Пластир, който рестартира сърцето. Масачузетският технологичен институт създаде устройство, което съживява миокарда след сърдечен удар
Това, което в миналото се считаше за необратимо положение, в този момент е лечимо. Благодарение на полимерната плака PLGA.
Инженери от Масачузетския софтуерен институт създадоха гъвкава лепенка, която оказва помощ на сърцето да се възвърне след инфаркт. Устройството към този момент е сполучливо тествано върху плъхове: то доставя няколко медикаменти по авансово избран график непосредствено в повредената миокардна тъкан, като понижава размера на увреждането съвсем на половина и възвръща сърдечната функционалност доста по-ефективно от съществуващите способи.
След тежък инфаркт секторът от мускула, който е претърпял дефицит на О2, е на практика невероятно да бъде възобновен. Дори в случай че лекарите възстановят притока на кръв, органът остава слаб и клетките, които са починали по време на офанзивата, не се съживяват. Екип, управителен от Анна Якленец от Института „ Кох “ към Масачузетския софтуерен институт, взема решение да промени този сюжет – не просто да поддържа органа в работоспособно положение, а да възвърне способността му да се обновява.
Обикновено пациентите след инфаркт се подлагат на байпас интервенция, с цел да се усъвършенства притокът на кръв, само че интервенцията не възвръща мъртвите кафези. Изследователите са желали да основат система, която да се слага непосредствено върху сърцето по време на интервенцията, тъй че последователно да задейства оздравяването. За тази цел те употребяват микрокапсули, основани по-рано в лаборатория на Масачузетския софтуерен институт. Тези частици, направени от биоразградимия полимер PLGA, работят като дребни „ чашки “ с похлупак: когато стените им се стопят, лекарството се освобождава. Учените програмират три стадия на раздробяване – на 1-3, 7-9 и 12-14 ден след слагането. На всеки стадий лепенката освобождава друго лекарство: neuregulin-1 предотвратява клетъчната гибел, VEGF подтиква растежа на нови кръвоносни съдове, а GW788388 понижава образуването на белези.
Якленек изяснява, че оздравителният развой на сърцето протича на стадии и е значимо лечението да следва същия темп. Системата синхронизира освобождението на медикаментите с естествения график на възобновяване, като се приспособява към личните механизми на организма.
Микрочастиците са вградени в тънка хидрогелна лепенка, направена от алгинат и PEGDA – мек, еластичен материал, сходен на контактна леща. Тя може да се ползва непосредствено върху повърхността на сърцето по време на интервенция. По създание курсът на лекуване е зашит в самото устройство – пластирът последователно прави цялата работа вместо индивида.
При лабораторни проби той усилва преживяемостта на сърдечните кафези при дефицит на О2, ускорява образуването на кръвоносни съдове и понижава белезите. При плъхове, претърпели инфаркт, резултатите са изключително показателни: преживяемостта се е нараснала с33%, а увреждането на тъканите е намаляло на половина спрямо контролните групи – и с тези, които са получавали медикаментите интравенозно. Сърдечният дебит, т.е. размерът кръв, който органът изпомпва за единица време, също се усилва доста. С течение на времето хидрогелът се разтваря изцяло, оставяйки единствено тънка диря, която не пречи на сърдечните съкращения.
Следващият стадий е тестване върху по-големи животни, което ще помогне да се оцени сигурността на метода, преди да се премине към клинични проби. Учените обмислят и вграждането на микрочастици в стентове, с цел да се доставят медикаменти без отворена интервенция. Ако концепцията се оправдае, пациентите ще могат да получават цялостна терапия тъкмо сега на интервенцията, а основният ни мускул освен ще оцелее, само че и последователно ще възвърне силата си.
