това е белег, който ще носи вечно.

 

Втората орис е на 35-годишната Христина, майка на три деца. Днес тя е в клинична гибел. Лекарите поддържат тялото ѝ живо, само че шансът тя още веднъж да види децата си, да ги прегърне, да чуе „ мамо “, е съвсем нулев. Един момент на непознато безумство лиши тези деца от майка им.

Третата е на дребния Мартин, 4-годишното момченце, което лежи в кома след удара. Той е сред живота и гибелта, а даже и да оцелее, не е ясно дали ще има обикновено детство. Болката и борбата му занапред стартират.

 

И най-после – фамилията. Роднини, които всяка заран се разсънват с мисълта за Христина и Марти, и всяка вечер заспиват с ужаса, че може би в никакъв случай няма да се върнат към предходния си живот. Загубата им е невидима за статистиките, само че е безкрайна в душите им.

 

Това не е просто злополука. Това са три провалени ориси и едно разрушено семейство. И в случай че страната не покаже правдивост и увереност, към тези ориси ще се прибави и още една – на обществото, което губи религия, че законът важи за всички.

 

ФрогНюз