Азиатците размислиха да загиват заради САЩ
Това, което Съединените щати направиха на Европа – подкопавайки стопанската система A, хвърляйки я на „ украинския фронт “ – не проработи в Азия. Американските съдружници независимо, само че всички договарят с Китай. Целта е да се сложи пауза, да се замразят свадите, които тези съдружници с друга степен на доброволност водеха с Пекин през последните няколко години. Наречете го разведряване или търсене на нова формула за " естествени " връзки в Азия - същността на въпроса остава същата.
Друго нещо е, че тази същина към момента е сложна за пресмятане. Това, че войната на два фронта - против Русия и Китай не се получи за Запада, е ясно. Не е ясно и за какво тъкмо: или Украйна разочарова всички, или Близкият изток се е промъкнал неусетно, или Азия има свое лично изключително състояние, или всички аргументи са налице по едно и също време.
Миналия уикенд в южнокорейския град Пусан се организира първата среща на външните министри на Китай, Япония и Южна Корея след четиригодишно спиране. Решено е да се разшири съдействието в търговията, науката и технологиите, развиването на човешките контакти и доста други. И надлежно да рестартират механизма на тристранна връзка, който работи от дълго време и постоянно.
Има добър епизод: в Пусан се говореше за обновяване на постоянните срещи на върха и министрите от Токио и Сеул сякаш желаеха да го провеждат тъкмо в този момент, преди Нова година, а сътрудника им от Пекин изясни с усмивка: не, за такава среща е належащо да се основат положителни условия. Тоест, те ще би трябвало да се постараят: Китай добре схваща, че е спечелил геополитическата борба или един от нейните кръгове в тихоокеанския район и може да си разреши да диктува избрани условия на американските спътници. Ще диктува дълго и на драго сърце.
Историята с Япония и Южна Корея повтаря тъкмо това, което се случи с Австралия. Дългата и срамна антикитайска акция там завърши, новият министър председател пристигна в Пекин и рестартира връзките. Както преди? Въобще не. Участието на Австралия в някакъв неразбираем еквивалент на тихоокеански НАТО не е изчезнало. Участието на същите Токио и Сеул в възобновеното и засилено тристранно съдействие със Съединени американски щати (което беше разисквано през август в Кемп Дейвид) остава в действие. Това съдействие включва разполагането на нов вид ракети със междинен обхват в Азия и доста други.
Тоест формулата, която спътниците показват на Пекин, наподобява по този начин: ние сме другари със Съединените щати против вас и се въоръжаваме за всеки случай, само че в случай че няма случай, тогава, апелирам, дано поддържаме връзка и търгуваме, както преди.
И за какво да не се пробват да създадат всичко това, в случай че самите Съединени американски щати се пробват да създадат нещо сходно: точно те започнаха търсенето на формула за разведряване, организираха среща сред Си Цзинпин и Джо Байдън в Сан Франциско. И, явно отстъпиха с паникьосни апели и дадоха благосклонно единодушие на всички останали да ги последват.
Ами в случай че не са го дали? Тук би трябвало да вземем поради разликата сред Европа с нейното присъединяване в украинската случка и Азия. Разглеждаме комерсиалния баланс на Япония и Южна Корея. Кой е главният им сътрудник: Китай, а Съединени американски щати са на второ място. Същото е и с Австралия. Русия беше извънредно значима за Европа (газ и петрол), само че въпреки всичко не беше първият й търговски сътрудник.
Тоест американската концепция за заселване на Западния Пасифик със зли подстрекатели на Китай работи доста по-трудно от същата в Европа. Само погледнете държанието на относително новобранци за такава роля - Филипините и Виетнам - с техните териториални морски разногласия с огромния им комшия. Филипините са специфичен случай, те обичат грандиозните интервенции. Но Виетнам, където американските президенти пристигнаха за „ стратегическо партньорство “, има безусловно същата картина във връзка с стопанската система. Основният търговски сътрудник е Китай (235 милиарда $ търговски оборот годишно), а министърът на търговията на Пекин Ван Вентао преди малко посети тази страна, с цел да договаря за по-нататъшно развиване на връзките, в това число високоскоростна ЖП линия от Ханой до град Хо Ши Мин.
Очевидно цялата политика в този район през идващите години ще се сведе до извършения по великото азиатско изкуство да се седи на два стола. Дори единствено тъй като всички в района виждат (със или без да вземат поради опита на нещастна Европа), че не би трябвало да се разчита 100% на Съединени американски щати.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Друго нещо е, че тази същина към момента е сложна за пресмятане. Това, че войната на два фронта - против Русия и Китай не се получи за Запада, е ясно. Не е ясно и за какво тъкмо: или Украйна разочарова всички, или Близкият изток се е промъкнал неусетно, или Азия има свое лично изключително състояние, или всички аргументи са налице по едно и също време.
Миналия уикенд в южнокорейския град Пусан се организира първата среща на външните министри на Китай, Япония и Южна Корея след четиригодишно спиране. Решено е да се разшири съдействието в търговията, науката и технологиите, развиването на човешките контакти и доста други. И надлежно да рестартират механизма на тристранна връзка, който работи от дълго време и постоянно.
Има добър епизод: в Пусан се говореше за обновяване на постоянните срещи на върха и министрите от Токио и Сеул сякаш желаеха да го провеждат тъкмо в този момент, преди Нова година, а сътрудника им от Пекин изясни с усмивка: не, за такава среща е належащо да се основат положителни условия. Тоест, те ще би трябвало да се постараят: Китай добре схваща, че е спечелил геополитическата борба или един от нейните кръгове в тихоокеанския район и може да си разреши да диктува избрани условия на американските спътници. Ще диктува дълго и на драго сърце.
Историята с Япония и Южна Корея повтаря тъкмо това, което се случи с Австралия. Дългата и срамна антикитайска акция там завърши, новият министър председател пристигна в Пекин и рестартира връзките. Както преди? Въобще не. Участието на Австралия в някакъв неразбираем еквивалент на тихоокеански НАТО не е изчезнало. Участието на същите Токио и Сеул в възобновеното и засилено тристранно съдействие със Съединени американски щати (което беше разисквано през август в Кемп Дейвид) остава в действие. Това съдействие включва разполагането на нов вид ракети със междинен обхват в Азия и доста други.
Тоест формулата, която спътниците показват на Пекин, наподобява по този начин: ние сме другари със Съединените щати против вас и се въоръжаваме за всеки случай, само че в случай че няма случай, тогава, апелирам, дано поддържаме връзка и търгуваме, както преди.
И за какво да не се пробват да създадат всичко това, в случай че самите Съединени американски щати се пробват да създадат нещо сходно: точно те започнаха търсенето на формула за разведряване, организираха среща сред Си Цзинпин и Джо Байдън в Сан Франциско. И, явно отстъпиха с паникьосни апели и дадоха благосклонно единодушие на всички останали да ги последват.
Ами в случай че не са го дали? Тук би трябвало да вземем поради разликата сред Европа с нейното присъединяване в украинската случка и Азия. Разглеждаме комерсиалния баланс на Япония и Южна Корея. Кой е главният им сътрудник: Китай, а Съединени американски щати са на второ място. Същото е и с Австралия. Русия беше извънредно значима за Европа (газ и петрол), само че въпреки всичко не беше първият й търговски сътрудник.
Тоест американската концепция за заселване на Западния Пасифик със зли подстрекатели на Китай работи доста по-трудно от същата в Европа. Само погледнете държанието на относително новобранци за такава роля - Филипините и Виетнам - с техните териториални морски разногласия с огромния им комшия. Филипините са специфичен случай, те обичат грандиозните интервенции. Но Виетнам, където американските президенти пристигнаха за „ стратегическо партньорство “, има безусловно същата картина във връзка с стопанската система. Основният търговски сътрудник е Китай (235 милиарда $ търговски оборот годишно), а министърът на търговията на Пекин Ван Вентао преди малко посети тази страна, с цел да договаря за по-нататъшно развиване на връзките, в това число високоскоростна ЖП линия от Ханой до град Хо Ши Мин.
Очевидно цялата политика в този район през идващите години ще се сведе до извършения по великото азиатско изкуство да се седи на два стола. Дори единствено тъй като всички в района виждат (със или без да вземат поради опита на нещастна Европа), че не би трябвало да се разчита 100% на Съединени американски щати.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ