Мария Жекова: Търсенето на себе си ме доведе до мястото, където живея
Това, което ни пречи да се усещаме добре, не е обитаемото място като идея, а отдалечеността от природата. Дали ще избереш едно малко обитаемо място или едно огромно обитаемо място, в случай че ти припознаеш връзката си с нея, в случай че се припознаеш като част от един доста по-голям свят, ще успееш да намериш успокоение, даже в едни по-неспокойни места. Това прозира в мене като проблем на днешното общество. Това каза Мария Жекова в предаването " Цветовете на България “ на Радио " Фокус “ .
" Търсенето на себе си ме докара до мястото, където пребивавам. Бях дребна и наивно вярваща, че мога всичко, което ме докара и до смелото решение да избера това село на върха на планината. Мястото, което аз съм избрала, несъмнено е по-скоро живот измежду природата и за мене това е най-ценната връзка, която аз търсих и която там открих, и която до ден сегашен ми е очакване и успокоява душата ми в моменти на паника, “ изясни тя.
По думите й животът на село не е утопичната идилия, като на други места в Европа, животът в едно българско село е сложен и човек, в случай че желае да живее по-близо до природата, би трябвало да се приготви и за компликациите, които ще срещне по пътя. " Човек би трябвало да премине през дадени трудности, само че дали ще ги одобри като сложни или като нужните – това е нужното, което аз би трябвало да го дам от себе си, с цел да ми се случи нещо, за което бленувам, към този момент е въпрос на настройка. При нас има много аспекти на компликация, само че съгласно мен главно е това, че би трябвало човек да бъде квалифициран с ясната визия, че не е само романтично. “
Възраждането на дребните обитаеми места в България е сложна задача, за която липсва предпочитание у хората да го създадат, липсва меракът у хората да живеят този живот, счита още тя, като съгласно Мария Жекова има доста неща, които човек ще му се случват по пътя, в случай че и когато избере да живее в едно българско село, само че всичките са постижими и няма нищо, което да не е постижимо и да е прекомерно мъчно, че да не може да бъде преодоляно. За нея това е въпрос на решение, и един път взел ли си това решение, не би трябвало да се отказваш, до момента в който не го направиш.
" Един човек може да откри необикновено доста в едно малко обитаемо място и в същото време различен може да не откри нищо в огромния град. В огромните ни градове някак си няма това засищане на просвета, на прекарване от културен вид. Не е нужно да гледаме чужбина по какъв начин работи, ние имаме наш ритъм, наши хора, наш нрав, наша просвета. Трябва да извадим това, което е нашето, и да го извадим на напред във времето и с него да работим, тъй като единствено по този начин ще съградим едно съответно общество, което да живее логичен и стойностен живот, “ безапелационна бе Мария Жекова.
" Търсенето на себе си ме докара до мястото, където пребивавам. Бях дребна и наивно вярваща, че мога всичко, което ме докара и до смелото решение да избера това село на върха на планината. Мястото, което аз съм избрала, несъмнено е по-скоро живот измежду природата и за мене това е най-ценната връзка, която аз търсих и която там открих, и която до ден сегашен ми е очакване и успокоява душата ми в моменти на паника, “ изясни тя.
По думите й животът на село не е утопичната идилия, като на други места в Европа, животът в едно българско село е сложен и човек, в случай че желае да живее по-близо до природата, би трябвало да се приготви и за компликациите, които ще срещне по пътя. " Човек би трябвало да премине през дадени трудности, само че дали ще ги одобри като сложни или като нужните – това е нужното, което аз би трябвало да го дам от себе си, с цел да ми се случи нещо, за което бленувам, към този момент е въпрос на настройка. При нас има много аспекти на компликация, само че съгласно мен главно е това, че би трябвало човек да бъде квалифициран с ясната визия, че не е само романтично. “
Възраждането на дребните обитаеми места в България е сложна задача, за която липсва предпочитание у хората да го създадат, липсва меракът у хората да живеят този живот, счита още тя, като съгласно Мария Жекова има доста неща, които човек ще му се случват по пътя, в случай че и когато избере да живее в едно българско село, само че всичките са постижими и няма нищо, което да не е постижимо и да е прекомерно мъчно, че да не може да бъде преодоляно. За нея това е въпрос на решение, и един път взел ли си това решение, не би трябвало да се отказваш, до момента в който не го направиш.
" Един човек може да откри необикновено доста в едно малко обитаемо място и в същото време различен може да не откри нищо в огромния град. В огромните ни градове някак си няма това засищане на просвета, на прекарване от културен вид. Не е нужно да гледаме чужбина по какъв начин работи, ние имаме наш ритъм, наши хора, наш нрав, наша просвета. Трябва да извадим това, което е нашето, и да го извадим на напред във времето и с него да работим, тъй като единствено по този начин ще съградим едно съответно общество, което да живее логичен и стойностен живот, “ безапелационна бе Мария Жекова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ